Услуги за продажба на товари по въздушен транспорт
Въпрос-отговор по темата
Необходим е избор на законодателната рамка и съдебната практика, обосновавайки: защо посредник (юридическо лице) не може да продава самолетни и железопътни билети на клиент (юридическо лице) по договор за предоставяне на услуги срещу заплащане, говорейки с клиента изпълнител. Единствената правилна договорна схема в този случай ще бъде издаването на билети от агента от името на принципала (клиента), но агентът не носи отговорност за действията на превозвача поради липса на специални. статутът на "превозвач", който се дава съгласно Въздушния кодекс само на лицензирани юридически лица. лица.
В този случай можем да говорим за предоставяне на платени услуги за продажба на въздушен транспорт, които включват набор от услуги, свързани с резервация, издаване на въздушен транспорт, извършван от превозвачи по международни и вътрешни линии, в зависимост от наличността. Тоест договорът за услуга е приложим и към тези отношения.
Обосновката на тази позиция е дадена по-долу в материалите на Система Юрист.
В параграф 5.2 от споразумението страните определят, че плащането се извършва чрез прехвърляне по разплащателната сметка на агенцията на сумата, посочена във фактурата, издадена от агенцията на клиента. Агенцията изпраща на клиента фактура за плащане на извършените услуги за всяка заявка на клиента. Клиентът е длъжен да заплати фактурата в рамките на пет работни дни. При забава на плащане, клиентът дължи на агенцията неустойка в размер на 0,5% от сумата, посочена във фактурата за всеки ден забава.
В изпълнение на посоченото споразумение агенцията по искане на клиента (т. 1, стр. 19, 22, 24, 27, 29, 32, 35, 37, 39, 41, 43, 44, 47, 49, 54, 57, 63) предостави услуги за резервация и продажба на самолетни билети на обща стойност 202 950 рубли.
Поради неизпълнение на задължения за плащане от страна на клиентапредоставени услуги, OJSC TAVS Kuban се обърна към арбитражния съд с този иск.
При преценка на основателността на предявените искове, първоинстанционният съд обосновано е изхождал от обстоятелството, че отношенията на страните по оспорения договор се уреждат от нормите на Гражданския кодекс на Република България относно предоставянето на услуги срещу възнаграждение (глава 39 от Кодекса).
Съгласно член 779, параграф 1 от Гражданския кодекс на България с договор за предоставяне на услуги срещу възнаграждение изпълнителят се задължава по поръчка на клиента да предоставя услуги (да извършва определени действия или да извършва определени дейности), а клиентът се задължава да заплати за тези услуги.
В съответствие с параграф 1 на член 781 от Гражданския кодекс на България, клиентът е длъжен да заплати предоставените му услуги в срок и по начина, определен в договора за предоставяне на платени услуги.
Съгласно условията на договора агенцията се ангажира да предостави на клиента акт за предоставяне на услуги за продажба на въздушен транспорт и фактура. Плащането се извършва по банков път, като се превежда по разплащателната сметка на агенцията сумата, посочена във фактурата, издадена от агенцията на клиента (клауза 5.2 от договора).
По този начин, съгласно договора, фактът на предоставяне на услуги се потвърждава от акта за предоставяне на услуги и фактурата, въз основа на която клиентът плаща за предоставените услуги в рамките на 5 работни дни (клауза 5.2 от договора).