Увеличава се делът на лошите кредити
70% от кредитите на граждани, по които има забавяне на плащанията, са несъбираеми - тези кредити не са обслужвани от гражданите повече от 90 дни. Преди две години тази цифра беше 60%. Това сочи анализът на базата данни на Обединеното кредитно бюро (УКБ) по резултатите от третото тримесечие на годината.
Най-високият процент на „безнадеждност“ сред потребителските кредити и кредитни карти е 72%. От просрочените кредити за автомобили 65% от заемите са безнадеждни за събиране, а 38% от ипотечните кредити със забавяне.
Николай Мясников, заместник генерален директор на Проектантското бюро, отбеляза, че в момента делът на кредитите, които не са обслужвани повече от 90 дни сред всички просрочени кредити, е рекорден - в началото на 2015 г. той е бил 66%.
И въпреки че делът на просрочените кредити, според него, продължава да расте, като цяло темпът на растеж е по-нисък от миналата година.
Така през третото тримесечие на тази година делът на просрочените кредити нараства с 0,27 процентни пункта (до 17,81%), а делът на кредитите с просрочие до 90 дни - с 0,38 процентни пункта (до 12,76%). За сравнение: за същия период на миналата година ръстът е съответно 0.49 пр.п. и 0.53 пр.п.
- След рязко увеличаване на закъсненията в началото на 2015 г. можем да говорим за известно стабилизиране на ситуацията. Делът на кредитите с просрочие от 30 до 60 дни намалява, което говори за по-внимателен подход на банките към процеса на събиране. Основният двигател на ръста на дела на просрочените кредити все още са кредитите със закъснение от 90 дни, казва Мясников.
Анализаторът на Алпари Анна Кокорева отбеляза, че забавянето на темпа на растеж на дела на просрочените кредити се дължи на затягането на контрола от страна на Централната банка (ЦБ). От 2013гРегулаторът многократно е предприемал мерки за ограничаване на пазара на дребно. Сред тях - установяване на повишени коефициенти на риск и затягане на изискванията за формиране на резерви за необезпечени потребителски кредити. Тази политика на Централната банка се дължи на агресивния растеж на потребителското кредитиране, който се възобнови след края на кризата от 2008-2009 г. Той е предназначен да намали рисковете на системата и дълговата тежест върху населението.
„Поради затягането на регулациите банките са принудени да отделят големи средства за резерви и съответно е станало неизгодно да се издават нови заеми със същите рискове, както преди“, казва Кокорева.
В резултат темпът на растеж на пазара на кредитиране на дребно се забави значително. Според OKB през първата половина на тази година са издадени 6,8 милиона заеми срещу 14,2 милиона през същия период на 2014 г., обемът на издадените заеми е намалял от 2,2 трилиона рубли до 0,87 трилиона рубли.
„Банките отпускат по-малко заеми и тези нови заеми имат по-малко просрочия“, казва Станислав Дужински, анализатор в Home Credit Bank. — Но в баланса все още има голям портфейл от минали години, който просто генерира по-голямата част от просрочените дългове. В контекста на забавяне на растежа на кредитните портфейли, увеличаването на дела на просрочения дълг се случва математически, тъй като в абсолютно изражение този показател намалява по-малко активно в сравнение с портфейла като цяло.
Според Александър Морозов, президент на Fincarta, наред със забавянето на растежа трябва да констатираме неизбежното влошаване на качеството на просрочения дълг.
— Това се дължи на факта, че гражданите, които са имали временни финансови затруднения, при допълнително влошаване на финансовото им състояние престават да изпълняват кредита сизадължения. Това се потвърждава от статистиката на колекторската индустрия, когато за установяване на контакт с длъжника са необходими повече време и пари, отколкото преди. В същото време фактът на намаляване на такъв показател като процента на изпълнените обещания за плащане е очевиден, отбеляза Морозов.