В чужбина Лужков и съпругата му щяха да са зад решетките дълго време
Всички боклуци в една колиба
В чужбина Лужков и съпругата му щяха да са зад решетките дълго време
Московски октопод
Винаги, когато стане дума за семейството на кмета на Москва Юрий Лужков, се сещат пет фамилии, които навремето напълно контролираха Ню Йорк. Дълго време главите на тези семейства успяха да държат обществото в неведение относно истинския произход на многомилионния им капитал. Добре изградената система от взаимоотношения между членовете на семейството им помогна да останат в сянка. По-специално, главата на семейството формално не е притежавал голяма собственост и не е участвал пряко в семейния бизнес. Той ръководеше тайно всички дела на семейството. Чрез своя съветник, който се смяташе за втория по важност човек в клана. Договорите за строителство, продуктите на нефтопреработвателната промишленост (например доставка и продажба на бензин) са източниците на благосъстоянието на споменатите семейства.
По подобен начин са изградени отношенията в семейството на Юрий Лужков, представени от него на кметските избори. Главата на семейството, според официалните данни, притежава малък парцел в района на Калуга, в който има къща, баня и гараж. На кмета на Москва е издаден и лек автомобил ГАЗ-69 с ремарке. Любопитно защо не и "Княз Владимир" от АЗЛК. Цялото останало имущество на семейството на Юрий Лужков, което списание Forbes оценява между другото на 1,1 милиарда долара, е записано на съпругата му Елена Батурина. Според документите именно тя управлява целия семеен бизнес, а Юрий Лужков изглежда няма абсолютно нищо общо с него. Както самата Елена Батурина отбеляза в интервю за Известия в тази връзка, „Аз приех такива правила отдавна и играя по тях“.
Семейни въпроси
Семейството на столичния кмет има активен интерес в същите индустрии като петте споменати семейства в Ню Йорк - строителство ирафиниране на нефт. Плюс банков бизнес.
Основата на империята на семейство Лужкови е ЗАО Интеко, 99% от акциите на която са собственост на Елена Батурина и 1% на нейния брат Виктор Батурин. Мащабите на семейния бизнес станаха известни, след като компанията реши да пусне облигации на българския фондов пазар през 2003 г. и за това беше принудена да си покаже картите. Както се оказа, Интеко контролира повече от дузина големи компании в различна степен, включително ДСК-3, Осколцемент, Интеко-Пласт, Бистро-Пласт и МНПЗ-Нефтехим. Също така, според вестник „Ведомости“, групата „Интеко“ включва АКБ „Българска поземлена банка“.
В резултат на това Inteko е най-големият производител на пластмасови изделия в страната: месечните продажби, според самата Батурина, достигат до 2 милиона долара. Между другото, ако вярвате на ръководителя на отдела за ликвидност на Inteko Александър Резчиков, компанията прави основната печалба именно в производството на пластмаси.
Николай Маслов, първи заместник-председател на Gosstroy, говори още по-остро за това: „Кметът не харесва, когато казвам, че съпругата му Елена Батурина е най-големият изпълнител в града, че до 50% от всички строителни работи в столицата минават през нея. Това е корупция на пръв поглед. В чужбина човек отдавна щеше да лежи зад решетките... В тази връзка вече съм изпратил десетки случаи на незаконно строителство до Главната прокуратура с молба да вземе отношение.”
Както и да е, на 16 май заместник-кметът на Москва Владимир Ресин публично обяви решението на московското правителство да отдели пари от бюджета на Москва за развитието на ДСК-3, чийто контролен пакет принадлежи на Интеко.
ДСК-3 стана печално известен след срутването на стълбище от 10-ия до 1-вия етаж през зимата на 2004 г. в строяща се къща на ж.Магистрала Хорошевски. ДСК-3 е един от инвеститорите-строители на тази къща.
Апетитите на семейство Лужкови обаче не се ограничават само със строителство в Москва. Миналата година започна истинска паника сред жителите на Батуми, столицата на Аджария. Това беше причинено от изявления на местните власти за разрушаването на порутени жилища, разположени в живописна част на града. На хората беше казано, че на мястото на разрушените им къщи Москва ще построи шикозно елитно селище за приближени на кмета на българската столица. Ръководителят на Аджария Аслан Абашидзе никога не е крил приятелството си с Юрий Лужков.
В замяна на разрушените жилища властите на Аджария обещаха да дадат на наемателите по 5000 долара за всеки член на семейството, регистриран в къщата или апартамента. Всъщност хората бяха изгонени на улицата, тъй като е доста трудно да се купи повече или по-малко прилично жилище с тези пари в Батуми. „Хора, свързани с Лужков, наистина купуваха земя в Батуми и близките курорти“, потвърди Алексей Митрофанов, депутат от Държавната дума на България. „Но това беше повече развлечение, отколкото бизнес, тъй като основният интерес на Лужков към Батуми беше нещо съвсем друго.“
Сега, след оставката на Абашидзе, жителите на Аджария се надяват, че структурите, свързани с кмета на Москва, най-накрая ще ги оставят на мира.
"Пластмасов" семеен бизнес
Не по-малко шумна история се разгръща около "пластмасовия" бизнес на семейството на столичния кмет.
Да започнем с това, че Юрий Лужков е председател на Надзорния съвет на Московската нефтена и газова компания (MNGK), 45% собственост на Sibir Energy (SE), а останалите 55% са собственост на градската управа на Москва.
Тук трябва да се направи едно изключително важно уточнение. Компанията SE внесе не пари, а акциите на JV Sibneft-Yugra в уставния капитал на MNGK (всички50% от акциите на това съвместно дружество, притежавани от нея; другата половина се контролира от Сибнефт). Така или иначе, така заявиха собственикът на Sibir Energy Шалва Чигирински и председателят на надзорния съвет Юрий Лужков. Мотивацията за създаването на MNGK, както винаги, беше ярка - създаването на вертикално интегрирана компания с петролни запаси от SE. Вярно, по пътя се оказа, че делът на Чигирински в Сибнефт-Югра е станал по-малко от 1%. Твърди се, че е замъглено от Сибнефт, но Сибнефт отрича подобни действия, Чигирински упорито не назовава истинските съсобственици на SE, дори отива до значителни финансови загуби и изтегля акциите на SE от търговия на Лондонската фондова борса. Е, председателят на надзорния съвет на Московската нефтена и газова компания Юрий Лужков не докосва Чигирински въпреки очевидния провал на неговата компания в завода. Благодарност за какво? За мълчание?
Въпросът е защо беше необходимо да се създава MNGK, ако скандалът с акциите на "SE" като цяло беше лесно предвидим? Отговор: Очевидно това е необходимо, за да могат компании, близки до Inteko, да получат пълен контрол върху Московската петролна рафинерия (MNPZ).
Всъщност в цял свят това се нарича прехвърляне на държавна собственост към частни структури. Тоест незаконната смяна на собственика на държавна собственост в полза на частни лица. Доскоро заводът се смяташе за най-големия местен производител на полипропилен. В началото на 90-те години Московската рафинерия с решение на българското правителство получи редица данъчни и митнически преференции, включително квоти за износ на произведени от нея петролни продукти. Приходите от тези операции бяха използвани за закупуване и изграждане на първо място на комплекс за производство на полипропилен. И след това завод за преработка на полипропилен в продукти. Търгът за изграждането на втория комплекс бе спечелен от фирмата "Файбър".Technologies International. А финансирането за изграждането на завод за производство на полипропилен мина през компанията "Джой Луд Дистрибюторс Интернет".
Първият комплекс беше успешно пуснат в експлоатация и започна да произвежда висококачествени продукти. По план е извършено и изграждането на завод за производство на полипропиленови изделия. Междувременно компанията на Елена Батурина вече се наложи на българския "пластмасов" пазар, който едва ли е искал да отстъпи място под слънцето на мощен конкурент. Както беше казано на последното заседание на Търговско-промишлената камара, бъдещето на България зависи от това дали ще успее да се освободи от суровинната "игла" чрез преориентиране на икономиката към високотехнологични производства. В крайна сметка, ако капацитетът на петролните пазари се оценява на милиарди долари, то на високотехнологичните пазари сметката отива в трилиони. Идеята, макар и не нова, като цяло е правилна. Между другото, именно на това разчиташе правителството на Руската федерация, когато през 1995 г. нареди на Московската петролна рафинерия да построи втория етап от комплекса за преработка на полипропилен в продукти. Високотехнологично производство, базирано на най-новите западни технологии. Изпълнявайки поръчките на правителството, заводът е инвестирал повече от 100 милиона долара в изграждането на комплекса. Сега, по решение на новото ръководство на Московската петролна рафинерия, този комплекс все повече напомня съдбата на разрушения АЗЛК. Единствената разлика е, че в Московската петролна рафинерия все още не е издигнат параклис от Елена Батурина, както в AZLK. Между другото, цялото оборудване от АЗЛК, както се пише в редица медии, е изнесено в Армения? И възможно ли е на закупените за АЗЛК пластмасови машини да се щамповат пластмасови седалки за стадиони, а не машинни части. И кой ще отговаря за щетите, нанесени на завода в резултат на спирането на договорите с чуждестранни компании? И накрая, кой е дал право на тесен кръг от хорав името на собствения си бизнес да спрат развитието не само на завода, но и на цялата индустрия?
За да се поеме състезателят, беше приложена многопосочна комбинация. В резултат на това скандалната MNGK под ръководството на Юрий Лужков стана собственик на Московската петролна рафинерия, в допълнение към Sibneft. С. Г. е назначен за директор на Московската петролна рафинерия. Лебедев, който преди това назначение беше вицепрезидент на Inteko.
Новото ръководство спря едностранно договорите с чуждестранните партньори на Московската рафинерия - Fiber Technologies International и Joy Lud Distributors Internetional. В резултат на това беше замразено строителството на завод за производство на полипропиленови изделия. В тази връзка вестник „Ведомости“, цитирайки чуждестранен партньор на Московската рафинерия, съобщи, че „целият полипропилен, произведен от Московската рафинерия, започна да отива в компанията „Интеко“, която има собствени мощности за производство на полипропиленови продукти, така че производството, което все още не е изградено, се оказа без суровини“. В същото време един от топ мениджърите на Inteko частично потвърди тази информация, като каза на Vedomosti, че Inteko консумира до две трети от пропилена, произведен от Московската рафинерия.
Освен това новото ръководство разпредели комплекси за производство на полипропилен и продукти от него в отделни LLC - Neftekhimiya и NPP Progress. Освен това и двете компании бяха прехвърлени на управлението на CJSC MNPZ-Neftekhim, което е дъщерно дружество на Inteko. По този начин предприятието, което е част от империята на семейство Лужкови, се превърна в основния потребител на полипропилен, произведен от Нефтехимия LLC, построена с парите на завода.
Както е посочено на официалния уебсайт на MNPZ-Neftekhim, производството на продукти от полипропилен започва в OAO MNPZ преди повече от 35 години; Днес производството на продукти от полипропилен е независима структура на MNPZ-Нефтехим. Фактът, че заводът имаше собствено подразделение за производство на пластмасови изделия (NPP Progress LLC), не е дума. Сякаш той вече не съществува? И наистина, по предложение на С.Г. Лебедев, NPP Progress LLC обяви намаляването на почти цялата работна сила. Известно е, че бойното поле след победата принадлежи на мародерите.
Сподели Лужков
Интересът на Inteko към Московската рафинерия не се ограничава само до полипропилена. Чрез компанията Mega-Oil съпругата на кмета на столицата овладява преработката на нефт в Московската петролна рафинерия. И за това също има причини.
„Лужков имаше собствен интерес в пристанищния бизнес в Аджария. Това са петролни складове и всичко свързано с транспортирането на стоки. Делът на Лужков беше 25% - казва Алексей Митрофанов, депутат от Държавната дума на България. - Това не е случайно, защото голяма част от товарите, които минават през Батуми, са ориентирани към Москва. А с какво е живял Абашидзе? При транзита на стоки и на пристанището. Седях, събирах пари - от пристанището, митницата и т.н. И се чувствах добре."
И така, с каква цел започна цялата врява със създаването на MNGK, която сега, на паритетна основа със Сибнефт, изглежда управлява Московската петролна рафинерия? Според анализаторите на Тройка Диалог MNGK може да предложи (ако все още не го е направила) сделка на Sibneft: 50% от акциите на JV Sibneft-Yugra, собственост на MNGK, в замяна на 39% от акциите на Sibneft в капитала на Московската петролна рафинерия. Ако сделката се осъществи, МНГК на практика ще бъде едноличен собственик на Московската петролна рафинерия. Следователно "Интеко" ще бъде къде да се обърне с пълна сила. Фактът, че новото ръководство на Московската рафинерия няма желание да споделя средства с други партньори, се вижда от следния факт. През 2003 г., след отстраняването от ръководителя на Московската петролна рафинерия С.Г. Лебедевдоговори с Fiber Technologies International и Joy Lud Distributors Internetional, техните представители подадоха съответни искове пред арбитражните съдилища в Лондон и Стокхолм. В тази връзка Московската петролна рафинерия е изправена пред плащането на неустойка и неустойки в размер на половин милион долара.
Но каквито и да са решенията на международните арбитражни съдилища, вече можем да кажем, че опитът на хора, свързани с кмета на Москва, да завземат контрола над Московската петролна рафинерия, се отрази изключително негативно на благосъстоянието на жителите на Капотня. Но в крайна сметка бюджетът на столицата се лишава от значителни средства, които преди това идваха в хазната под формата на данъци.