В Криночек
Заглавие на книга
Марсилезата на Тимошкин
Карпенко Галина Владимировна
В Криночек
Мадам Роза ни поведе през селото.
"Какво стана?" - изненада се Пелагея Егоровна, когато им отказаха да бъдат пуснати в една, в друга колиба.
— Отидете при Криночек — каза старицата, гледайки намръщено мадам Роза. „Върви, колибата им е по-просторна“ и тя им обърна гръб.
— Къде е тя, тази Криночка? - каза мадам Роза. - Какво е Криночка?
Накрая спряха до една хижа с ярко боядисана тапицерия. Мадам Роза погледна през прозореца.
- Кой е вкъщи? Кой е вкъщи? - повтори тя високо.
Уплашени, Пелагея Егоровна и Фрося стояха мълчаливо.
Домакинята излезе на верандата. Румен, в бродирана риза, в сатенена престилка.
— Препоръчаха ни ви — каза мадам Роза и остави куфара си на стъпалото.
Примижавайки към куфара, домакинята отговори неясно:
- Ти си встрани от пътя, а аз измих подовете.
- Какво от това? Може да си помислите, че имате паркет - каза заплашително мадам Роза.
Думата "паркет" прозвуча като парола и обърканата домакиня, като се отдръпна, ги пусна в хижата.
Подовете в къщата бяха измити. По тях от ъгъл до ъгъл са положени тъкани пътеки.
Без да откъсва очи от куфара на мадам Роза, домакинята посочи една пейка до вратата:
„Седнете, още не е изсъхнало в камерата.
- Къде имате тоалетна? — попита мадам Роза и без да дочака отговор, свали шапката си.
Домакинята донесе вода. Пелагея Егоровна изми дъщеря си и легна.
„Не мога да дишам“, каза тя. - Всичко беше наред, но сега няма да дишам.
Домакинята на хижата разбра:
- О - Скъпа! До свечеряване моят човек ще се върне, няма да имаме къде да нощуваме, виждате сами, като колиба имаме!
хвърляйки погледна пейката, където лежеше Пелагея Егоровна, домакинята започна да трака с щипци.
„Нямате хотел, това е разбираемо, но аз мога да платя“, каза мадам Роза. Тя отвори куфара си и преметна качулка на канарче през рамо.
Оценявайки качулката и шапката с череши, домакинята на хижата изпя по различен начин:
„Мога да направя легло за теб в горната стая, скъпа!“
- Ще останем да нощуваме.
- Като нас тримата? – попита домакинята.
— Не мислиш ли, че сме трима? — отвърна мадам Роза. Събра черните си вежди и започна да развързва високите си ботуши.
Пелагея Егоровна се развълнува:
Ние също ще ви благодарим. Няма да нощуваме за нищо.
Но мадам Роза каза строго:
„Днес трябва да си легнете и да не мислите за нищо.
- Как да не мислиш в чужда къща, с момиче? И урина няма. И докога ще сме на път? Ние сме от Санкт Петербург - каза Пелагея Егоровна. - Съпругът е на фронта, а синът е с него ...
Военни ли са? — попита мадам Роза.
- Какво правиш? Стругари, те работеха във фабриката.
Всеки иска да се бие, какво нещастие.
Мадам Роза не позволи на Пелагея Егоровна да стане. Тя й даде да пие мляко и Пелагея Егоровна задряма.
Фрося също легна с майка си. Уморена, тя веднага заспа. И изведнъж сънят беше прекъснат.
- Не мога да спя! не мога да спя! Някой я разтърси за рамото.
Фрося отвори очи с мъка. Беше обезпокоена от мадам Роза. До мадам Роза стоеше разрошената домакиня на хижата с опушена лампа в ръце.
- О - Скъпа! — изстена тя. - Ох, дръпна ме нечистият да те пусна.
- Спрете да мачкате! Мадам Роза й каза. И запалете отново огъня. Ти запали собствената си къща.
Пелагея Егоровна лежеше на пейката с разперени ръце. Очите й бяха вдигнати към тавана, на койтокръг от лампата, но тя вече не можеше да го види.
Фрося не плачеше. Стоеше като камък.
Мадам Роза покри лицето на Пелагея Егоровна с кърпа.
- Боже мой! – продължи да стене домакинята.
Оставете Господ на мира! Отидете и повикайте хора, нареди мадам Роза.
Трябва да е било рано сутринта. Прозорците в къщата светнаха. Чуха се гласове пред прозорците. Скоро хижата на Криночек се напълни с хора.
Съседите се смилили над стопанката. Само старата жена, която не пусна Пелагея Егоровна да пренощува у нея, погледна Фрося, прекръсти се и каза:
„Вече си сирак, сирак!“
- Как нечистият ме подмами да ги пусна? Кой знаеше, че е болна? — извика Параска Криночка и посочи пейката, където лежеше Пелагея Егоровна.
На следващия ден Пелагея Егоровна е погребана в селското гробище. И едва когато се върнаха от погребението, го пропуснаха: мадам Роза изчезна.
- О - Скъпа! – изпищя Параска. - Какво да правя сега с детето? Тя го изпусна!
И Параска разпери ръце пред Фрося, която заедно с другите се качи на верандата.
„Бъдете свидетели как ме обиколиха!“ Моят Криночка ще дойде от града, той ще ме убие!
Защо да убивам? — каза старицата, която се смили над Фрося. „Ти нямаше деца, а сега Бог изпрати Доня.
- Доня! Доня! съседите се вдигнаха и започнаха да се надпреварват да убеждават: какво щастие ще имат Криночки сега ...
Объркана, Параска най-накрая отвори вратата и пусна сирачето в колибата.
Когато започнало да се стъмва, близо до колибата спряла каруца, теглена от два вола.
- Параска! — чу се силен глас. - Параска!
Ритайки вратата с ботуша си, Криночка се появи в колибата. Стискаше грамофон на гърдите си.
- Пука ти какво съм донесъл, Параска!
Опитвайки се да не се спъне, Криночка постави грамофона на пейката.
- Вие pobach, какво любопитство!
- О! Параска вдигна ръце. - Какво е?
- Дишай! Музикална машина! Свири и пей!
- Свири и пей! Параска докосна грамофонната тръба.
След като разтовари количката, Криночка изслуша подробно какво се е случило в негово отсъствие. Той не уби жена си, но дори се развесели.
— Да ми откъснат главата, тя е! - Опирайки се на парче дърво вместо на левия си крак, Криночка с наднормено тегло много умело изобрази мадам Роза. - Красив мамзел в шапка.
— Така е — потвърди Параска.
Пред учудената Параска Криночка постави вече познатия й куфар. Задавяйки се от смях, той разказа как мадам Роза го спряла на пътя, а той, глупакът, обърнал воловете и я закарал до самата гара.
Може би е празно? — усъмни се Параска, сочейки куфара.
Оказа се, че куфарът не е празен: освен качулка за канарчета и кърпано бельо, в куфара имаше неща, непонятни за Криночки.
Мадам Роза носеше в Одеса писане от малахит. За какво? Тя не знаеше защо. Купува се почти безплатно. Не се прибирайте от сина си с празен куфар!
С тежко преспапие на ръката си, Криночка нареди на Параска да скрие тези цацки. Кой знаеше за какво са?
Като чуха, че Криночка се е върнала от града, съседите един по един влязоха в къщата, за да изразят съчувствието си към него.
— Седни! седни! — тананика си Криночка.
Параска, доволна, че съпругът й се върна от града весел, сложи бутилка на масата.
- Яжте! Яжте! тя яде. - Не ни наранявай.
- Не, ти чуй какво стана! - каза пияната Криночка. - Аз отивам, а Мамзел е на път.Как да разбера, че имаме погребение?
След като почетоха паметта на починалия, на весело угощение беше пуснат грамофон.
Нечовешки глас изпищя от грамофонната тръба:
А зад печката, заровена в ъгъла, Фрося, забравена от всички, горко плачеше.