Ваканцията с туристически пакет за жена от Брест се превърна в престой зад решетките и депортиране
„Полицаите се държаха като в зоологическа градина до клетка с екзотични животни, само че не ни сочеха с пръст.
Млад жител на Брест отлетя от Домодедово за Турция на почивка. При преминаване на паспортен контрол на летището на 20-годишна беларускиня са предявени претенции за липсата й на турска виза. Момичето изрази готовност да го купи, но по някаква причина, която не разбра, тя беше настанена в център за временно задържане и депортирана шест дни по-късно.
„Платете визата си! Не разбираш ли български?
За всички неприятни обстоятелства от трудната ситуация, в която се намира Анна (имената на главните герои са променени - бел. авт.), която трябва да изживее, когато е затворена в чужда държава, научи кореспондентът на БГ от първо лице.
Първо, фирмата, която ни продаде ваучерите, не ни предупреди за необходимостта от закупуването им. Второ, чух, че визата за беларуси вече е отменена. Реших да уточня това с турчина, който извършваше паспортен контрол. Той не ми отговори, а веднага се обади на дежурния полицай и ми подаде телефона. Той веднага, без да обяснява нищо, каза с повишен тон: „Платете за виза. Не разбираш ли български? Научете вашия език! Отговорих му ОК и още тук на летището отидох да си купя виза, която, както се оказа, струва 20$.
След като го закупих, нашите паспорти бяха заловени от служител от паспортния контрол и покани мен и моя млад мъж Артем да го последваме. Заведе ни в полицейския участък, който се намираше на летището. Държаха ни там поне три часа в пълно неведение, без да си дадем паспортите. Когато опитахмепопита за нещо, полицаите си тръгнаха или вдигнаха рамене с думите: „Не говоря английски“.
И така, той ми каза, че, оказва се, съм обидил дежурния полицай, говорейки неучтиво с него, уж му се развиках, след което затворих, така че сега трябва да му се извиня. Въпреки че в действителност нямаше нищо подобно, осъзнах, че е по-скъпо да си обяснявам и доказвам нещо на себе си. Затова тя веднага се извини, каза, че не иска да обиди по никакъв начин полицая и от очите й потекоха сълзи. В същото време всички наоколо по някаква причина започнаха да се смеят.
Полицаите се държаха като в зоологическа градина до клетка с екзотични животни, само че не сочеха с пръст Артьом и мен. Избухнах в сълзи от негодувание, а полицаите стояха наоколо и се кикотеха глупаво.
„Направих пиянска свада на летището, псувах нецензурни думи. »
Аня беше отведена в съседната стая и поиска да даде фамилията и имената на родителите си, казват те, това е необходимо, за да се състави протокол срещу нея. Изследвана е за наличие на нещо забранено, но нищо не е открито. Тогава Аня и Артьом бяха отведени в главното полицейско управление в града.
„Там, в празен офис, седяхме още три часа“, спомня си момичето с тръпки. „Никой не дойде при нас, не разговаряха с нас, не беше ясно какво чакаме. След това ни заведоха при началника на тази секция, който ме попита какво се е случило. Но преди да си отворя устата, той започна да ме обвинява, че съм груб с полицая.
"Защо крещяхте на полицая?!" — повтори той няколко пъти. Той започна с това, но след това според него се оказа, че едва не съм направил пиянска свада на летището, докато псувам и показвам неприлични жестове.
Минаха още няколко часа, преди да си спомнят за мен. Доведоха медокумент на турски език и поиска да го подпиша. Поисках копие на български или английски. Например, искам да знам какво точно подписвам. Но това искане предизвика доста агресивна реакция, бях грубо хвърлен: „Подпишете веднага или ще бъдете депортиран“. Повториха го толкова много пъти, че после изгубих броя.
"Психически бях напълно стъпкан"
„От превода му не разбрах в какво точно ме обвиняват, но, неспособна да издържа на натиска и заплахите, все пак подписах този документ“, казва жената от Брест. - Тя ме помоли да ми дадат копие от този документ поне на турски, с недоволен поглед ми го дадоха. Тогава на Артьом и на мен ни казаха да седим тихо и да чакаме пристигането на държавния адвокат. Радвах се, че ще получа поне правна помощ. Но го нямаше! Адвокатът само се настани, подписа документ за пристигането си и веднага си тръгна, без да ми каже нито дума.
Преди това вече няколко пъти поисках да се свържа с беларуското посолство в Турция. Накрая ми дадоха да подпиша документ на български, където пишеше, че искам да нося ситуацията в посолството. По това време вече бях получил истински нервен срив. Разбира се, в същото време не организирах сцени с хвърляне на всичко, което дойде под ръка. Просто ме обзе дива умора, психически бях напълно стъпкан.
Качиха ме в полицейска кола и след като ме разделиха с младежа ми, ме заведоха в болницата, за да протоколират липсата на побой по тялото ми. В полицията, където ме отведоха по-късно, ми взеха отпечатъци, снимаха ме в анфас и профил. По време на тези процедури се чувствах като истински престъпник. Но това не беше най-лошото.
„Останах без пари в чужда странаи средства за комуникация"