Ваксинотерапия в гинекологията

Ваксинотерапията се основава на въвеждането на отслабени или убити култури от бактерии в тялото, за да го накара да произвежда специфични антитела. Успехът на ваксиналната терапия зависи изцяло от реактивността на организма.

В гинекологичната практика И. Г. Бурлаков използва ваксинална терапия за стафило-стрептококови, колибациларни и гонореални процеси. SM Becker също използва ваксинотерапия за колибациларни заболявания на женската репродуктивна система. Ваксинотерапията се използва широко при лечението на гонорея на горните гениталии.

Титърът на ваксината се определя от броя на микробните тела в 1 ml от емулсията. Повечето лаборатории произвеждат ваксини с титър от 100 милиона микрона. тела в 1 мл.

Същността на действието на гоновакцината е не само в специфичната имунизация, тъй като гонококите не винаги изчезват след ваксинална терапия, но и в предизвикването на специфична реакция от страна на засегнатите тъкани. Тази реакция е обща (предимно температура), фокална - от засегнатите органи и локална - на мястото на приложение.

Според L. I. Bublichenko, температурна реакция по време на ваксинална терапия се появява, когато ваксината се инжектира в кръвта, в лигавицата или интрамускулно (но не интра- или подкожно); докато ваксината трябва да съдържа достатъчен брой микробни тела. Ваксинореакцията също се проявява само когато има затворени гонорейни огнища. Последните проучвания доказаха успеха на ваксината и появата на специфична реакция (както и реакцията на Борде-Гангу) при открита гонорея, когато има фокална лезия.

Що се отнася до ефекта на ваксиналната терапия върху кръвта, според S. L. Maryasin и B. L. Pechersky, ваксината в редица други имунотерапевтични лекарства (мляко, кръв) причинява най-драматичните промени в кръвта, което показва дразненелевкопоетична система. Тези промени имат двуфазен характер (в 75% от случаите): в първата фаза се наблюдава левкопения, във втората - левкоцитоза. В 25% от случаите първата фаза отсъства и се отбелязва само левкоцитоза.

Левкоцитозата се развива главно поради увеличаване на неутрофилите с изместване вляво и е придружено от лимфопения и намаляване на броя на еозинофилите, понякога до пълното им изчезване. Това е последвано от намаляване на левкоцитозата (главно поради неутрофилите) и повишаване на лимфоцитите и еозинофилите. Чрез използване на хематологични данни след прилагане на ваксината дозите и интервалите между отделните инжекции могат да бъдат точно коригирани. Обичайните интервали между инжекциите са три до четири дни; в повечето случаи, с изключение на особено тежките, този интервал съвпада с нормализиране на хематологичния модел на бялата кръв.

Въпросите за дозировката, състава на ваксините и мястото на приложение все още се обсъждат.

Начините за въвеждане на гоновакцина в тялото са различни: интравенозно, интрамускулно (Bukura), подкожно, интрадермално, в лигавицата (шийка на матката, вагина).

Във връзка с учението на А. М. Безредка за локалния имунитет възниква идеята ваксината да се прилага локално - на мястото на лезията (в шията, стените на уретрата, вагината и др.).

Има два метода за регионално приложение на ваксината: в дебелината на шийката на матката според Bucur и субмукозата на цервикалния канал според I. G. Burlakov. И двата метода предизвикват еднакво силни реакции и се считат за най-ефективни.

С регионалния метод на прилагане на гоноваксина около 80% от пациентите с гонорея се възстановяват. Недостатъкът на този метод е бурните реакции, в резултат на което е противопоказан при отслабени пациенти, страдащи от туберкулоза, сърдечни заболявания, нефрит.

Ние сме кандидатствали залечение на гонорея с различни дози от ваксината, със следните резултати. При лечението на малки дози - от 10 до 100 милиона т.т. - се наблюдава успех в 33,3% от случаите. При лечение със средни дози - от 100 до 300-400-500 милиона т.т. - излекуване настъпва в 86,8%, а при лечение с високи дози - от 500 млн. до 1 млрд. т.т. - в 65% от случаите. Затова считаме, че средните дози гоновакцина са най-ефективни.

При персистиращ ендоцервицит, който не изчезва дори под въздействието на големи дози от ваксината и локално лечение, комбинацията от ваксина, сулфаниламидна терапия и антибиотици със задължителна употреба на ваксината в началото на лечението като подготвителна терапия дава добър ефект. В тези случаи се получава по-бърз терапевтичен ефект.

Не по-малко важно от дозировката е срокът на годност и стандартизацията на гоноваксината.

Ваксинотерапията трябва да се комбинира с локално лечение; в много случаи може да се комбинира и с физиотерапевтични процедури: първо с повишено внимание (кварц), а след това по-смело (солукс, кварц-солукс). При продължителен ендоцервицит може да се предпише автохемотерапия в шийката на матката едновременно с ваксинотерапия.

Противопоказания за употребата на гоновакцина са: ендокардит, активна туберкулоза, тежко бъбречно увреждане, остър период на възходяща гонорея с общо тежко състояние, недохранване и тежка анемия, както и гной в тръбите, задното пространство на Дъглас или параметрия; в тези случаи е показано предварително изпразване на гнойни огнища, тяхното дрениране и др.

Терапията с ваксина трябва да се използва само след възстановяване на силата на пациента и с подобряване на хематологичните параметри (намаляване на общата левкоцитоза до 9-8 хиляди, липса на лимфопения, поява на еозинофили, моноцити, намаляване на ESR до 45-40 mm).

Възприетата от нас техника на ваксиниране в шийката на матката е следната: след въвеждането на вагиналните огледала portio vaginalis се дезинфекцира с памучен тампон със спирт и се улавя отстрани с форцепс. След това шията отново се избърсва внимателно със сух стерилен памук и тънка игла, здраво закрепена към канюлата на спринцовката, се вкарва във външния фаринкс, in situ, успоредно на лигавицата на канала (в субмукозния или съседния мускулен слой). Ваксината се прилага бавно, като се започне с 50 милиона т.т. и постепенно се увеличава дозата до желаното количество. Поради факта, че е трудно да се инжектира голямо количество течност в шийката на матката, трябва да се използва ваксина с висок титър (2 милиарда телесно тегло на 1 ml), като приложеното количество се разпредели на две до четири инжекции. След правилно направена инжекция трябва да се появи известно количество слуз от цервикалния канал.