- избор на валута (или валути) на цената на външнотърговския договор;
- включване на валутна клауза в договора;
- регулиране на валутната позиция по сключените договори;
- извършване на услуги на търговски банки по застраховане на валутни рискове.
Изборът на валутата на цената на външнотърговския договор като метод за застраховане на валутните рискове е най-простият. Целта му е да определи цената на договора в такава валута, промяната на обменния курс на която ще бъде благоприятна. За износителя това ще бъде така наречената "силна" валута, тоест валутата, чийто курс се повишава по време на срока на договора. Към момента на плащането действителните приходи по договора, превърнати в рубли, ще надвишат първоначално очакваните.
Напротив, вносителят се стреми да сключи договор в поевтиняваща валута ("слаба" валута). Тогава до момента на плащането той ще трябва да плати по-малка сума в рубли от очакваната, тъй като чуждестранната валута в рубли ще струва по-малко. Добре подбраната ценова валута позволява не само да се избегнат загуби, свързани с промени в обменните курсове, но и да се реализира печалба.
Този метод обаче има своите недостатъци. Първо, очакванията за повишаване или намаляване на валутния курс може да не се сбъднат. Следователно, когато се използва този метод, са необходими надеждни прогнози за динамиката на валутните курсове.
Второ, при сключване на външнотърговски договори не винаги е възможно да се избере най-подходящата валута на цената. Например на някои международни стокови пазари цените на външнотърговски договор се определят във валутата на износителя.
За много стоки, по-специално суровини и хранителни продукти, съществува реална възможност за избор на валутата на цената, използвана в договора, по споразумение между контрагентите. Но интересите на страните при избора на валутата на цената не съвпадат: за износителя при всякакви обстоятелства е по-изгодно да определи цената в "силна" валута, а за вносителя - в "слаба".
Поради факта, че курсовете на абсолютно всички валути, включително резервната валута - щатския долар, са обект на периодични колебания поради различни обективни и субективни причини, практиката на международните икономически отношения е разработила подходи за избор на стратегия за защита срещу валутни рискове. Същността на тези подходи е, че:
1. Взема се решение за необходимостта от специални мерки за застраховане на валутните рискове
2. Заделя се част от външнотърговски договор или договор за кредит - открита валутна позиция - която ще бъде застрахована
3. Избира се конкретен метод и начин на застраховане на риска.
В международната практика се използват три основни метода за рисково застраховане:
1. Едностранни действия на един от съдружниците
2. Дейности на застрахователни компании, банкови и държавни гаранции
3. Взаимно съгласие на участниците в сделката.
Изборът на конкретен метод на рисково застраховане се влияе от фактори като:
- характеристики на икономическите и политически отношения с контрагента по сделката
- конкурентоспособност на стоките и платежоспособност на контрагента по сделката
-съществуващи валутно-кредитни и финансови ограничения в страната
- период на покритие на риска
- наличие на допълнителни условия за сделката
- перспективи за промени в обменния курс или лихвените проценти на пазара.
Световната практика за застраховане на валутни и кредитни рискове отразява текущите промени в световната икономика и паричната система като цяло. Най-простият и първи метод за застраховане на валутни рискове бяха защитните клаузи.
2.2 Предпазни мерки.
Клаузите за защита на златото и валутата се прилагат след Втората световна война.
Валутаклауза - условие в международен договор, предвиждащо преразглеждане на размера на плащането пропорционално на промяната в обменния курс на клаузата, за да се застрахова валутният или кредитният риск на износителя или кредитора. Най-често срещаната форма на валутна клауза е несъответствие между валутата на цената и валутата на плащане. В същото време износителят или кредиторът е заинтересован да избере най-стабилната валута или валутата, чието поскъпване се прогнозира, като валута на цената. при извършване на плащане сумата на плащането се изчислява пропорционално на обменния курс на цената. В примера, разгледан на стр. 1, износителят от Германия, който е избрал долара за валута на цената, е прогнозирал неправилно условията на световния пазар и е претърпял загуби поради обезценяването на долара в момента на плащането по договора. От това следва, че в условията на нестабилност на плаващите валутни курсове този метод за застраховане на валутните рискове е неефективен. Подобен извод може да се разпростре и при друга форма на валутна клауза - когато валутата на цената и валутата на плащане са еднакви, а сумата на плащането е поставена в зависимост от по-стабилна валута на клаузата (тя се използва много активно в България).
За да се намали рискът от спад на валутния курс, на практика много валутни резерви са широко разпространени.
Многовалутната клауза е условие в международен договор, което предвижда преразглеждане на сумата на плащането пропорционално на промяната в обменния курс на кошница от валути, предварително избрани по споразумение на страните.Мултивалутната клауза има предимства пред едновалутната:
първо, валутната кошница, като метод за измерване на среднопретегления обменен курс, намалява риска от рязка промяна в сумата на плащането;
второ, тя е най-съобразена с интересите на контрагентите по сделката по отношение навалутен риск, т.к включва валути с различна стабилност.
В същото време недостатъкът на мултивалутната клауза е сложността на формулирането на клаузата в договора, в зависимост от метода за изчисляване на загубите от размяна, чиято неточност води до различни тълкувания на условията на клаузата от страните. Друг недостатък на мултивалутната клауза е трудността при избора на базова кошница от валути.
1.Симетрична кошница - в нея валутите са с еднакво специфично тегло.
2. Асиметрична кошница - невалутите са надарени с различни специфични тегла.
3. Стандартна кошница - валутите са фиксирани за определен период на използване на валутната единица като резервна валута.
4. Регулируема кошница - валутите се променят в зависимост от пазарните фактори.
Предимството на използването на СПТ или ECU като основа на мултивалутна клауза е, че техните редовни и общопризнати котировки елиминират несигурността при изчисляването на сумите на плащанията.
Съставните елементи на механизма на валутната клауза са:
- началото на действието му, което зависи от границата на колебанията на валутния курс, установена в договора
- датата на базисната стойност на валутната кошница Датата на базисната стойност обикновено е датата на подписване на договора или предхождащата я дата Понякога се прилага плъзгаща се дата на базисната стойност, което създава допълнителна несигурност.
|