Варяк Лап
Брой гласове: 1
Котките се приближиха до Варжак, погледнаха го с абсолютно същите очи. Очите им бяха черни като козината им. Варжак потръпна.
- Кой си ти? - попита той. Нищо не се отразяваше в очите им, сякаш не чуха въпроса, просто го избутаха от пътя и тръгнаха напред към стълбите.
Друг човек влезе в къщата. Други блестящи ботуши изскърцаха покрай Варяк. Той замръзна на място, неспособен да помръдне, просто гледаше как непознатите минаваха покрай черните котки, изкачваха се по стълбите и влизаха в стаята — същата стая, в която месопотамските сини нямаха право да влизат.
Какво да правя? Това никога не се беше случвало в къщата на графинята.
Трябва да кажеш на семейството. Ще измислят нещо.
Варяк се втурна по коридора. Усети два чифта еднакви черни очи, които се взираха след него, но самите котки не помръднаха. Те останаха да седят на стълбите и да пазят входа.
Какви са тези котки? Кой са тези хора? Какво им трябва?
На вратата на кухнята той спря за момент, поколеба се. Всичко изглеждаше толкова мирно и спокойно. Семейството вечеряше - на пода имаше равни редици порцеланови купи с храна и вода и кръгли бели чинийки с мляко и сметана.
Чувстваше се като непознат, всичките му роднини бяха толкова спретнати и добре поддържани - сребристо-синя козина, малки яки и зелени очи.
„Е, ти реши да се държиш прилично“, каза бащата. - Много добре.
- Изми ли си лапите? – попита майката.
- Има котки! — извика Варяк. В къщата има черни котки и те...
— Варяк… — прекъсна го майка му.
- ... дойде с мъж ...
— Варяк! - възмути се бащата.
И влязоха в стаятаГрафиня!
В кухнята цареше тишина. Всички веднага спряха да лапат и дъвчат и се втренчиха във Варжак.
— Не разбирам — промърмори баща ми. Защо не може да бъде като всички нас?
— Не си измил лапите си, нали, скъпа? – попита майка му. Тя се приближи и започна да го лиже.
Варяк прехапа езика си. Наистина никой не повярва на нито една негова дума. Наистина ли ще остане самотен и ненужен в семейството си?
„Ела да хапнеш с нас, Варджак“, каза братовчедка Жасмин. - Всичко е много вкусно. – Гласът на Жасмин прозвуча спокойно и студено – толкова студено беше млякото сутринта.
— Не съм гладен — опита се да обясни той. В къщата има черни котки...
- Е, каква разлика прави това досадно насекомо? — прекъсна го Юлиус, стана и се насочи към купата на Варяк. Жасмин го погледна очаровано.
Чу ли, Варяк? - каза гордо бащата. Юлиус е истинска месопотамска котка.
Варяк въздъхна. Е, нека Юлий да е пример за подражание, но той, Варяк, знае нещо, което никой друг не знае. Как можеш да ги накараш да му повярват?
„Кълна се в Джалал, че говоря чистата истина“, настоя той. „Котките все още пазят стълбите, видях ги, точно като теб сега. - спомняйки си този момент, Варяк потръпна. Имат черни очи!
- Е, стига толкова! - възмути се бащата. Стига с тези истории! Той произнесе думата „приказки“ с такова отвращение, сякаш нещо гадно беше влязло в устата му.
— Но някои говорят какво наистина се е случило — каза тихо Старата лапа. — Защо не ни покажеш всичко, Варжак? Заведете ни при тези котки.
Татко погледна Стария Лапа с недоволство, но не каза нищо. Последната дума винаги е била на главата на семейството. Дядото на Варяк беше много стар - неговиятпухкава сива козина стана сребриста, котките също стават сиви в напреднала възраст. Напоследък не говореше много, но всички го слушаха.
Когато семейството излезе в коридора, Варяк усети, че нещо го стяга в стомаха. Зави зад ъгъла точно навреме, за да види как първият човек отваря вратата, а други носят нещо навън. Край ботушите им проблясваха черни опашки на страшни котки.
В момента, в който семейството на Варяк влезе в залата, мъжът затръшна вратата. Така че, освен този човек, те не са видели други хора или черни котки.
„Е, това е мъж, мъж“, обясни майката.
„Спомням си, когато бях коте“, добави леля Джуни, „жени и мъже идваха тук всеки ден. Графинята винаги имаше посетители.
Те погледнаха нагоре. Вратата на стаята на графинята беше широко отворена и вътре нямаше никого.
Семейството се втренчи в мъжа объркано. Само Старата лапа се замисли, сякаш се опитваше да си спомни нещо.
Мъжът посочи стаята на графинята и каза нещо. Гласът му прогърмя като гръм. После клекна и веднага започна да изглежда по-малък. Влажните му розови устни се усмихнаха.
Варджак погледна предпазливо вратата - черните котки не се върнаха. В интерес на истината той се надяваше никога повече да не ги види.
Мъжът извади нещо от джоба си. Той държеше това „нещо“ в бяла като восъчна ръка и го протегна към семейството на месопотамския блус, като каза няколко думи. Семейството на Варяк се приближи.
Малък, сив и пухкав - съвсем като жив.
Мъжът я постави на пода, точно пред тях. Варяк подуши мишката. Тя дори миришеше като истинско нещо. За миг любопитството надделя над всичките му страхове – все пак той винаги е искал да ловува.
- Дай мипогледни, каза бащата. Той подуши играчката от всички страни. — Интересно — измърка той и го хвърли на Джулиус. Юлиус го улови във въздуха с лапата си и го хвърли на Юлиус. Джулиъс го улови във въздуха с лапата си и го хвърли на Джей, Джетро и Джеръм. Те се смяха. Варяк се чудеше дали мъжът ще вземе мишката. Най-вероятно не.
„Прекрасна играчка“, каза майката.
„Най-добрият подарък, получаван някога“, изгука Жасмин.
Мъжът се усмихна и се изправи в целия си ръст. Той ги подкани да вървят и лъскавите му черни обувки зашляпаха в кухнята. Джей, Джетро и Джеръм тичаха пред него.
- Хайде - казал бащата, - да видим какво още ще направи.
В кухнята един мъж сипваше някаква странна храна в купите им с голяма лъжица. Беше черна маслена маса, миришеше непоносимо на риба. Варяк направи гримаса.
— Това е хайвер — прошепна благоговейно майката. Най-редкият и най-скъп деликатес в света.
„Той се отнася с нас правилно, защото ние сме чистокръвни месопотамски котки“, измърмори баща ми. „Този човек знае колко сме ценни.
Мъжът остави купите, пълни с хайвер, на пода. Когато котките започнаха да подушват предложената храна, устните му отново се разляха в усмивка. После кимна, обърна се и усмихнат излезе от кухнята.
„Е, за какво е целият този шум, Варяк?“ – попита строго бащата. „Какво става с черната котка?“
— Свиквам Семейния съвет — прекъсна го Старата лапа. - Точно сега. Всички трябва да присъстват, дори котетата.
— Но — протестира баща ми, гледайки настрани купите с хайвер, — Семеен съвет се свиква само в крайни случаи. И тук…
— Сега — повтори Старата лапа. - Отпред.
С тези думи Олд Лап си тръгна. Варяк е неспокоенпогледна баща си - той беше бесен.
— Семейният съвет започва — обяви Старата лапа.
Майка, баща и леля Джуни, седнали един до друг на стар килим, тихо си шепнеха. Зад тях седяха Юлиус и Жасмин, които кимаха сериозно и като цяло се държаха като възрастни. Джей, Джетро и Джеръм се бориха за правото да притежават мишка играчка, като се натикаха един друг в антична камина.
Но след като чуха думите на Старата лапа, всички млъкнаха и се настаниха на стегната група на пода. Варджак седна зад останалите, развълнуван до мозъка на костите си. Това беше първият му семеен съвет.
Старият Лап стоеше на червеното кадифено кресло на графинята. След като изчака тишината, той каза:
„Приказките казват, че когато Джалал напуснал Месопотамия, той обиколил цялата земя, докато намерил къщата на графинята. Оттогава тук са живели всички поколения лапи. Но сега нещата ще бъдат различни, защото смятам, че графинята е мъртва.