Василий Алексеев - биография, книги, рецензии, цитати

Информация

През 1902 г. завършва Факултета по източни езици на Петербургския университет. През 1904 г. е изпратен да продължи образованието си в Европа (Англия, Франция, Германия, 1904-1906 г.), което му носи много ползи; той спомена с благодарност такива синолози като Стефан Бушел (английски) и особено Едуард Шаван. През 1907-1909 г. живее в Китай, работи с П. Пело. През 1912 г. е изпратен в Южен Китай. От 1910 г. преподава в Петербургския (по-късно Ленинградски) университет, Института за живи източни езици. През 1916 г. защитава магистърска теза на тема „Китайска поема за поета. Станс Сикун Ту (837-908). Превод и изследване“. Професор (2.XI.1918). През 1923 г. е избран за чл.-кор. Академия на науките на СССР...

Библиография

Като цяло Алексеев публикува 260 научни труда, включително преводи, филологически трудове и статии по теория на превода. Освен това той е един от първите, които превеждат Историческите бележки на Сима Циан.

1937 La litterature chinoise. Шест конференции в College de France et au Musee Guimet (ноември 1926 г.) 1944 Римският Хорас и китайският Лу Джи върху поетичното майсторство 1947 Гръцкият логос и китайското Дао // Резюмета на научните статии за 1945 г. 1958 В стария Китай. Пътни дневници 1907 г. 1982 г. Науката на Изтока: статии и документи 2002 г. Трудове по китайска литература. Книга 1 2003 Трудове по китайска литература. Книга 2 2012 В стария Китай

В. И. Ленин на китайски Китайска народна живопис.…

1937 La litterature chinoise. Шест конференции в College de France et au Musee Guimet (ноември 1926) 1944Римският Хорас и китайският Лу Джи за поетическото майсторство 1947 гръцки лога и китайско дао // Резюмета на научни статии за 1945 г. 1958 г. В стария Китай. Пътни дневници 1907 г. 1982 г. Науката на Изтока: статии и документи 2002 г. Трудове по китайска литература. Книга 1 2003 Трудове по китайска литература. Книга 2 2012 В стария Китай

В. И. Ленин на китайски Китайска народна живопис. Духовният живот на стария Китай в народни образи

Интересни факти

В. М. Алексеев, подобно на други негови колеги и съвременници, например И. Ю. Крачковски или Б. Я. Владимирцов, е ориенталист-енциклопедист, който разработва различни синологични проблеми.

Той създава първия в света синологичен труд върху експерименталната фонетика, изследвайки звуците на пекинския диалект (1910 г.). Алексеев посвети значително време на изучаването на китайските народни картини на Нианхуа; той мечтае да посвети дисертацията си на този въпрос, но Императорската академия на науките отказвапроектно финансиране. Той пръв в българската наука поставя въпроса за изучаването на историята на китайската литература като художествено творчество (1917 г.), тъй като преди това под китайска литература се разбира цялото писмено наследство на китайците, включващо не само философски и религиозни трактати, но и трудове по земеделие или военна наука (такъв е случаят с първия в света Начерк на историята на китайската литература, издаден през 1880 г. в Петербург). В. М. Алексеев започва изучаването на китайската поетична мисъл, той е един от първите в Европа, който пише за съвременната китайска литература (1929), оставя трудове по лингвистика, включително писменост („Китайската йероглифна писменост и нейната латинизация”, 1932), разработва проблеми на лексикологията, работи дълги години върху съставянето и редактирането на голям китайско-български речник, чието оформление е публикувано през 1948 г., но речникът Самият, в разширен и преработен вид, е издаден едва през 1983 г. под редакцията на неговия ученик проф. И. М. Ошанина. Но все пак основната тема на работата на В. М. Алексеев винаги е била изучаването на историята на китайската литература. През 1916 г. в Петроград е публикувано фундаменталното му изследване на известните строфи за поетичното вдъхновение на Сикун Ту (837-908) („Поема за поета“), което веднага привлича вниманието на А. Блок и други писатели от онова време. Както Лариса Райзнер пише в рецензия: „В кратка бележка ... разбира се, невъзможно ми е да предам колко важно е това нещо не само за източното изкуство, но и за световната литература“ („Хроника“, 1917, N 5 - 6, стр. 363).

Евгений Загребнов го отбелязва сред „изключителните синолози от ранния съветски период“ като „изиграл водеща роля във филологическите изследвания на китайския език“.

Алексеев полага основите на изучаването на далекоизточната нумизматика. Тойе първият, който идентифицира, систематизира и публикува колекция от китайски монети от колекцията на Ермитажа.

Неговият тъст е известният историк и юрист Михаил Александрович Дяконов. Негов племенник е известният историк Юрий Георгиевич Алексеев.