Вдовицата на Савелий Крамаров "Савик беше сигурен, че е променен" - стр
Един от приятелите му дори се подиграва на Савелий за това: „Станал си като сперматозоид!“ И той не се обиди. Савели коригира известния си страбизъм, въпреки че именно той му донесе дива популярност. Струва ми се, че през целия си живот е мечтал да коригира дефекта си, може би защото в детството си е бил дразнен от Ску.
Веднъж рискува да си направи лучена маска пред мен, но аз се разбунтувах: „Ако пак се намажеш с тези боклуци, краката ми няма да са тук!“
Но това изобщо не означава, че ми беше позволено да ходя у дома на къдрици и в халат. Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика! Той обичаше да съм винаги гримирана, добре поддържана и сресана. И колкото и да е странно, той обичаше да нося минижупи. Спомням си как отидохме да ми купим рокля за предстоящата му годишнина. В магазина самият Савелий ми избра тоалет с къса пола.
„Такива крака трябва да се показват!“
На банкета имаше стотина гости. Седяхме един до друг на масата. Изведнъж той тихо извади диамантен пръстен от джоба на сакото си и го сложи на пръста ми. Вече беше сериозен годеж.
Седмица по-късно решихме да се оженим. Това беше негово решение, не мое - ние вече живеехме заедно и като цяло можехме да живеем без подписване. Прекарвахме цялото време заедно. Савелий често тръгваше за стрелба, когато се връщаше, оставах при него да нощувам. Всичко беше толкова ясно - ние сме едно. Защо тези документи?
„Слушай, Сава, всичко върви добре с нас, може би не си струва.