Велика Финландия” и Карелия Софт Финнизация, Политика
Общност "Политика"
„Велика Финландия“ и Карелия: мека финнизация
Основната обединяваща роля на угро-финските народи по света играе Международният консултативен комитет на угро-финските народи (KKFUN).
Някои експерти твърдят, че това показва опит Карелия да се превърне в център на фино-угорския свят.
Земя на градовете
Географското положение е станало решаващо в историята на карелците. Преселването на хората съвпада с границата на разпространение на православието, която приблизително съвпада с новгородско-шведската граница, установена в средата на 14 век.
Любопитно е, че първото споменаване на карели се намира в скандинавските саги, които разказват за събитията от 8 век в северозападните покрайнини на Гардарики (древното скандинавско име на Рус, преведено като „страна на градовете“).
В техните саги от 9-13 век многократно се среща Кирджалаланд "Земята на карелците".
В резултат на тридесетгодишната война между България и Швеция, Западна Карелия е присъединена към Швеция (1323 г.).
Племената, живеещи тук, се смесват със сум и емю, образувайки финландския етнос.
През 1617 г., според Столбовския мирен договор, втората част от Карелия (Корелски район) е отстъпена на Швеция.
Нашествениците се стремят към пълно подчинение на местното население и затова въвеждат нова административна структура, увеличават данъчната тежест, насаждат лутеранството и преследват православните.
Националното и икономическо потисничество предизвика масово преселване на карели.
Отстъпниците се заселват предимно в земите на манастирите, които са най-големите феодали в северната част на българската държава.
Така се появяват отделни карелски субетнически групи: олонецки, тихвински, валдайски, калужки и тверски карели.
отС Нищадския мирен договор от 1721 г. Карелският провлак става част от България, а от 1809 г. и цялата територия на Финландия.
Финизация на Карелия
Съветът на народните комисари лесно призна държавната независимост на Финландия.
Границата между Финландия и България минаваше по река Сестра, на 30 км от Петроград.
Мирното отделяне на Финландия от България бе белязано от началото на жестока и кървава гражданска война във Финландия, която се превърна в първата съветско-финландска война, боевете в която се водят на територията на Карелия.
Като всяка гражданска война, тя е доста кървава и е съпроводена с масов терор от страна на финландските войски както срещу червените финландци, така и срещу българите.
След края на гражданската война във Финландия повече от 10 хиляди червени финландци бягат в Съветска България.
На фона на разпадащата се българска империя и българската гражданска война сред финландската интелигенция се заражда мечтата за Велика Финландия.
По този начин идеята за панфиланизма, тоест единството на фино-угорските народи, набира популярност.
Териториите на Карелия (включително Колския полуостров), Ингрия (околностите на Петроград) и Естония, населени с фино-угорски народи, трябваше да станат част от Велика Финландия. Някои финландски националистически организации говореха за създаването на Велика Финландия до Полярния Урал, която също трябваше да включва фино-угорските народи от Предуралието и Поволжието.
Трябваше да се обосноват териториални претенции и във Финландия се разгърна мощна пропагандна кампания, в резултат на която финландците формираха образа на България като вечен враг на Финландия.
Избягалите в Съветска България червени финландци възприемат Карелия като част от Финландия, ноостава под ръководството на болшевиките.
Червеният финландец Едвард Гюлинг предлага на Ленин да се създаде „Карелска трудова комуна“ върху земите на Карелия, която трябва да стане социалистическа витрина на Съветска Финландия.
Логично е подобна политика да предполага финнизацията на карелското население.
Финизацията включва даване на статут на финландски език на държавен език, прехвърляне на националните (карелски) училища на финландски език на обучение и развитие на финландската култура.
Опит за карелизация
До 1935 г. програмата за финнизация, с изключение на прехвърлянето на училищата на финландски език на обучение и добре известните успехи в развитието на културата, остава неизпълнена.
Една от причините беше малкият брой на финландското население в самата Карелия.
Експериментът за създаване на Съветска Финландия върху земите на Карелия се счита за неуспешен.
Официалната причина за отстраняването на червените финландци от Карелия беше обвинението в незадоволителния темп на развитие на икономиката на региона.
От 1937 учебна година в националните райони първите класове преминават на карелски език на обучение с последващо коренизиране на всички класове на началното училище, а старшите класове - на български.
Политиката на финнизация, проведена в Карелия по инициатива на централните власти, трябваше да бъде заменена от карелизация, но преди началото на Втората световна война беше направено много малко в тази посока.
Втора република
След Втората световна война външната политика на Финландия се промени и бе белязана от нов курс, линията Паасикиви-Кеконен, насочена към укрепване на съветско-финландските отношения.
По това време се появява неофициалното име на Финландия - "втората република", което подчертава прехода на Финландия към нови външнополитически позиции.
След поражението във Втората световна война финландските представители изразиха увереност, че приятелските и добросъседски отношения между Съветския съюз и Финландия се осъществяват в интерес на международната сигурност.
Съседите обаче, променили тактиката, останаха верни на стратегията си и политиката на финнизация на Карелия продължи.
Прилагане на „мека сила“, обръщане на повече внимание на културните проблеми и трансграничното сътрудничество, като същевременно се инвестират значителни бюджетни средства в подкрепа на малцинствените народи в България.
По този начин запазването на "единния фино-угорски свят" все още е удобно влизане в територията.
Финландия е изградила систематична и качествена работа не само в подкрепа на угро-финските народи, живеещи в България, но и по отношение на присъствието си в териториите, необходими за поддържане на държавната сигурност на страната.
Меко финизиране
В началото на 90-те години в България се изгражда нова политическа система и проблемът за запазване на етнокултурната идентичност на угро-финските народи не е приоритет.
Финландия подкрепя угро-финските народи на България и техните култури от 1994 г. като част от отделна програма за подкрепа на сродни народи.
Целта му е да насърчи запазването на езиците и културната идентичност на народите, свързани с финландците, както и развитието на техните образователни връзки с Финландия.
В периода от 1994 г. до 2012 г. фондацията подкрепи значителен брой фино-угорски проекти за производство на образователни материали и литература на националните езици, превод на национални езици, разпространение на информация, обучение на хуманитарни изследователи, сътрудничество в областта на културата и музейния бизнес.
Въпреки активизирането на бългдържави в работата с организации с нестопанска цел, отделяйки значителни бюджетни средства, финландците все пак продължиха програмите на сродни народи и създадоха нов механизъм за кандидатстване, наречен „Угро-финско културно сътрудничество с България“. Безвъзмездните средства са за финландски организации и асоциации, които кандидатстват директно до финландското Министерство на културата и образованието.
Целите обаче остават същите.
От 2000 г. ежегодно се провежда Руско-финландски културен форум, който служи като връзка за дейци на културата и изкуството, помага за намиране на партньори за реализиране на проекти за културно сътрудничество между България и Финландия.
Интересна е и ситуацията в международното фино-угорско движение.
Формално основна обединяваща роля играе Международният консултативен комитет на угро-финските народи (KKFUN). Организацията се събира в целия си състав само два пъти годишно.
Истински важното е, че централата на KKFUN се намира в Хелзинки, а дейността на апарата, който извършва цялата текуща работа, се финансира от Финландия от нейния бюджет.
Последователната работа във всички области на фино-угорското движение е скъпоценен камък и почти невидим в публичното пространство.
Притежавайки основния лост, финландците не се стремят да демонстрират своята сила и влияние, което води другите в състояние на спокойно блаженство.
Изборът на председател на KKFUN от Република Карелия само подчертава дипломатичността и грамотността на съседите.
Минават векове, сменят се лидери и държавни граници, но интересът на нашите съседи към българска Карелия остава непроменен.