Версията за отравянето на Наполеон Бонапарт - Тайните на живота на Наполеон
Сериозното изследване на смъртта на Бонапарт започва през 1955 г., когато шведският токсиколог Стен Форшууд случайно прочита мемоарите на Луи Маршан, бодигард и слуга на френския император. В работата на бодигард шведът се натъква на доста любопитни подробности относно здравословното състояние на императора през последните години от живота му на остров Света Елена. Шведски токсиколог в мемоарите си открива 22 симптома на отравяне с арсен на Наполеон! Форшууд също чете в мемоарите на Маршан за интересна традиция, която Наполеон следва: той често подарява своите къдрици за спомен на приятели. След като събра цялата получена информация, ученият се зае с работа, като искаше да установи истинските причини за смъртта въз основа на изследването на косата. Токсикологът откри много полезна информация след прочитане на протокола от аутопсията (Приложение 1).
Той реши да намери проби от къдриците на императора!
За щастие те бяха открити и изследователят с помощта на шотландеца Смит анализира нишките от 1816-1818 г., а също и от 1821 г. Косата на Наполеон, затворена в малки контейнери, беше бомбардирана с топлинни неутрони в Института за атомна енергия Харуел в предградие на Лондон. В резултат на експеримента беше възможно да се оцени количеството арсен в косата на императора с много висока точност. За да осигури безпристрастност на учените към пробите от коса, Форшууд дълго време не разкрива истинските мотиви на работата си, тъй като слуховете за смъртта на Бонапарт се разпространяват в продължение на много години [9, p. 371].
В резултат на 1 грам императорска коса се падат 10,4 микрограма арсен, което показва голямо количество вредно вещество в тялото на бившия владетел на Франция. Нормата е превишена близо 15 пъти! Форшууд заключава, че императорът е бил отровен, той вярва, че Наполеон е бил хранен с арсен цели шест години. При мисълта заУмишленото отравяне на Бонапарт Шведа е предизвикано от мистериозната смърт на тайния агент на император Чиприани. Според очевидци Чиприани е бил отровен наведнъж. Вероятно е разбрал за някакъв заговор и самият той е станал жертва на отровители. Заслужава да се отбележи обаче, че аутопсията на близкия съратник на Наполеон не е извършена, така че версиите за отравянето му може да са просто спекулации. Въпреки това гробът на Чиприани впоследствие мистериозно изчезна от гробището, а граф Шарл дьо Монтолон, който регистрира граждански актове на остров Света Елена, „забрави“ да отрази по какъвто и да е начин факта за смъртта на Чиприани [22, c.36].
Поддръжниците на версията за отравяне вярваха, че именно графът се нуждае от смъртта на Наполеон. Канадският писател Бен Вейдър е сигурен, че Монтолон е бил в служба на английската корона и е изпълнявал заповедите на британските владетели, или може би просто е отмъщавал на Бонапарт за връзката му със съпругата на графа. Най-вероятно изчезването на гроба на Чиприани може да се обясни със следните обстоятелства. След слухове за тайното транспортиране на тялото на Бонапарт в Англия и погребението му в Уестминстърското абатство, тялото на Чиприани беше ексхумирано, т.к. следователите смятат, че вместо императора в ковчега може да бъде поставен неговият слуга, външно много подобен на Наполеон.
Впоследствие Паскал Кинц, президент на Международната асоциация на съдебните токсиколози, излезе с изявление, потвърждаващо наличието на големи дози арсен в косата на императора и не се уплаши да заключи, че Наполеон е бил отровен. Заслужава обаче да се отбележи, че изследването е проведено по поръчка на Бен Вейдър, платено от него. Както вече разбрахте, Вейдър е пламенен поддръжник на версията за отравяне, а главният виновник според него е граф дьо Монтолон. Освен това канадският писател е милиардер,който спечели много от сензационните си книги за Бонапарт. Възможно е изследването на Кинц да не е било съвсем обективно и е имало по-скоро за цел да докаже на обществеността „абсолютната“ истинност на произведенията на Вейдър, повишавайки рейтингите им по света и увеличавайки и без това огромните печалби на канадския писател. Тези данни по принцип не доказват нищо, тъй като поглъщането на арсен в тялото на Наполеон може да се случи по съвсем различен начин и отровителят няма нищо общо с това.
Винопроизводителите от 19 век третираха бъчви със състав, включващ големи дози арсен. Бонапарт, както знаете, не отказваше да пие, така че можеше да получава дози изобщо не от Монтолон, а по собствено желание - с чаша вино от избите. Също така, арсенът се използва широко за възстановяване на косата и обработка на патрони [2, p. 347].
Сред френските историци е широко разпространено мнението, че причината за смъртта на великия корсиканец може да са изпарения от напоени с арсен тапети в къщата на Наполеон на Света Елена. На разположение на учените има едно копие на фаталния тапет от спалнята на Бонапарт. Това е малко парче с размер под 10 квадратни сантиметра. Тапетът е откъснат от стената на спалнята на императора през 1825 г., 4 години след смъртта му. След като попадна в едно от семействата на висшето общество във Великобритания, той се съхраняваше в семейния музей до 2003 г., след което беше продаден на търг. Смята се, че това е единственото копие на червено-златния тапет, оцелял до наши дни, така че изследователите трябва да бъдат много внимателни и внимателни, когато го изучават.
Водещи експерти патолози във Франция от своя страна не дадоха точен отговор на въпроса дали Наполеон е починал от отравяне с арсен. Според тях единственият начин надеждно да се провери това е да се ексхумира тялотоимператор, който сега почива в криптата на Дома на инвалидите в Париж.
Шантал Бисмут, ръководител на Антитоксикологичния център в Париж, предупреди изследователите да не правят прибързани заключения, отбелязвайки, че арсенът в ограничени дози е бил широко използван в лекарствата през 19 век. Повторено от изследователи от американския университет в Шефилд, ръководени от Стивън Карч. Те обаче смятат, че причината за смъртта на великия френски лидер е неправилно лечение.
— Докторите прекалиха! казват американски учени. Според тях Наполеон е бил лекуван с отровна безцветна сол, антимон тартарат и калий. Това може да причини недостиг на калий в организма, което води до фатално сърдечно заболяване, наречено вретеновидна аритмия. Вероятно „точката“ е оставена от доза от 600 милиграма живачен дихлорид, дадена на Наполеон за прочистване на червата два дни преди смъртта му.