Вестник Октомври, 2007 №11 - Александър БУШЕВ - Българският език и съвременното общество
Българското дебело списание като естетически феномен
Публикувано в списанието: октомври 2007 г., 11
Българският език и съвременното общество
езикова динамика и социодинамика
Динамиката на градския разговорен елемент е най-изразително представена в класическата литература в произведенията на Н.А. Некрасов и Ф.М. Достоевски. Както е известно, както сюжетите, така и езикът са изкопани от F.M. Достоевски в съвременния му град. Откъде един писател би намерил днес сюжети за фейлетонни романи? Отговорът е несъмнен: във вестник, който нарича себе си "Московски комсомолец". Какво щеше да види там?
Езикът от края на XX - началото на XXI век се характеризира със следните глобални процеси: варваризация, вулгаризация, езикова игра (карнавализация), стереотипизация 2 .
Пуристи - Павел I, A.S. Шишков - отдавна се противопоставят на смесването на френски с Нижни Новгород, особено срещу неподходящи, ненужни заеми. През 20 век К.И. Чуковски, Б.Н. Тимофеев-Еропкин.
Но напразно: скоро ще започнем да говорим като молокани в Америка: „Иване, затвори прозореца, иначе децата ще настинат“. Формирането на макаронния език се отразява в средствата за масова информация.
Един от масовите процеси в езика на българските медии през последните години е обилната поява на варваризми. Някои от новите заеми се въвеждат в езика поради факта, че няма думи за самите понятия (скенер), някои като евфемизми („набиране на средства“ - събиране и търсене на спонсорски средства - вместо „шапка в кръг“, „сигурност“ вместо „сигурност, слуги“), някои от лошата мода да изоставят своите. Варварството е знак за бързи езикови промени в обществото, а медиите всъщност са метафора за престиж. Характерно е използването на множество транслитерирани итранскрибирани термини от английски език: ноу-хау, лицензодател, посредничество, консигнационни операции, транзакция на повикване (транзакция на повикване), опция, приспадане на бонус, банка, разположена в офшорен финансов център, хеджър, фондов пазар, репутация, консолидиран, съвместен, дъщерно дружество, консигнационен агент, пазарни колебания, пределен доход, лиценз, депозитар, задържане, дилър, брокер, дистрибутор, дивидент, дискаунтър, ипотека измервателен уред, представяне, консенсус, рецесия, парични преводи, хонорари, суинг, разпродажба, тайм чартър, тарифи, събирач на данъци (данъчен събирач), търг, терминал, транзит, тракт, трансфер, финансиране, конфискация, освобождаване, наемане, инженерингови услуги.
Забележително е изобилието от англицизирана транслитерирана жаргонна лексика: глас („Гласът беше млад, звучен, весел“), повръщане, момичета, гуд, надолу, скъпа, шофьор, шофиране, пиене, танц, инсталиране, задринчит, подхлъзване, засейшен, зафач, трузер на ципове, ivning, interseyshen, xxuse , бягство, страна („Да отидем в държава!”), лудост, луда къща, харесвам, етикет, пари, съобщение, микс, militar, main, make, mailo, lash, new wave, old, print, unfake, face, parent, party, rename, people, people, connect , smoke, spik, stace, street girl, table, teen, thrasher, phaser-maser, fak-session, fine, fan, face, friend, forever, foreign, faceshnik, hithike, shoes .
Имаме предвид семантични явления, подобни на транслитерацията на варваризми във вестниците, неоправдано чести и непредизвикани от обективните нужди на речевото поведение, проследяване на английски термини, особено термини - фрази: валута, обвързана с долара (валута, обвързана с долара), разширяване на продажбите (разширяване = разширяванепродажби), плащане срещу акредитив (плащане срещу акредитив), оценка по критерия цена-качество (ефективност на разходите = рентабилност), одобрена банка (одобрена банка), дълги заеми (дълги пари), променлива валута (променлива валута), свободно плаваща валута (свободно плаваща валута), удължен (удължен) запис на заповед (удължен = сметка за набиране на средства), съживяване на пазара (съживяване на пазара), пари пране (изпиране на пари), разреждане на собствения капитал (напояване на акции), вертикална маркетингова система.
Нека си припомним язвителната ирония на Ф.М. Достоевски за инкрустацията на френската реч: „Живей още, приятелю, както ми пожела Настася на последния ми рожден ден (ces pauvres gens ont quelquefois des mot charmant et plein de philosophie)…“
А ето още един пасаж от писмото на Верховенски до генерал Ставрогина в Обсебен: „О, приятелю мой, благороден, верен приятелю! Сърцето ми е с теб и твоето, с един винаги, en tout pays и поне дори dans le pays de Makar et ses veaux… След като преминах границата, се почувствах в безопасност, чувствах се странно, ново, за първи път след толкова много години… и т.н.
Е, всичко това са глупости! - реши Варвара Петровна ... Може би пиян? […]
Степан Трофимович нарочно понякога по най-глупав начин превеждаше български пословици и поговорки на френски, без съмнение знаейки как да разбира и превежда по-добре, но правеше това от особен вид шик и го намираше за остроумно ... "
Варваризмите изпълняват своята функция в публицистиката на Ф.М. Достоевски - известната версия: „След като приемем вашето заключение, ние не можем да говорим с вас за такива странни неща като le Pravoslavie и някакво уж специално значение от него ...” Критикът В. Курбатов правилно отбелязва: това се нарича през устните на френски - нещо диво, за коетонеудобно е да се говори.
Има мнение, че тук сме изправени пред семантичен феномен: специално измислен език, който променя или замъглява значението на познати думи. Има доминиране на чужда лексика, включително намалена, използвана на място и не на място: новинар, охрана, заглавие, читател, детегледачка, кастинг, убиец, промоция, мърчандайзинг, набиране на средства, маркетинг, брандиране, мениджър вместо продавач) - до нелепо („Илич е марка на нашия град“ - за Уляновск).
Замяната на съответните български думи с чужди синоними внася контекста на “буржоазност”, “модност” на явлението: изключителен = изключителен; consensus = съгласие; ноу-хау = нови технологии; дайджест = документация по тях; презентация = представяне; юноша = юноша; бестселър = популярен; уестърн = приключение; легитимност = легитимност; офис = офис. Понякога синоним действа и като евфемизъм: рекет = изнудване; killer = убиец, убиец, изнасилвач; отвличане = кражба на деца с цел откуп или продажба в робство; детска еротика = поквара и разврат; корупция = подкуп, изнудване, присвояване; тероризъм = грабеж, тормоз, масово унижение на хората.
Дарнерът на Лесков Лапутин, който е и метър талиер Лепутан, казва: „Моят френски знак, въпреки че, да речем, всеки знае, че има един лаферм, но чрез него нашата област получи различен ефект и къщите на всички съседи имат съвсем различна печалба в сравнение с предишната. „Печалба срещу първото” на българската реч дават думите ваучеризация, олигархия, омбудсман, ескалация, пасеизъм, алармизъм, „подчертан с ултрашал лъчи” и др. - примерите са безкрайни.
Текстовете, изградени върху излишък от транслитерирани сленгизми, се характеризират с критерия „неоригинален, вулгарен“ 3.
Медиите, за да бъдат разбрани, говореха на езика на тълпата. Оттук и доминирането на общия жаргон, жаргон. Рекламата е пълна с жаргон, малки букви, лексикални грешки, вулгаризми. Арготизмите са изключително разпространени. Варварството е вторият признак за бързи езикови промени в обществото и медиите. Има често срещани думи от младежкия жаргон, професионалния език на компютърните специалисти, служителите по сигурността, езика на зоната (феня, крадлива музика: звънене, готино, глупости).
Голяма грешка е да се мисли, че по принцип в устната реч могат да се използват само кодифицирани средства: в нея задължително присъстват некодифицирани средства. Самата литература обаче говореше на езика на улицата, тълпата, самата литература, нейните герои: да си изкараме добре на купона, големци, гои, напрегнати на хаз, високо, готино, чисто български базар, готино, летящо, откат, откопчаване, измама, убождане, хвърляне, зелено, зеле, обуване, биене на баби, разправии, сблъсъци, покрив, мочиловка...
Емоционалното оцветяване на оценъчните термини в жаргона е своеобразно: Отпад! Нещо! Готино! Прохлада! Готино! Ништяк! Супер! Еха! или Спри! Глупости! Глупости! мамка му! Не ме е грижа!
Новата кинематография заговори на този арготизиран език: чаршията, готино, мочилово, братело, хлопна.
Характерният младежки жаргон се възприема като оригинален стилистичен феномен: да се шегувам, шегаджия, светлина, наденица, учител, гасилово, стипуха.
Веднъж някакъв генерал инструктира М. Арбатов как да разговаря с представители на финансови структури: „Когато отидете да говорите с яките, обяснете им така: „Сините са зад вас, специалните части са зад нас. Вие сте в семейството, ние сме в семейството. Е, защо две семейства да се карат за някакво депутатско прикритие?“ Не разбирах нито дума, но изстенах от удоволствие.”
През шейсетте години основниятлингвистите видяха опасност за езика в настъплението на чиновника. Дори и сега все още често ставаме свидетели на това как елементите на всепроникващ бюрократ се включват в подготвена устна презентация или още повече в разговорна реч: „Ние, следователно, ще внасяме зеле денонощно“. Бюрократичният език днес е пълен с думи като: да изострим въпроса, факторът време, по кой въпрос, с оглед на отсъствието, да предприемем мерки, да осигурим изпълнението на програмата, съгласно плана (!) на събитията, да издадем инструкции, зелена площ, пътно платно, глас, специфика, обсъждане, напредък, пробив, развитие, правоприлагащи органи, конституционно пространство, решаване на въпроси.
Евфемизацията също създава стереотипи: преразглеждане на тарифите, дестабилизация, депресия, стагнация, перестройка, ускорение, дефлация, пазарна икономика, инфлация, бюджет без дефицит. Понякога в масовото съзнание някои „безобидни“ думи и фрази стават сигнали за опасни действия, които застрашават благосъстоянието на масите: реформа на жилищното и комуналното стопанство, застраховка „Гражданска отговорност“, пенсионна реформа.
Метафорите, варваризмите, евфемизмите (и особено тяхното изобилие) допринасят за такива явления като промяна на смисъла, замяна на познати за българския език и българското съзнание думи с евфемистични (често отново чужди) понятия, замъгляване на смисъла, внасяне на съвсем съзнателно объркване. Парафрази, нелепи клишета, думи за случая, неологизми, изтъркани думи, синонимни думи с различни конотации (олигарх, проститутка, нощна пеперуда, молец; преструктуриране = преразпределение на собствеността) работят за същото.
Известна е сложността на дефинирането на термините в политическия дискурс: антитерористична операция, хуманитарна катастрофа, етнически геноцид, демократични институции, правнидържава, гражданско общество, квазидемократичен режим, имитация на демокрация, ново мислене, универсални ценности, санитарен кордон, миротворчески операции, следконфликтно уреждане. Семантиката, тълкуването на термините оставят възможност за запълване на явлението със собствени значения.
4. ЕЗИКОВА ИГРА (КАРНАВАЛИЗАЦИЯ)
Клара има клиринг, а Лиза има лизинг.
Парите не миришат, защото се перат.
Така се шегува съвременният български език.
Сегашното състояние на езика, измъкнал се от капана на забраните и регулациите, се характеризира с жонглиране с прецедентни текстове (лого-епистеми), карнавализация и креативност. Творчеството се проявява в създаването на иронични неологизми: катастрофа, фалшив журналист, популизатор, приватизация, Садомное Колцо, Мериози. Характерно е снизхождението на езика към думите на други хора, преустроени с помощта на нормите на родния език: видич, сидушник, бмвушка, Емеля. Лингвоцентризмът е присъщ дори на жаргона като отражение на рефлексията върху езика; езиковата креативност е присъща дори на неологизмите: ICQ, хлябове, Windows, изделия, винт, дъска, ламер, потребител, майка, мастдей (mustdie), офтопик, пън, писюк, прокси, правило, компактдиск.
Езиковата динамика в съвременното общество изисква изучаване и изисква сериозна лингводидактична работа 4 . Трябва да разчитаме на изваждането на езика и речта от порочния кръг (обществото диктува езиковата норма, а езикът влияе върху мисълта на обществото), тъй като според G.O. Винокура, „Целта на езиковата политика може да бъде само самият език.“
1. Виж: A.A. Волков. Курс по българска реторика. М., 2001. С.284.
2. А.Б. Бушев. Съвременни особености на езика на българските медии (социолингвистични бележки) / / Известия на Московския държавен университет, № 5. Ч. 1-2. „Филология. Културология. Методология”. М.: Червено. Изд. Съвет на МОКМГ, 2005. С. 67-72.
Вижте също: F. Huebner et al. Българин купонясва като чужденец. М., 2005.
3. А.Б. Бушев. Науката за езика и вулгаризацията на речта в медиите // Международна интернет конференция „Българска наука и средства за масово осведомяване“ – Московски офис на фондация „К.Аденауер“, Президиум на Руската академия на науките, ИНИОН РАН, Агенция за научни новини „Информнаука“, научно-популярно списание „Ломоносов“ www.adenauer.ru. Печатна версия: Българска наука и медии. сб. статии. Под. изд. Ю.Ю. черен. М., 2004.S.121-129.
Вижте също: P.A. Клубков. Моля, говорете правилно. СПб., 2001.