Вицове КАРТОФИ
- Какви картофи имаш! С какво го наторихте? - А! Каквото и да не са оплодили, инфекцията расте
"Дайте ми виза за Америка!" Мъжът искаше херинга. Стана, изми се, отиде до магазина, но имаше дълга опашка. "Е - мисли си той - няма да взема херинга - ще отида да купя картофи." В хранителния магазин казаха, че картофите са замръзнали, а освен това не е останало много. Човекът решил да си купи поне хляб. Отидох до пекарната, а там хлябът още не беше доставен - инцидент в пекарната. Тогава той реши да отиде до магазина за алкохол, за да се напие от мъка. Тълпа по-млади и любопитни алкохолици обаче го изблъскаха от щанда. Виното свърши. Човекът се прибра, отвори едно чекмедже, намери пистолет, номинален, подарен му за смелостта от самия Жуков, зареди го и решително излезе на улицата. Прекоси Червения площад, приближи се до Спаската кула. Пред портите му имаше дълга въоръжена редица... Рус.
- Господи, какъв картоф имаш! (възхитено) С какво я наторихте? - И каквото и да торят, заразата расте!
Кореспонденция (Z) eka с (M) майка: - Как си мамо? - Да, есента е в двора, картофите са узрели, ще дойда да помогна. - Мамо, скоро свършва срокът - ще дойда. Само не копай сам картофите, имам заровен Калашников в нивата, ченгетата ще разберат, тогава ще запоят втория мандат със сигурност. - Дойдоха ченгетата, изкопаха цялата нива, изровиха всички картофи, но нищо не намериха. - Ами помогнах с каквото можах.
Осъденият спи и сънувал картофи. Събуждайки се, той отиде при тълкувателя на сънища и попита: - Какво ще бъде? А той му казва: - Или ще го махнат наесен. Или засадени през пролетта.
По някакъв начин той пристигна на службата в една от единиците на Червеното знаме за по-нататъшно обслужване на звездата. Представен на шефакапитан (K), нещо като станаха приятели. И тогава един ден кани младежа при себе си - да погледа семейството и да кисели. Те дойдоха в къщата. Тъкмо влезли - съпругата и свекървата К. изтичали от стаята, събували ботушите и палтата, набучвали си чехлите и тичали към кухнята. Старли е добре, да отидем в кухнята. И там. И водка и коняк, хапете морето, гъби и горещи картофи - добре, това е всичко. Старли доста К: - Жена и тъща са свободни! Е, взеха и отнесоха някъде. А мъжете междувременно пиха, ядоха и седяха и си разказваха. Гостът не издържа и попита: - Слушай, как успя така да дупчиш жена си и тъщата си? Тук не мога да го направя. Нито ти "здравей", нито ти топла вечеря. Сподели, а? К се усмихна и каза: - Е, слушай. Някога имахме куче - толкова красиво, мило, много я обичах. Но тя придоби навика да сери в къщата. Едното - аз я предупредих, второто аз
- Как си? - като картофите: ако не ги ядат през зимата, ще ги садят през пролетта
„Какво е гласност? Жена с чували седи на базара и вика: —Картофи от Чернобил! Картоф от Чернобил! При нея се приближава един тип: — Какво си, лельо, малко от това? Никой няма да ти го вземе. — Как го приемат, скъпи! За свекърви, за съседи... Беларус.
Парадокс: елда - 160 рубли на кг, картофи - 65, домати 80-120, тиквички -60,. банани - 40. България е единствената бананова република в света, в която не растат банани.
Василий Иванович, Петка и Анка бягат от белите. Изтичаха в хижата. Къде да се скрие? Василий Иванович се качи в кутия с бутилки, Анка - в буре с кисело зеле, Петка - в торба с картофи. Белите влизат. Започват да търсят. Ритаха щайга с бутилки. - Дън-дън. - Добре, бутилки. Ритаха дулото. - Бюлбюл. - Разбира се, кисело зеле. почукакрак върху чантата. Нищо. Те удрят по-силно. Нищо. Отвсякъде - БАМ! Оттам: "Да, картоф съм, картоф!"
„Но няма какво да се удави!“ — Как си? — Като на параход: хоризонтите са широки, няма къде да отидеш, гади ти се, но отиваш. — Като Ленин: не хранят и не погребват. — Като жълъд: наоколо има дъбове и всяко прасе се стреми да яде. —Като картофите: ако не ги ядат през зимата, ще ги садят през пролетта. - Като индианец: ходя гол, имам водач и ям смокиня. — Като бутон: всеки ден, след това в цикъл. Като цяло, като в приказка: колкото по-далеч, толкова по-зле! полски.
Ето пълната версия на стиха за блатата и блатата. Автор е Ю.В.Кагарлицки. Посвещение на М. Имас. Картоф MISIS, 86(?)
Съпругът се прибира пиян. Удря с юмрук по масата: - Жено, сготви картофи! Съпругата отговаря плахо: - Всички картофи. - Това е всичко и заварка!
- Как си? - Като на параход: хоризонтите са широки - няма накъде; болен, но яж. - Като Ленин: не хранят и не погребват. - Като жълъд: наоколо има дъбове и всяко прасе ще го изяде. - Като картофите: ако не ги ядат през зимата, ще ги садят през пролетта. - Като индианец: ходя гол, имам водач и ям смокиня. - Като бутон: всеки ден, така че в цикъла. Но като цяло, като в приказка, колкото по-нататък, толкова по-зле.
- Докторе, в ушите ми растат картофи. - Хм, наистина. доста странно. - И аз мисля, че е странно, защото засадих репички.
- Кое се разтоварва по-лесно: кола картофи или кола бебета? - деца. Картофите падат през вилата.
Съблякох те много плахо, Искайки да видя нежно тяло И да впия зъбите си. О, най-добрият на света, скъпи мои картофи в яке
Семейството седи на масата по време на закуска. На масата има картофи в униформи. Женечка казва: - Мамо, разкопчай ми картофите! Беларус.
- Как си? - Като на параход: хоризонтите са широки, няма къде да отидеш,болен, но яж. - Като Ленин: не хранят и не погребват. - Като жълъд: наоколо има само дъбове и всяко прасе се стреми да яде. - Като картофите: ако не ги ядат през зимата, сигурно ще ги садят през пролетта. - Като индианец: ходя гол, имам водач и ям смокиня. - Като бутон: всеки ден, след това на цикъл. - Като в приказка: колкото по-нататък, толкова по-зле.
- Кое се разтоварва по-лесно: кола картофи или кола бебета? - деца. Картофите падат през вилата.
Скачащи парашутисти. Издателят: - Иванов, да вървим! - Няма да отида - парашутът не се е отворил вече три пъти! Емитентът избутва Иванов. Село отдолу. Колхозно събрание. Водещ: - Добре, годината се получи: градушката победи житото, картофите не се развалиха, прасетата не се опрасиха, кравите не се доят. (Пукнатината на счупен покрив). Да, дори този шибан парашутист измъчван за четвърти път да падне.
В една слънчева лятна сутрин един естонец излиза на верандата на къщата си и вижда охлюв под краката си, взима го, оглежда го и го хвърля в градината на съседа. Година по-късно. Същият естонец излиза на същата веранда и вижда същия охлюв под краката си, поглежда го и го хвърля в градината на същия съсед в сърцето си казва: - Zaippalla.
Шотландецът се връща от Лондон и казва: - Тези лондончани са някакви луди. -- И какво се е случило? - Представете си, в три часа през нощта някакъв тип нахлува в хотелската ми стая и започва да псува! - И какво направи? -- Няма значение. Той продължи спокойно да свири на гайдата си.
Мола и младият мъж Една зимна вечер Мола дойде в една чайна в техния квартал. Забеляза, че в ъгъла седи много тъжен млад мъж. Мола се заинтересува и се приближи до него. Поговориха малко и Молла попита: - Братко, кажи ми каква беда те сполетя? Защо си толкова тъжен? Младият мъж въздъхна и започна да разказва: - Мола-ами! Срамувам се да ви призная: влюбен съм в дъщерята на един търговец и момичето ме обича. Дадохме си думата, но баща й е много богат, а аз, както виждате, съм беден. Мислих дълго и вчера най-накрая отидох при търговеца и поисках ръката на дъщеря му. Търговецът ме огледа от горе до долу и каза: Трябва да докажеш колко много обичаш дъщеря ми. За да направите това, трябва да отидете до реката, да счупите леда, да слезете в дупката и да останете там до сутринта. Ако направиш това, ще дам дъщеря си за теб.” Силата на любовта ми беше такава, че казах: „Покорявам се” и си тръгнах. След като изчаках да се стъмни, стигнах до брега на реката, счупих леда и се качих до шия в студената вода. Валеше сняг. Вятърът виеше. Беше толкова студено