Вицове за здоров 2
- Поздрави, Деца на нощта! - Чо? - Здрави, казвам, таласъми! - Ааа Здравейте.
Баща идва от тайгата, влиза в къщата. синът му го посреща на прага: Баща: синко, донесох ти кедрови шишарки. Син: Здрав съм, тате, още не съм ги пушил.
- В крайни случаи ще убедим вашия Димон - не мисля, че той ще откаже да седи с детето за един ден. - ДИМОНА?! С БЕБЕ?! Не го давам! - Какво крещиш? - Кога за последен път го посетихте? - Да, разбирам този срач, нека седи с нас, няма да го развали за един ден. - Кога за последен път го посетихте, питам ви? - Не помня, вероятно през май, но какво има? - Значи не знаеш. Момчетата му подариха папагал за рождения му ден. говорител. Птицата е страшно скъпа, голяма и страшно красива. Когато го дадоха, той вече знаеше как да каже "Дупето е глупак" и дори дреболии. - Да, интересно е! - През това време птицата не само не научи нито една нова дума от него, но и спря да казва старите! Въпреки че е жива и здрава. Само три звука станаха нови в репертоара му (за половин година!) Познай какво? - xs - Звукът на ICQ, писъкът на Kaspersky и - хит, по дяволите! - ЧУКАНЕ ПО КЛАВИАТУРАТА! И казваш дете.
В стаята за гости имаше разговор за "Майстора и Маргарита". Спомних си една история, разказана от приятел. Докато учи във филологическия факултет, тя се интересува от творчеството на Михаил Булгаков. Влюбих се в „Майстора". Но семейството, грижите, ученето, изпитите (болница, малко дете, работа на непълно работно време, началото на 90-те) - литературата отстъпи. Минаха години. Веднъж пораснала дъщеря, активен човек, член на няколко литературни клуба, се обърна към майка си за съвет за есе на тема „Майстори". И тя страдаше. Една стара любов се възроди. Тя се впусна в нови изследвания, защото имаше несравнимо повече възможности за това. Написах произведение за дъщеря ми, което бешепосрещнати с ентусиазъм и дори с Голямата награда на някакво състезание. Но тя не спря. Потопена в света на Булгаков, тя започва да го живее. Всички герои станаха близки и скъпи. Една вечер, когато тя четеше, вече легнала в леглото, две странни фигури влязоха в стаята: едната беше висока и слаба, другата ниска и дебела. Старомодно облечен. И двете са полупрозрачни. Изтръпнал. Личностите седнаха на бюрото й и започнаха спокоен разговор. Тя загуби съзнание от страх, събуди се на сутринта И се втурна към психиатър. Но лекарят я успокои, каза, че е сънувала всичко. Тя е психически здрава. След известно време това се повтори. Но този път двойката се скарала, размахала ръце, почти се сбила. Тя отново се обърна към специалисти, но на по-високо ниво. Помогна съученик, който успешно се превърна в местно светило в психиатрията. Прегледи, тестове, ЯМР, консултации - присъдата: изключително здрав. И от съученик "Не ни заблуждавайте! Не композирайте. И пийте валериана. Или да ви предпишат нещо по-сериозно? Така че ще свикнете с него, имате ли нужда от него?" Тя плю на лекарите и продължи да чете Булгаков. Призрачните гости вече не плашеха, а предизвикваха интерес. Философски максими от нивото на Хейдар Джемал и Александър Дугин, критика на най-новите произведения на съвременни писатели и художници. Посетителите не й обърнаха никакво внимание. Спорът за някои картини на албански художници особено се запечата в паметта й. Беше нещо ново. Едно посещение беше особено бурно. В пристъп на спор дебелакът се приближи и скочи върху гърба й. Тя беше ужасена да разпознае котката Бегемот. Загубила съзнание от задушаване, тя разпознала втория - Фагот. Сутринта възрастната й майка попита какви странни хора са дошли при нея вчера.Тя описа подробно и двете - карирано сако, бомбе. Казва се, че няма двама различни хора с напълно еднакви халюцинации. Общо това продължи две години. Тя много добре разбираше, че трябва да се раздели с Майстора и Маргарита. С прекратяването на проучването спряха и посещенията на прозрачни гости. Без лекарства. P.S. Докато тя говореше, по гърба ми премина неприятна тръпка. Трябва да сте по-внимателни с мистиката.
Момичето дошло от село в града, за да си намери работа. Поискаха й медицинско, прегледаха я всички лекари, отиде на гинеколог, той я сложи на стол, прегледа всичко, записа го в епикризата. Пет минути по-късно тя нахлува в лилаво-пурпурния му кабинет и възмутено казва: - ДоХтор, ама какво написаха Вименсите. — Як, какво? здрав! — Хм, здрав. Не, какво бих написал малко чи така, като всички останали ...
Не можете да дразните старите хора ... (за конкретен случай в стриптийз клуб)
Силата пак ни разсейва, - Здравословно е да се мръщиш! Стриптийз шоутата се правят от "майстори": Бушуват страсти, - Голите девици танцуват. Дори старите хора се "перчат" ...
Един малък дядо, - Без риза, без панталони Изненада всички с големи яйца: Две весели приятелки, Възрастни старици Разпознаха ги - станаха „млади“!
Забравяйки за небесата, Те разголиха телата си ... Останаха сами по сутиени! И плашейки всички хора, Те бързо се втурнаха към пътеката И се опитаха да се изкачат на сцената.
Дядо, чувствайки се застрашен, Започна да променя позицията си на сцената, - Побърза да се качи на печката!
Дядо падна, извика, - Нямаше достатъчно сили ... Той започна да вика публиката за помощ: И на сцената, виейки страстно, Още две баби се изкачиха,- И дядо веднага спря да крещи!
За да знаете, демон завладя служителите... Някой се обади в Министерството на извънредните ситуации: Трупът беше изваден от мазето, - Съживен, но напразно! Скоро стана ясно на лекарите, - След това дядо беше откаран в моргата.
Три баби бяха отведени, Но след това бяха оправдани: Нашият съд е хуманен, а не злодей ... Но четвъртата ритна, Тя не получи оргазъм! Тя беше глобена със сто рубли.
Намеквам тук тактично, Че е неприлично да се псува, Но от екраните ни "мозъка": Започнаха да обиждат дядовци И да дразнят стари жени ... Властите се страхуват - скоро ще бъдат "капут"!
Екзорсист или как бях смотаняк (съжалявам за дългия текст)
Веднъж бях на гости при стар приятел. Не се виждахме десет години: или ме преместиха някъде, после него. Но връзката се поддържаше постоянно, затова, след като най-накрая се установи в столицата, Сергей веднага набра: - Андрюха, ела да ни посетиш, ще отпразнуваме новодомско парти, ще изпием чаша чай и в същото време ще се срещнеш с моя. Само да не е късно, проблеми със съседа.
Предупреденият е предварително въоръжен. Да помогнеш на приятел е свещен дълг. Свято. Хм, какво ако... Като цяло, освен подаръците за децата на Серьога, отделих около час за подготовка на част от реквизита, а по пътя изтичах до църковния магазин за свещ.
Няма да описвам срещата, запознанството с жена ми и децата ми, както и нежната червена котка. Половин час по-късно вече седяхме на масата и си спомняхме. Ех, младост, младост. Беше хубаво време. Мамутите бяха мамути, опосумите бяха опосуми. - А съседът? Попитах.
Въздъхна, той започна разказа си. Проблемът изглеждаше така. Силна старица на около седемдесет години, тя погреба съпруга си много преди началото на тази кука. Казват, че колкото повече виела тя, толкова по-широко се усмихвал мъртвецът. Създаденвпечатлението, че починалият не може да чака, докато капакът на ковчега завинаги ще му осигури тихо и спокойно съществуване далеч от най-скъпата му съпруга. А съпругата беше пламенен борец за мълчание, реагирайки на всеки силен звук със скандали, писъци, викане на полицията и барабанене на батериите.
- В къщата тя вече успя да разтърси всички - добави Светлана, седнала съпругата на Сергей, - дори децата й се появяват само на големи празници и не за дълго. - Някакъв вид бултериер, - замислено провлякох, гледайки тихите (.) играещи малки (момче на шест години и момиче на четири), - и какво, не можете ли да намерите консенсус? - Безполезно е, Николаевич - въздъхна Света, - и те ме поканиха на чай и се опитаха да говорят. - Не помага, - завърши Сергей.
- Както е казал Петър Велики, подчиненият трябва да изглежда смел и глупав - намигнах на децата и решително се изправих, - не е нужно да сме смели, но ще трябва сериозно да поработим върху глупостта. Е, ще играем ли?
През следващите няколко минути семейството наблюдаваше с интерес подготовката ми. От пакета бяха извадени свещ и малък кръст, съборени от две релси. - Светло, натегли вода, моля те, само топла - подадох на момичето бутилка със спрей. - Какво си мислиш? - Ще бъда глупак, може би ще се получи.
Когато всичко беше готово, извиках децата: - Хайде, но от сърце. И след минута той беше ударен в самия пълнеж. Няма да повярвате, момчето само успяло да плесне с ръце, а момичето избягало около три метра, като отгоре се чуло истерично тропане и писъци.
- А старицата наистина е бдителна - изненадах се и излязох през вратата.
Така че представете си моето виждане. В дясната ръка спрей бутилка с топла вода, в лявата - горяща свещ. Отзад на колана е затъкнат кръст. Изкачвайки се на горния етаж, азза минута се наслади на почукването, идващо от апартамента, а след това натисна решително звънеца.
Вратата се отвори минута по-късно, разкривайки съсухрена, красива старица с изкривено от гняв лице. Вероятно искаше да каже нещо обидно, но млъкна, очите й бяха изпъкнали от изненада.
Все пак бих. Усърдно пуфейки около себе си от пистолет, промърморих: - Дойдох от апартамента долу, светената вода винаги ни пази, казват, че демоните са те победили, старче, светената вода винаги ни пази, трябва да ги изгоним, светената вода винаги ни пази. - Какво? - изръмжа баба.
Но аз само подсмърчах силно и бързо бърборех, размахвайки свещта като луда: - Карам, карам, карам със свещи, гледам те през стените. - Сега ще извикам полицията - извика бултериерът. - Чур, няма да вдигаш шум и да тропаш, чур, няма да крещиш толкова силно. - Сега ще извикам полицията - по-тихо повтори възрастната жена. - Щом отново нарушите мира, веднага ще почувствате силна болест. - Амин! - и изпуфках по посока на бабата. - Хик, - тя потръпна - Амин! - бутер. - Хик! - Амин! - бутер. - Ап, - изписка старата жена, силно затръшвайки вратата.
Лесно се досети какво гледа, затова продължих да мърморя: - Както змия пълзи през гори и камъни, така и ти, шумен демон... И като грабнах кръста иззад колана, го забих право в шпионката, като виках: - МАХАЙТЕ СЕ!
Отговорът беше рев и сподавено писукане някъде отдолу (вижда се, че се строполи от изненада): - Глупако! - Уф, - тук, разбира се, трябваше да се съглася.
Няколко секунди по-късно вратата трепна, подпряна от хладилника, но аз вече слизах надолу: - Оказа се, сега можете да приемете елегантен вид.
Баба е добре - жива и здрава. Не чука, не вдига шум. Само апартаменттой заобикаля приятеля си и когато го срещне, започва да съска, мърморейки през зъби: - Самите вие идиоти и вашите приятели сте глупави.
Така че, скъпи, за да успокоите идиот, трябва да се държите като идиот. Оказва се, че много ги е страх от братя по ум. И са тихи. - Колко време? - ти питаш.
Времето ще покаже, но вече трети месец червената котка не се крие в пералнята.