Видове клъстери - Икономика
1.2 Видове клъстери
Има много класификации на клъстери в зависимост от различни характеристики. В работата си ще се спра на две от тях, които ми се сториха най-значими и задълбочени.
Индустриалният клъстер се фокусира върху конкуренцията в сектора. Състои се от всякакви участници, ресурси и дейности, които се обединяват, за да разработват, произвеждат и продават различни видове стоки и услуги. Индустриалният клъстер по правило не е пространствено обвързан с никоя урбанизирана територия. За разлика от регионалния клъстер, той има тенденция да има по-широки граници, като е възможно да обхваща цял регион или държава.
В статията си "Клъстери: концепцията, условията за възникване и функциониране" аспирант от катедра "Туризъм и културно наследство" на Саратовския държавен университет. Н.Г. Чернишевски К. З. Адамова разделя клъстерите на следните типове[6]:
1. "Маршалски" клъстери - клъстери, в които малки фирми в една и съща индустрия използват икономии от мащаба поради съвместното (поради компактно подреждане) използване на общи ресурси. Типично за обувната индустрия в Италия, шивашката индустрия в Турция, Индия. В момента се изпълнява програма за формиране на подобен земеделски и хранителен клъстер в Грузия.
2. „Главини и спици“ (hub-and-spoke) или „радиални“ групи. Такива клъстери се създават от големи монтажни предприятия в автомобилната и електронната промишленост (като например в Детройт или Северна Италия). Основната характеристика на такива клъстери е, че една голяма фирма (една или повече) играе ролята на "център", "основен бизнес" за регионалната икономика. При коетовръзката между "центъра" и другите компоненти на клъстера може да бъде както твърда, така и слаба. Отношенията обикновено са йерархични, с ясно доминиращ "център". Основата на механизма за съществуването на такива клъстери е използването на подизпълнител и аутсорсинг[7].
3. "Сателитен" клъстер е съвкупност от компании, фокусирани върху доставката на стоки, услуги и работи на външно за клъстера предприятие. Този тип клъстер често възниква в резултат на успешна политика за привличане на чуждестранни инвестиции в региона (преместване на производството на компоненти). Фирмите в такива клъстери са относително независими както от други производители в същата технологична верига, така и от конкурентите в региона. В същото време конкуренцията между сателитите е ограничена, също и защото те често произвеждат различни видове продукти.
4. „Държавно закотвен клъстер“ е клъстер, в който икономическата дейност в даден регион е обвързана с държавно предприятие, като например военна база, отбранителен завод, университет или държавен орган, свързан с държавна (отбранителна) поръчка.
1.3 Условия за възникване и функциониране на клъстер
В световния опит има два основни подхода за формиране на клъстери:
1) Класическият либерален (англосаксонски) подход е предложен през 80-90-те години. М. Портър и се основава на самоорганизацията на икономическите агенти в рамките на механизмите на "свободния пазар". Използването на такива механизми не предполага пряка държавна намеса и/или подкрепа.
2) Модерният европейски подход, наречен „полюси на конкурентоспособността“, е разработен от 2006 г. във Франция и се основава на бизнес партньорство,централни и местни власти[8]. Държавата е заинтересована от глобалната конкурентоспособност на своята икономика и постигането на "полюс на конкурентоспособност" от световна класа, което се изразява в предоставянето на различни форми на държавна подкрепа. Тази подкрепа се предоставя като част от изпълнението на стратегиите за териториално развитие.
От това описание може да се види, че истинският клъстер се различава от аналитично разграничен набор от териториално близки предприятия и организации. Както показва В. В. Никитаев, заместник-директор на Департамента за икономически анализи и дългосрочно планиране на Министерството на промишлеността и енергетиката на България, такъв конгломерат („аналитичен прото-клъстер“) може да се превърне в истински клъстер при следните условия:
- наличие на подходяща инфраструктура;
- наличието на формализирана организационна и комуникативна структура, която изпълнява управленски (самоадминистративни) функции и осигурява формирането на иновативна общност като субект за развитие на територията, действаща в партньорство с бизнеса, централната и местната власт;
- включването на клъстера в рамките на индустриалната и регионална политика на централните власти, възприета от местната иновационна общност;
- използване на нови технологии за управление[9].
По принцип възникването на клъстер, с редки изключения, се извършва спонтанно, под влиянието на комбинация от определени фактори, сред които предприемаческата инициатива може да бъде призната за основна. Основата за формирането на клъстери е възможността и/или необходимостта от споделяне на един или повече обединяващи фактори от много бизнес субекти, като: базова технология, маркетингови канали за промоция на продукти, система за обучение на персонала, система за генериране на ноу-хау,принадлежащи към същата продуктова линия.
Всеки клъстер преминава през определен брой етапи. Те може да не са еднакви за всички клъстери и скоростта на тяхното развитие може да варира. Съществува обаче вътрешна логика в начина, по който се развиват клъстерите, която прави възможно разпознаването на някои характерни модели. Въпреки че точната форма и посока ще зависят от конкретни обстоятелства, клъстерът преминава през следните етапи от жизнения цикъл:
Етап, в който в даден регион съществуват редица компании и други участници.
2. Възникващ клъстер.
На този етап някои участници в агломерацията започват да си сътрудничат около основните си дейности и реализират общи възможности чрез връзката си.
3. Развиващ се клъстер.