Викинги и араби конфронтация на най-силната, Бялата светлина
Връзката между мюсюлмани и викинги е една от най-интересните страници от историята, на която обаче не се обръща особено внимание от неспециалисти. Но тези контакти повлияха на хода на събитията през средновековния етап от развитието на тези толкова различни цивилизации и по определен начин влияят на нашия живот.
В червения ъгъл на ринга...
Появата на арабите, а след известно време и на викингите на европейската историческа арена, направи значителни промени в развитието на народите на континента. Местните жители на Скандинавия се занимаваха както с война, така и с търговия, разширявайки обхвата на своята дейност. Те пристигнаха с различни цели и в мюсюлманските земи. Естествено, арабите се интересуват от този народ и от техните източници вече можем да научим важна информация за викингите.
Известен е фактът на пребиваване на територията на съвременна Дания на пътешественика Ат-Таруши. Той съобщава, че мнозинството от жителите на град Хедебю са езичници, има малко християни, че „в чест на своето божество те устройват празници, ядат и пият. Който прави жертвоприношение - заколи бик, овца, коза или прасе - окачва трупа на стълбове пред жилището си, за да се убедят всички, че е принесъл жертва на Бога. Според Ат-Таруши „на града липсва лукс и богатство“. Той отбелязва варварския обичай новородените да се хвърлят в морето. Песните на викингите оставиха най-ужасното впечатление върху него - на арабския интелектуалец му се стори, че чува „животински вой“.
Свидетелството на Ат-Таруши датира от средата на 10 век и по това време отношенията между мюсюлмани и скандинавци са станали доста интензивни. Това се доказва и от руническите надписи на северняците. Много подобни паметници, открити в Швеция, споменават участието на шведите в пътувания и походи на Изток, в т.ч.до Серкланд (Страната на сарацините). Сагата за Ингвар Моряка разказва за кампании в Серкланд: той отиде начело на голям отряд на изток, където умря.
Забележителен факт е откриването на десетки хиляди арабски монети от 9-ти и 10-ти век в Скандинавия. Арабски историци и географи съобщават за търговията на северняците. В допълнение към монетите, арабското и иранското сребро, открито в погребения, е доказателство за търговски връзки с Изтока. Шведският град Бирка, през който минаваше продажбата на роби, беше и център на търговията с Поволжието.
Викингите, преди всичко, станаха известни като воини. Те нападнаха владенията на мюсюлманите в Испания и Северна Африка, но срещнаха силна съпротива там.
И се срещнаха двама титани
Трябва обаче да отдадем почит на арабите - губернаторът на Лисабон Уахбула Ибн Хазм не само успя да предупреди своя емир за предстоящата опасност, но и организира доста успешна защита, задържайки норманите за около 2 седмици. Лисабон издържа 3 атаки преди да падне. Съответно резултатът е 1-0 в полза на норманите. Огорчени викинги плячкосват града в продължение на 10 дни, но или плячката не е толкова значителна, или първоначалният план е по-амбициозен. Във всеки случай викингите се качиха на корабите си и продължиха напред. Тяхната цел бяха Иксбила (Севиля) и Кадис. По пътя те срещнаха остров Каптел (сега Малък остров, Исла Менор). Този остров, известен със своите чистокръвни коне, стана тяхна база, от която те действаха по-нататък. Севиля беше превзета много лесно, тъй като градът не беше заобиколен от стена и градската милиция на полето срещу формацията на викингите нямаше и половин шанс. Те ограбиха и разрушиха града в продължение на цяла седмица и то толкова жестоко, че дори християнските хронисти от северна Испания, които обикновено не се интересуваха много от събитията в Андалусия, не пропуснаха дазабележете, че норманите „нахлуха в Севиля и, като заловиха плячка в нея, унищожиха с огън и меч много халдейци“, т.е. мюсюлмани.
Самият владетел на Севиля избяга в град Кармона, за да събере там войски и да отблъсне врага. Ясно е, че силите на кармоните не са достатъчни, но по това време вик се е разнесъл из цяла Андалусия. Различни военни отряди започват да се стичат в Кордоба (столицата на Ал Андалус), в двора на нейния владетел, емир Абд ар-Рахман II. За известно време всички борби бяха забравени и дори такъв голям бунтовник като Муса ибн Муса ал-Каси се присъедини към армията на емира. Най-удивителното е, че там е имало и доста християни и те са довели четите си по собствено желание, а не по принуда. Така например синът на краля на Навара, Галиндо Инигуес, дойде да се бие срещу норманите. Командването на войските беше поверено на най-добрите командири; общото ръководство се осъществява от любимеца на емира - влиятелния евнух Абу-л-Фатх Наср.
обща битка
В тази армия имаше много известни бойци Абдала ибн ал-Куляб, Абд ал-Уахид ал-Искандаран, Мохамед ибн Саад ибн Рустум ал-Ал-Хараф. Е, евнухът Абу-л-Фатх Наср, любимецът на емира, ръководи цялата армия. След като внезапно нападнаха авангарда на норманите в самата Севиля, арабите ги победиха, унищожавайки до 100 скандинавски бойци. Викингите обаче не бяха победени, но, пестейки силите си, се оттеглиха на корабите си. Завърналият се владетел видял града си изоставен и опожарен. В една от джамиите лежаха купчина тела на стари хора с разрязани черепи. Оттогава тази джамия се нарича Джамията на мъчениците. Простото освобождаване на Севиля обаче не даде много предпочитания на андалусийците - те трябваше да унищожат нормандската заплаха.
Според съвременник на тези събития, арабския хронист Иса Ибн Ахмад ара-Рази, викингите са загубили около хиляда души.убити (включително водача им) и около 400 пленници; освен това, поради липса на хора, те трябваше да изоставят 30 кораба, които бяха пленени и изгорени от мюсюлманите. Тази оценка изглежда твърде висока. Цифрите от друг източник изглеждат по-разумни: 500 убити и четири кораба. Все пак трябва да се отбележи, че победата на мюсюлманите беше непълна: повечето от викингите успяха да отблъснат нанесения им удар, да пробият до корабите и да отплават. За да ги сплаши, Ибн Рустум заповядва затворниците да бъдат екзекутирани точно там, на брега. След това труповете на норманите, монтирани на дъски, бяха изложени на публичен показ в Севиля.
Оцелелите викинги, след като стигнаха до пълно отчаяние, размениха своите мюсюлмански пленници за храна, дрехи и право на безпрепятствено преминаване и в резултат на това сигурността на арабските земи беше осигурена за 15 години. След тази победа емир Абдурахман изпратил двеста отсечени викингски глави на своите съюзници в Северна Африка като знак, че Аллах е унищожил езичниците заради тяхното злодейство.
Следващата атака срещу Испания е извършена през 859 г. от Бьорн Айрънсайд. Той имаше флот от 62 кораба, на които армията му премина през Гибралтарския пролив. Джамията в Алхесирас била ограбена, а след това в Мароко викингите заловили роби за продажба. Тази експедиция може да е достигнала бреговете на Гърция и Египет.
Въпреки това, мюсюлманите успяха най-накрая да отблъснат първата атака на северняците едва година по-късно, когато успяха да обкръжат базата си на остров Каптел. След дълга и много ожесточена битка, осъзнавайки, че северняците могат да бъдат победени само с цената на огромни жертви, Ибн Рустум предложи на оцелелите да приемат исляма и да отидат да служат в личната гвардия на емира на Кордоба. Викингите се съгласиха.
Но скандинавците и арабите не се ограничават до военни операции.- освен тях дори имаше размяна на посолства. Едно от тези посолства в Дания беше ръководено от поета Ал-Газал, който беше добре приет. Ал-Газал веднага уточни, че мюсюлманите няма да се поклонят пред краля, но входът на стаите е нисък, така че човек трябва да се наведе. Посланикът реши, че това е нарочно измислено, затова седна на земята с крака напред и вдигна глава, пропълзя в залата. Той връчи подаръци и послание от емира, имаше и размяна на речи. Поетът беше силно впечатлен от съпругата на краля, която сама освободи арабина от страховете от ревност от съпруга си, като каза, че датските жени са свободни и могат да разтрогват брака.
Ал-Газал посвети няколко стихотворения на тази кралица. Така се преплитат съдбите на народите от Северна и Южна Европа в онази бурна епоха на възникване на нови държави и формиране на култури.