ВИЛХЕЛМ ВУНД И РАЗВИТИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ
Б. Вунд и развитието на психологическата наука.Важна роля за придобиването на научна независимост от психологията изиграва създаването през 1879 г. в Германия, в Лайпцигския университет, на първата в света лаборатория по експериментална психология. В личността на В. Вунд като че ли бяха концентрирани обективните противоречия на науката, които породиха кризисна ситуация в областта на познанието за човека. Всъщност W. Wundt получава медицинско образование, първо работи в областта на физиологията, а след това и в областта на философията. Може би търсенето на начини за разрешаване на противоречията на собственото знание изигра важна роля за определянето на психологията като наука за човешкото съзнание, която трябва да се изучава експериментално. Като основен метод на изследване е избран методът на интроспекцията, т.е. самонаблюдението, организирано по специални правила. Целта на изследването е да се получат данни за структурата на съзнанието чрез подбор на неговите „чисти“ елементи. За кратко време е създадена експериментална база, организирано е публикуването на психологическо списание и са стартирани периодични форуми на психолози от света - провеждане на международни психологически конгреси [2] . Институтът Wundt (в който се трансформира лабораторията) формира международна школа за обучение на професионални психолози, което направи възможно формирането на световната организационна структура на психологическата наука. Научно направление на училището
Ориз. 1. Възпоменателен медал от XXII Световен психологически конгрес (Лайпциг, 1980 г.) в чест на 100-годишнината на Първия психологически институт. Вилхелм Вунд
В. Вунд е наречен структурализъм. Тя се развива интензивно почти половин век, особено в САЩ (Е. Титченър).
Формирането на психологията засили научнототърсения не само в посока на структурализма. Почти по същото време в САЩ се развива посока, която се нарича функционализъм. Започнато е от У. Джеймс. Основните позиции на функционализма отразяват движението на психологическата мисъл не само в посока на разширяване на описателните и обяснителните възможности, но и в посока на решаване на практически проблеми. Това може да се съди поне по факта, че не само интроспекцията, но и наблюдението и анализът на резултатите от дейностите са използвани като изследователски методи. Психологията се определя като наука за дейността на съзнанието. Съзнанието е неделимо динамично цяло (поток); свързано е с телесни състояния; процесите на съзнанието осигуряват адаптирането на човек към новото; умствените операции и телесната дейност осигуряват връзка с външната среда като средство за задоволяване на потребностите; запазването на жизнения опит и неговата оценка са необходими за саморегулация на поведението.
Активизирането на психологическата мисъл, особено във връзка с изискванията на сферата на труда, доведе до факта, че в края на 19 век. в САЩ възниква ново научно направление в психологията – бихейвиоризъм [3] . Тя изигра изключителна роля в развитието на психологическата наука, нейните експериментални методи и връзки с практиката. Появата на тази тенденция се свързва с имената на Е. Торндайк и Д. Уотсън. Основната концепция на тази посока се основава на факта, че предметът на психологията не е съзнанието и не дейността на съзнанието, а поведението. Поведението се изразява в определени действия, действия, реакции и зависи от външни въздействия (стимул). Възможно е да се сравнят характеристиките на стимула и характеристиките на поведението. Чрез задаване на определени характеристики на стимула можете да получите планирания ефект и, аконеобходимо е да се засили тази връзка. Идентифицирането на вътрешни, всъщност функционални психологически механизми не е необходимо за установяване на зависимостите "стимул-реакция". Концепцията за бихейвиоризма продължава да се развива и днес. Получава потвърждение и признание в практиката на организиране на работа, обучение и психотерапия.
Движението на психологическата мисъл, основано на логиката на познанието, трябваше да се осъществи в посока на познаване на дълбоките функционални механизми на психиката. Наистина, в началото на XIX-XX век. Възникна ново научно направление, наречено психоанализа. То утвърждава разбирането на психологията като наука не само за съзнанието, но и за несъзнаваното. Виенският психиатър и психолог 3. Фройд предлага концепцията, че:
2. Има психическа енергия, която се реализира в личностната структура. Съществуват мотивиращи сили за задоволяване на потребностите - либидо енергия и агресивна енергия. Функционалните механизми на структурата на личността са склонни да осигурят динамичен енергиен баланс и преразпределение на психическата енергия за целите на духовния и интелектуалния живот. Сънят и сънищата действат като фактори, допринасящи за поддържането на енергийния баланс. Факторите за нарушаване на енергийния баланс са следните: а) тревожност, причинена от неудовлетворена потребност; б) фиксация, което означава задоволяване на потребност по начин, който не съответства на етапа на психосексуално развитие.
Психоаналитичната концепция се превърна в значимо събитие в световната наука. Неговото развитие се свързва с имена като К. Юнг (колективно несъзнавано), А. Адлер (индивидуална психология) и др. В наше време психоаналитичната концепция остава една от основните в психологията на личността, а психоанализата -един от основните методи на психотерапия.
Естествено, развитието на психологията в различните страни, въпреки общите модели, имаше свои специфични особености. Това важи и за домашната психология.
Психологическата идея за духовното начало в човека и безсмъртието на душата в българското научно познание също се развива, предимно в трудовете на философи и теолози. Друг възглед за психиката, възгледът на физиолога, е предложен от И. М. Сеченов в "Рефлексите на мозъка" (1863) [5] . Важна роля за утвърждаване на позициите на рефлексологичната идея и активизиране на изследванията в областта на психологията изигра и първата в България лаборатория по експериментална психофизиология на Казанския университет. Експерименталната психология беше една от основните изследователски програми на това
Ориз. 2. Възпоменателен медал (1985) в чест на 100-годишнината на вътрешната експериментална психология и организацията от В. М. Бехтерев на първата лаборатория в Казанския университет
лаборатории. Лабораторията е организирана през 1885 г. от В. М. Бехтерев малко след завръщането му от Лайпциг, където се запознава с дейността на школата на В. Вунд. В лабораторията по експериментална психофизиология започва изпълнението на творческите планове на В. М. Бехтерев, които след това са въплътени в организирания от него институт за изследване на проблемите на мозъка и умствената дейност. В. М. Бехтерев в един от фундаменталните трудове - "Обективна психология" - формира концепцията за психологията като наука, която използва обективни методи. Предложена е и програма за развитие на психологическата наука. В своето разбиране за психиката и психиката В. М. Бехтерев изхожда от основните положения на Сеченов. В същото време работата на И. П. Павлов върху условните рефлекси получава световно признание. В резултат на това трудаИ. М. Сеченов, В. М. Бехтерева, И. П. Павлова в домашната психология е одобрен приоритетът на рефлексологичния подход [6] . Това беше от не малко значение за развитието на цялата световна психология.