Виновните ще бъдат установявани с полиграф
Вчера за първи път български съд гледа дело за законосъобразността на проверката на обвиняемите на "детектор на лъжата" (правилното име е полиграф). Устройството, познато на широката публика с изключение на шпионските филми, изглежда е привлякло местните разследващи органи. И са готови за широкото му въвеждане.
регистрирана хипертонична криза.
Известният адвокат Михаил Барщевски потвърди пред "Новые известия", че изследването с полиграф е възможно само със съгласието на обвиняемия. Изключение могат да направят само служителите на специалните служби, които при кандидатстване за работа дават писмено съгласие по всяко време да бъдат подложени на проверка на "детектор на лъжата". Анатолий Качанов, според съпругата му, не е подписвал такъв документ. Освен това, когато той влезе в полицията, органите на реда все още не разполагаха с такова оборудване.
Шпионско средство
За първи път устройство за едновременен запис на кръвно налягане, пулс и дишане е проектирано през 1921 г. от американските полицаи Джон Ларсън и Леонард Кийлър. През 1933 г. Леонард Кийлър разработва техника за полиграфски тест и открива компания за серийно производство на устройства. А от 1983 г. насам всички американски държавни служители с достъп до секретна информация се подлагат на полиграфски тест. След въвеждането на такива проверки само Националната агенция за сигурност успя да идентифицира 12 чужденци.
В Канада всички кандидати за публични позиции преминават и тест с полиграф. Информацията, получена с негова помощ, обаче не може да се използва като доказателство в съда. За разлика от съдилищата на Япония, Швейцария и редица страни от Югоизточна Азия и Латинска Америка, които признават данните от полиграфа като доказателство, но в никакъв случай не е единственотои основни. Като помощно средство в оперативно-издирвателната дейност полиграфът се използва в Израел.
В СССР специално звено за използване на полиграфа се появява в КГБ през 1975 г. Но "детекторът на лъжата" стана широко разпространен едва през 90-те години. През 1992 г. се появява съответна група в Министерството на вътрешните работи, а през 1995 г. - в данъчната полиция. Но те работеха изключително с персонала на своите отдели и със съгласието на субектите.
Опит за легализиране на използването на полиграф в рамките на закона "За държавната тайна" беше направен през 1999 г., но Държавната дума не подкрепи поправките за задължително тестване с полиграф на всички лица, допуснати до държавна тайна. Полиграфът не се използва в България и в съдебната практика. Съгласно действащия Наказателно-процесуален кодекс на България резултатите от полиграфските изследвания не могат да бъдат използвани като доказателство в съда.
Според Американската медицинска асоциация надеждността на резултатите от полиграфското изследване е 80-85%, т.е. в по-голямата част от случаите целта на теста е постигната. Не са изключени обаче грешки. На първо място, поради факта, че субектът на теста може да се обърка добросъвестно и експертът може да даде неправилно заключение поради неточността на първоначалните данни и вероятностния характер на използваната методология.
Инструкцията за процедурата за използване от FSB на проучване с помощта на полиграф забранява проверката в следните случаи:
а) физическо или психическо изтощение на интервюираното лице;
б) интервюираното лице има психично разстройство или фаза на обостряне на заболяването, свързано с нарушение на дейността на сърдечно-съдовата или дихателната система;
в) редовно използване от интервюирания на мощнилекарства;
г) интервюираното лице е в състояние на алкохолно или наркотично опиянение;
д) ако възрастта на интервюираното лице е под 18 години.