Вярно ли е, че живеем в период, в който българин за първи път в историята не се страхува да умре
От друга страна е необходимо да се изясни въпросът за страха в минали периоди. В традиционните аграрни общества провалът на реколтата и гладът са били нещо обичайно, следователно в рамките на селското съзнание такава възможност винаги е съществувала и през такива периоди са били разработени правила на поведение. Относително казано, селяните винаги са били готови за факта, че може да дойде глад. Следователно може да се повдигне въпросът доколко са се страхували от глада или са го смятали за някакво неизбежно зло. Възможно е, живеейки в консуматорско общество, да се страхуваме много повече от спекулативния глад, отколкото хората от миналото.
Българите, както и повечето от съседите си, не се страхуват да умрат от глад доста дълго време, като за последен път са гладували през Втората световна война. Нашата цивилизация обикновено произвежда храна в излишък, а днес храната в огромни количества просто се изхвърля неизядена. Още в края на 20 век смъртта от глад заплашва по-скоро някои много изостанали народи с трудности в логистиката.
Да, 90-те вече са забравени?
Не помня да съм бил гладен. Имаше достатъчно картофи за всички, имаше консерви, цаца си спомням, зеле ферментираха - регионалните овоби не бяха бити по пътищата и дори хората в Сибир имаха зеленчукови градини. През 80-те години раздаваха 6 декара на всеки и на всеки.
Явно някой е забравил сушата от 1946 г.
Бях още много малка през 90-те години, но вечер без ток и когато нямаше абсолютно нищо за ядене, се сетих, че възрастните могат да ядат картофи, но децата все още се нуждаят от витамини, бебешка храна например беше много трудно да се набави, майка ми нямаше мляко и трябваше да ми дава краве мляко, а то имаше ужасна алергия.
освен това е вътреВ САЩ, Канада, Великобритания храната се изхвърля, но тук в Украйна не съм виждал подобно нещо, дори продаваме сладолед с изтекъл срок на годност, но с голяма отстъпка, но го продават. а в Канада шоколадите без писмен състав на френски се изхвърлят, въпреки че са пресни.
бебешка храна, например, беше много трудна за получаване,
С М или лежи, или живее в друга Украйна. Детските кухни безопасно оцеляха през деветдесетте години и започнаха да се затварят масово в началото на 2000-те, когато в супермаркетите се появи куп бебешка храна.
Истинският задник се случи през 2008 г.
Не, твърде рано е да се наслаждаваме на хубавия живот. Все още трябва да се борим за него с новите болшевики.
В самото начало на 90-те моето семейство, заедно с малкия аз, наистина гладувахме в Сибир за известно време. Но това беше краткосрочен бъг: току-що се преместихме там, нямахме време да се установим, нямаше дачи, а след това старата система внезапно се срива и трябва да оцелеем сами. Да, и не се говори за глад, въпреки че живееха от ръка на уста и основно ядяха някакви евтини неща. Като хляб и хляб) След няколко месеца храната навакса и надмина съветското ниво, така че временната жертва на диетата беше повече от оправдана.
Точка по точка. 1. „За първи път в историята“. Това "първо" продължава много десетилетия, нашите баби са живели в "първия" период, не ние. 2. „българин“. Тук българският народ не е уникален: преди век теоретичната заплаха от глад все още не беше преминала в категорията на фантазията никъде по света, но с развитието на икономиката и международната търговия не е имало недостиг на храна дори в най-суровите и безплодни земи на далечния север или адските пустини. В повече или по-малко развития свят гладът вече може да бъде само изкуствен. Например, властите могат да се задушат такаикономиката и населението, като същевременно прекъсва връзките с външния свят, че хората наистина ще започнат да умират с милиони, както по време на Гладомора и други калай в лъжичката при Сталин или в КНДР през 90-те години. Единствената разлика между „българския човек” и небългарския е, че без тоталитарен режим проблемът с глада щеше да бъде забравен много по-рано и „за първи път в историята” щеше да се появи не при бабите, а при пра-пра-дядовците.