Включва се в движение
Завои на пътя се наричат всяка промяна на посоката, преминаване на завои, каране по волт и серпентина.
Ездачът ще може да направи правилния завой, докато конят се движи, само когато се научи да координира правилното усилие с еднопосочно действие при завиване на място.
Фиг. 33 Включете движението (за да направите фигурата по-ясна, центробежната сила не се взема предвид)
В първия момент от обучението си, добродушният кон, на който се учи ездачът, се обръща сам. В същото време ездачът вече е наясно, че преминавайки завоя, той трябва да придвижи тялото навътре, така че под действието на центробежната сила да не се плъзне навън.
Всеки ход на движението се предшества от решение. Правейки го, ездачът се убеждава във вниманието на коня и коригира собствената си поза. След това принуждава коня да поеме в подходящата посока, като същевременно пренася центъра на тежестта си навътре и притиска вътрешния крак към тялото на коня на обиколката, а външния крак зад него.
Едва след като конят поеме в посоката, в която трябва да се обърне, следва съобщението да се обърне.
Вътрешният повод вкарва коня в завоя. С външния повод и външния крак те постигат, както при завъртане на задните крака, преход към волт и определят стойността на радиуса на завъртане.
Вътрешният крак, също като обръщането на задните крака, действа като предупреждение, ограничава завоя и изпраща коня.
Краката и поводите работят с различна сила в зависимост от чувствителността на коня. Ако завъртането е изпълнено правилно, тогава копитата на задните крака стъпват точно в следите на предните - както е на фигурата. На разровен терен ездачът може сам да провери дали е преминал правилно завоя.
Но всякакви влияниякоето не е непременно от ездача, може да накара коня да се отклони извън или вътре в пистата.
В затворена арена конят често се опитва да заобиколи повече ъглите, а ездачът използва повече вътрешния крак, за да го отведе по-дълбоко в ъгъла. При по-малка грешка задните крака на коня описват по-голям кръг от предните и в този случай следите от задните крака са до предните - от външната страна.
Често ездачът твърде рано стига до заключението, че вече се е научил как да се движи. Изпълнете правилно волта, т.е. следването на предните и задните крака на коня е много трудно и изисква добра подготовка, необходимите усилия и координация на въздействията. Ако ездачът вярва, че вече е научил това, тогава той трябва да провери дали конят му наистина може да прави пътека след следа от един или два волта на едно място. Един ездач може да организира такъв изпит на равна, разрохкана земя.
За да научи това, начинаещият ездач трябва не само да върви кръговете в една следа, но и да принуди коня да влезе в кръга на следите на задните крака, а също и да стъпи отвъд него. И всичко това не е на един кон, а на различни.
След всеки ход на хода конят трябва да бъде изпратен направо.
Ориз. 34 1. Обръщане с твърде голямо влияние на вътрешния крак (незначителна грешка, изразяваща се в придържане към страната на манежа) 2. Завъртане с твърде голяма външна сила на краката (малка грешка, водеща до прекомерно движение встрани от пръстена)
При промяна на посоката на волта конят се изпраща направо близо до центъра на арената, а при преминаване към друг волт това се повтаря. Промяната на волта трябва да се извърши по такъв начин, че ездачът да промени кръга по посока на затворената страна. Малко предиудари средата на волта, конят трябва да бъде изпратен право напред. Включването на отпечатъка от подкова е важно и в никакъв случай не по формални причини. Ако начинаещ ездач не може да се накара да язди и двете дъги на преходната линия по абсолютно същия начин, тогава той не се е научил как правилно да изпрати коня около завоя. Той може да каже на коня за желанието си да направи завой само когато сам знае точно коя линия трябва да следва.
При езда в серпентина, преминавайки всяка нова дъга, конят трябва да бъде изпратен направо и след това принуден да приеме отново. Полупроходът трябва да преминава от задната част на главата към опашката всеки път - през целия кон; това е много важно за ездача и коня при езда по серпентина.