ВКС разяснява как бившите съпрузи си поделят имотите – БГ
Този случай започна в района на Ростов. Там жена се обърнала към районния съд и поискала да си подели вилата и къщата към нея. Пикантността на ситуацията беше, че двойката се разведе няколко години преди този процес. Бившата съпруга отиде да пререгистрира лятната вила и беше изненадана да научи, че три години след развода бившата й съпруга успя тихо да регистрира цялата земя за себе си. И няколко месеца по-късно се оказа, че селската къща по документи също вече принадлежи на един собственик - разведения й съпруг.
Жената поиска от съда да обезсили регистрираните права на собственост върху дачата и парцела и да раздели имота между бившите съпрузи.
Районният съд се съгласи с доводите на ищеца и раздели цялото имущество. Ответникът обжалва това решение пред окръжния съд. Там районното решение е отменено и е прието ново – отхвърлен е искът на жената.
Така спорът стигна до Върховния съд, който след препрочитане на материалите заявява: Съдийската колегия по граждански дела на Окръжния съд е допуснала нарушения на закона. И Върховният съд също каза, че районният съд е разгледал правилно иска, в съответствие с нормите на закона и е взел напълно законно решение, което трябва да бъде оставено.
Така от съдилищата бяха точно установени следните факти. По време на брака двойката купи къща с градина. Вярно, това, което стоеше на мястото, можеше да се нарече къща с голям участък. Старата хижа едва се държеше. Затова съпрузите го събориха и на освободеното място построиха нормална къща със стопански постройки. Но нямаше разрешение за този строеж. Когато районната инстанция отмени решението на районния съд, се спряха именно на това. Районните съдии заявиха, че към момента на прекратяване на семейните отношенияспорната къща не била завършена, не била собственост на съпрузите и поради това не можела да бъде обект на делба.
В следващия член от Семейния кодекс - 39-ти, се казва, че при разделянето на общата собственост и определянето на дела на всеки от тях в тази собственост същите тези части трябва да бъдат признати за равни. Освен ако, разбира се, нямаше специално споразумение между мъж и жена по този въпрос.
След Семейния кодекс Върховният съд премина към Гражданския. Съгласно член 130 от този кодекс, парцели, подпочвени парцели и всичко, което е тясно свързано със земята, се считат за недвижими вещи или просто недвижими имоти. Тоест обекти, чието движение е невъзможно без „непропорционално увреждане на тяхното предназначение“. Списъкът включва сгради, постройки, обекти на незавършено строителство.
Върховният съд припомни и проведения през 2010 г. съвместен пленум на Върховния върховен и Арбитражен съд с името „По някои въпроси, произтичащи от съдебната практика при разрешаване на спорове, свързани със защитата на правото на собственост и на други вещни права“. Току-що каза, че според Гражданския кодекс незавършените строителни проекти се класифицират по закон като недвижими имоти. Въз основа на това най-висшият съд заяви: правото на собственост може да бъде признато за обекти на незавършен бизнес, но това може да стане само със съдебно решение.
И ето още една важна мисъл, изказана от Върховния съд. Съгласно член 245 от Гражданския кодекс участник в споделена собственост, който е направил "неразделни подобрения" на този имот за своя сметка, има право да увеличи дела си в правото на обща собственост.
Между другото, с решение на районния съд е назначена съдебна строително-техническа експертиза. Тя определи стойността на строително-монтажните работи, извършени от всяка от страните по тогавашните цени. Иинвестирани в "неразделни подобрения" мъж и жена след разтрогването на брака.
Следователно дяловете на първите са определени, като се вземат предвид направените от тях разходи. Общо взето, за интересуващите се, районният съд раздели дяловете от къщата така - за бившата жена 44/100, а за бившия съпруг 56/100. Върховният съд напълно се съгласи с това разделение.
И още една важна забележка на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд. Съдейки по документите, собствеността върху спорната къща е вписана в Единния държавен регистър на правата върху недвижими имоти през пролетта на 2011 г. Година по-късно ищецът се обърна към съда. Ето защо е неправилен изводът на районния съд, че спорният обект на незавършен строеж не може да бъде част от съвместно придобития имот.