Владимир Епифанцев "Войниците нямаха кръв, но аз не им завиждах", Статии, Известия
Излезе драмата "Спарта" (16+), която разказва за превратностите на бойните изкуства. Кореспондентът на Известия се срещна с изпълнителя на една от главните роли Владимир Епифанцев.
— Сред актьорите вие сте може би най-напредналият спортист. Какво е вашето мнение за историята за възхода и падението на един професионален боец, разказана във филма?
- Историята е абсолютно кинематографична. Едва ли в живота бойците се държат по този начин, не са толкова злобни и гадни. Спортистите са предимно балансирани, коректни хора. Ако има някаква агресия, то тя е по-скоро шоу.
Що се отнася до всичко останало: според сюжета, на снимката има човек, взет от улицата, и той печели в битки. В реалния живот това е изключено. Трябва да практикувате от детството, за да постигнете някакви резултати. И според сюжета боксьорът беше толкова слаб. Това също е малко вероятно. Всичко това е измама! (Смее се.)
— Чух, че филмът е базиран на реални събития.
— Толкова ли сте смели да оценявате недостатъците на картината, в която участвате?
- Още не съм виждал снимката и не мога да преценя недостатъците. И защо са тези недостатъци? Киното е измислица, трябва да е зрелищно и интересно. Необичайните и парадоксални ситуации не трябва да отразяват точно живота. Трябва да измислите нещо, изненада. Например по време на битката могат да долетят извънземни или да атакуват зомбита. В реалния живот е невъзможно, но във филмите правете каквото искате.
Това прави нашата форма на изкуство интересна – можете да забравите за всичко, да се потопите в света на неочаквани истории. Щях да го влоша още повече - щях да намеря някой бездомник и например шестгодишно дете. Щяха да отидат заедно и да спечелят(смее се).
—Филмът е доминиран от екшън сцени. Предполагам, че по време на снимките може много да бъдат ранени.
- По принцип спортистите се бият, защото не владеят изкуството на сценичния бой. Разбира се, "глупаха" с половин уста, но това беше достатъчно. Ние, актьорите, се пазим - в киното има такова нещо като "застъпване". Когато удряте, камерите са поставени така, че точката на контакт с обекта да не се вижда. След това звукът се наслагва и в резултат на това се създава усещане, че ударът е силен и достига целта. Изглежда по-зрелищно, отколкото когато удрят истински.
Така че актьорите работеха по свой начин, а спортистите по свой начин. И разбира се не им завиждах. Но нямаше кръв: те все още са професионалисти. Имахме само навяхвания и леки натъртвания - когато паднахме без предварително загряване. Както и добре. В лиричните филми се нараняваш по-често. Има такава закономерност.
—Съществува ли наистина в спорта нокаут форматът, показан във филма?
- Тази форма сякаш е измислена от нашия режисьор Николай Кудряшов. Нещо като "черво", в което бойците се нареждат един след друг и вървят в редица.
- Интересът към подобни битки в България, за разлика от Запада, е малък. Нито спортистите, нито организаторите получават прилична печалба от провеждането на турнири.
- На първо място, това се дължи на състоянието на културата на бойните изкуства: има много малко школи и секции, няма правилен подход. Всичко е много приблизително и невзрачно. В Бразилия и Америка интересът към този спорт се формира отдавна, докато у нас боевете бяха забранени и едва през последните 25 години се развиха, и то в много условни форми.
Същото е положението и в киното. Вземете, например,Български бойци - лошо са направени, по-малко се гледат от западните. Или изобщо не гледат. Никой не иска да инвестира и да губи пари, за да докаже, че при нас може да се работи добре.
Помощ за "Известия"
Владимир Епифанцев завършва актьорския отдел на Шчукинското театрално училище (курс на В. В. Иванов), учи в режисьорския отдел в GITIS. Той участва в 70 филма и телевизионни сериали, включително "8 най-добри срещи", "Граница: Романтика в тайгата", "Поколение П", "Антикилър 2: Антитерор", "Мамо не плачи 2" и др.