Влиянието на закона върху религията
С разделянето на религиозните и правните норми възникват конфликти на религия и право. Вярващият може да оцени закона по отношение на нормите на своята религия, а спазващият закона гражданин може да оцени нормите на определена религия по отношение на преобладаващия закон. И тези оценки не винаги са положителни. Съществува сложна връзка между религията и закона в една светска държава. Влиянието на правото върху религията е до известна степен специфично. Днес става очевидно, че законът не трябва да остава безразличен към „странните” форми на използване на свободата на съвестта и в частност към окултните религии и тоталитарните секти, които потискат индивида и чрез зомбиране го превръщат в сляп изпълнител на волята на „гуру”, „учител” и тъмните сили зад тях. Правото в тази ситуация трябва да бъде нащрек, в противен случай синдромът на Aum Shinrikyo е неизбежен. 20-ти век възражда религиозни движения, съдържащи основите на своеобразно разбиране за справедливост.
На първо място, говорим за различни форми на окултното. Окултизмът е общото наименование на ученията, които признават съществуването на скрити сили в човека и космоса, недостъпни за общия човешки опит, но достъпни за хора, преминали през специално посвещение и специално обучение. Окултизмът е предимно западна традиция, която обаче с голямо удоволствие използва постиженията на източната религиозна и философска мисъл. Към окултизма принадлежи цяла група учения, практически всяко от които от древността до 20 век е формирано или директно на Запад, или от представители на западната култура. Името на тази група учения идва от латинското occoltus - тайна.
Заключение.
Правото и религията са тясно преплетени, тъй като при изграждането на всяка държава в правното съзнание винаги имаима религиозни вярвания. Всеки е свободен да признае какъвто и да е начин за разпореждане с живота си, но той е свободен наистина да се разпорежда с него само в границите на аналогичната свобода на другите хора. Не всички религии споделят тази позиция. Самите такива вярвания се поставят извън свободата на съвестта и следователно трябва да бъдат ограничени в своите прояви. Обществото е длъжно да ги държи под контрол и пряко да забранява широко разпространената пропаганда и организирано практикуване на онези религиозни учения, които дори косвено тласкат своите последователи към извършване на престъпления. Не трябва да се забранява на човек да вярва в нещо, но не трябва да се позволява на вяра, която може да доведе до престъпления, да сплотява около себе си организирана сила, насочена срещу обществото. Учените смятат, че природата на държавата и нейната конституция са същите като природата на религиите, държавата наистина произлиза от религията и освен това по такъв начин, че атинската или римската държава е била възможна само със специфична форма, езическата религия на тези народи, точно както католическата държава има различен дух и различна конституция от протестантската. Това показва пряка връзка между закона и духовния принцип. Правото произтича директно от изискванията на една религиозна идея само когато група хора, обладани от тази идея, подчиняват със сила група други хора, които не споделят тези религиозни вярвания. Желанието да се въплъти справедливостта в закони и други правни източници на правото е характерно за позитивното право, създадено от много държави от миналото и настоящето. И въпреки всички различия в разбирането за справедливост, отъждествяването на правото със справедливостта никога не е било нито абсолютна истина, нито абсолютна лъжа.
Социалният характер на обичаите, морала и религиозните норми с развитието на социалнитеотношения започнаха малко да отговарят на спецификата на възникващите отношения. Те не можеха да отговорят нито на необходимото съответствие между публични и частни интереси, нито на ясно, подробно определяне на права и задължения.
Ако обичаите изразяват общата воля и защитават обществения интерес, то правото е израз на волята и баланса на обществените, корпоративните и личните интереси на членовете на обществото.
1. Новгородцев П.И. Въведение във философията на правото. Кризата на съвременното правосъзнание. - Санкт Петербург, 2000.
2. Алексеев Н.Н. Основи на философията на правото. - М., 1996.-330 с.
3. Алексеев С.С. Обща теория на правото. - М., 1994.-256 с.
4. Керимов Д.А. Основи на философията на правото. - М., 1992.-310 с.
5. Юриспруденция / ред. О.Е. Кутафин. - М., 2002.-398 с.
6. Теория на държавата и правото / ред. Т.Н. Манова. - М., 1996.-336 с.
7. Тихонравов Ю.В. Основи на философията на правото. - М., 1997.-608 с.
8. Обща теория на правото / ред. проф. КАТО. Пиголкин. - М., 2002.-384 с.