Въображаема християнска любов и прошка
Трябва добре да се знае и помни, че пагубната доктрина на Толстой за „несъпротивлението на злото” (впрочем, което унищожи нашата нещастна Родина-България и я потопи в страшните кървави ужаси на болшевизма!) е напълно чужда на истинското християнство: всеки истински християнин е непримирим към злото, независимо къде и в кого го срещне.
Така те се бориха със злото на тъмното езичество и идолопоклонството на Св. мъченици, които не са умрели мълчаливо за Името Христово, но много строго осъждат, понякога с много груби думи и изрази и дори действия, заблудите и нечестието на идолопоклонниците.
Решително и непримиримо се бори срещу лъжеучителите-еретици на Св. Отците на Църквата в никакъв случай не смятат еретиците за "разколници" (както е станало модерно да се изразява в наше време!), към които трябва да се проявява "толерантност", към които трябва да се "подхожда с разбиране", а като ги смятат за "люти вълци, нещадящи стадото", по думите на Словото Божие(Деян. 20,29)и строго ги осъждат на Вселенския и Поместния събор. s, по всякакъв възможен начин предупреди бягството на истинските вярващи от общуването с тях и анатемосването на еретиците.
Колко разбираемо е това, колко е логично и колко напълно противоречи на това ясно и категорично, чисто евангелско учение, така модерната сега пропаганда на някаква псевдохристиянска любов и безусловна прошка, твърде всеобхватна, уж простираща се дори до враговете на християнската вяра, до онези, които активно се борят срещу Св. От Църквата и изобщо от самата вяра в Бога, несъмнените слуги на идващия Антихрист!
Такива лъжепроповедници на модното въображаемо „християнство“, за да затвърдят своите нестабилни „позиции“, много обичат да злоупотребяват с добре познатата заповед на Господ: „Не съдете, за да не бъдете съдени“(Мат.7,1)да осъди по най-строг начин всички, които не са съгласни с тяхното лъжеучение, което е само много хитро изопачаване на евангелското учение, фалшификат, с който те объркват и объркват мнозина.
И как трябва да се разбира правилно словото на Господа: Не съдете, за да не бъдете съдени! Това е отлично обяснено от великия баща на Църквата Св. Йоан Златоуст:"Тук Спасителят не заповядва всички грехове като цяло да не съдят и не забранява на всички без изключение да правят това, а само на тези, които, бидейки сами изпълнени с безброй грехове, укоряват другите за някакво маловажно зло. Христос посочва тук евреите, които, бидейки зли обвинители на своите ближни, в някои маловажни и незначителни дела, сами безсрамно извършиха големи грехове "(виж том 7, стр. 260).
Следователно е забранено да не се съдят действията на ближния и не да се осъждат неговите зли дела сами по себе си, а злото чувство в душата по отношение на ближния, от страна на човек, който сам греши по същия начин или дори повече, без да мисли за собственото си поправяне.
Забранява се не обективната "съдба" за ближния, не безпристрастното осъждане на недобросъвестното му поведение, а злите клюки, клеветите, които, както често се случва, идват от каквито и да е самолюбиви и нечисти подбуди - от гордост и суета, от завист или негодувание.
С други думи, забранява се всякаква злоба и злорадство по отношение на съгрешилия ближен на лична основа, но в никакъв случай справедлива, чисто идеологическа, принципна, безстрастна оценка на действията и поведението му, която не само не противоречи на Евангелието и не е осъдителна, а напротив, дори е необходима, за да не станем в крайна сметка безразлични към доброто и злото и злото да не тържествува, като резултат, в m ire.
Не съдете, за да не бъдете съденити ще!
Колко привлекателно изглежда в неохристиянското погрешно тълкуване: „Аз няма да те спра да съгрешиш, а ти не ме спираш да съгреша заради това!“
Наистина, в какво ужасяващо, изопачено, престъпно пречупване се явява този свещен текст пред нас в нашето време!
Но всъщност трябва да знаем и помним, че осъждането е различно за осъждането: че има различни видове осъждане.
Едното осъждане е греховно, а другото, както вече видяхме, не само не е греховно, но е предписано от самото Евангелие.
И това е съвсем разбираемо: защото, ако никога не осъждаме никого и в никакви случаи, тогава скоро ще загубим всякаква способност да различаваме доброто от злото и самите ние лесно можем да бъдем отведени на пътя на злото.
Най-великият от родените от жени, за чиято святост и безупречна нравствена висота свидетелства Самият Христос Спасител, Св. Йоан, предтечата на Господа, като видя фарисеите и садукеите да идват към него, им каза: "Кръв на ехиднина! Кой ви подбуди да бягате от бъдещия гняв?"(Матей 3:7).
Какво е това? Греховно осъждане?
Самият Господ Исус Христос, приканвайки последователите Си да вземат пример от Него, казвайки: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“(Мат. 11:29), въпреки това, неведнъж използван по отношение на грешници, вкоренени в злото, които не искаха да се вслушат в Неговото Божествено учение, същият израз: „порода на ехиднини!“ и често се обръщаше към хората около себе си, особено към книжниците и фарисеите, с много тежки думи на осъждане: „коварно и прелюбодейно поколение!”(Матей 12:39), „О, роде неверен и покварен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“(Матей 17:17). Той постоянно наричаше книжниците и фарисеите: "лицемери", "луди и слепи", "змии"(Мат.15:7;Мат.16:3;цялата23-таглава), той веднъж нарече цар Ирод "лисица"(Лк.13,32);"похулен"(църковнославянски), както се изразява в самото Евангелие, цели градове: Хоразин, Витсаида и Капернаум, защото не се покаяха(Мт.11,20-24).
малко от! От Евангелието знаем, че кроткият и смирен Господ, Който по-късно се моли за Своите разпъвачи: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“(Лука 23:34), не само използва груби думи на осъждане, но понякога прибягва до много силни и решителни мерки за физическо въздействие: например, Той два пъти в самото начало на Своето обществено служение и отново в самия му край, малко преди Неговата кръстници страдащи, направили изгонването на търговците от храма. Живо и образно ни разказват за тези събития Св. Евангелисти. Като не можеше да издържи грозната търговия, започната под покровителството на самите свещеници и дори с участието на първосвещениците, които имаха големи доходи от продажбата на гълъби, евреите в Йерусалимския храм, Господ Исус Христос, като направи бич от въжета, изгони всички от храма, и овце, и волове, и разпръсна парите от обменниците и преобърна масите им, като каза: продавачите: „в къщите на отец Мо не го правете търговски дом.(Йоан 2:14-17)И след тържественото Му влизане в Йерусалим преди Неговите страдания, Той отново влезе в храма, изгони всички онези, които продаваха и купуваха, преобърна масите на обменниците и пейките на тези, които продаваха гълъби, и им каза: Писано е: „Домът ми ще се нарече Къщата на молитвата, но го направихте разбойнически вертеп"(Мат. 21:12-13;Мк.11:15-17;Лк.19:45-46).
Какво е?
И колко е далеч от онази псевдохристиянска „любов” и всеобхватна „прошка”, която проповядват съвременните „неохристиянски” либерали! и няма ли да намерят, по-"любящи" отСам Господ, греховни и неприемливи ли са такива думи и действия на безгрешния Господ? противно на Неговото учение: няма ли да ги клеймят с любимите си изрази на „мракобесие”, „черносотници”, „мрачно средновековие”, „ретроградство”, „инквизиция” и пр.?
Но можем ли да мислим, че нашият Господ, Въплътеният Единороден Син Божи, Който дойде на земята, за да ни спаси, хората, за да ни научи на Божествената истина и живот в съответствие с нея, противоречи по какъвто и да е начин, Самият Той действа противно на собственото Си учение?
Това, разбира се, е изключено: да се мисли така би било най-голямото богохулство!
Но това е, което Той направи!
Следвайки примера на Самия Господ, Неговите свети ученици и апостоли не се страхуваха в необходимите случаи да „осъдят” хората, които упорито се противопоставят на проповядваната от тях евангелска истина, а понякога прибягват до най-решителните мерки за въздействие, за да обуздаят и потиснат злото.
Да, Св. ап. Петър осъди строго Анания и Сапфира за тяхната измама, които бяха наказани с мигновена смърт само защото удържаха определена част от цената на земята, която продадоха, вместо да пожертват изцяло всичко на Църквата(Деяния 5,1-11).
св. първомуч. архдяк. Стефан открито пред всички, на заседание на Синедриона, осъди събратята си евреи, като ги нарече твърдоглави и хора с необрязани сърца и уши и ги обвини, че винаги са се съпротивлявали на Светия Дух, че са убили пророците и накрая са станали предатели и убийци на Самия Господ Исус Христос, Чието идване тези пророци предсказаха(Деяния 7,51-5). 2).
св. ап. Петър осъди Симон Мага за опита му да купи благодатта на Светия Дух за пари, като му каза: „Нека среброто ти бъде с теб в погибел, виждам тепълен с горчива жлъчка и в оковите на неправдата”(Деяния 8:18-23).
св. ап. Павел, по време на първото си мисионерско пътуване, осъди строго магьосника-лъжепророк Варий, или Елима, който се опита да отклони проконсула Серия Павел от вярата в Христос, като му каза: „О, пълен с всякаква измама и всякакво злодейство, сине на дявола, враг на всяка правда!“ и го наказа със слепота(Деяния 13:6-12). Какво е това? Греховно осъждане? Липса на християнска любов сред апостолите?
Същият Св. ап. Павел, когато коринтяните, които наскоро бяха обърнати от него към вярата в Христос, го информираха, че сред тях е започнал отвратителен подъл грях на кръвосмешение, че някой вместо жена има жената на баща си, не им каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ или: „Защо гледате съчицата в окото на брат си, а не пипате гредата в собственото си око?“ Не! нищо подобно! Светият апостол незабавно осъдил този грешник, а коринтяните заповядали да го осъдят, като му произнесли най-строгата присъда и наказание: "да го предадат на сатаната за погибел на плътта, за да се спаси духът му в деня на нашия Господ Иисус Христос"(1 Кор.5,1-5).
малко от! св. ап. След това Павел заповядва на коринтяните изобщо да не общуват с блудници, и не само с блудници, но и с алчни хора, или хищници, или идолопоклонници, и с всички онези, „които, като се наричат братя (тоест християни), остават блудници, или сребролюбци, или идолопоклонници, или богохулници, или пияници, или хищници; дори не яжте заедно с такъв извратен човек от средите ти"(1 Кор. 5:9-13).
Изглежда цитираните по-горе пасажи от Светото писание са повече от достатъчни, за да видим как правилно да разбираме думите на Господ: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, тоест, за да се уверите, че тези думи изобщо не изключват каквото и да е осъждане на ближнияима осъждане не само допустимо, но дори необходимо, предписано от самия Божи закон и съвестта, тъй като истинският християнин не може да бъде безразличен към очевидното зло и грях, да не го забелязва и да се примирява с него под хитър претекст „неосъждане“, „християнска любов“ и „прошка“.
Затова голямо престъпление вършат онези съвременни пастири, които по-добре би било да наречем лъжепастири, които под благовидния предлог за измислена християнска „любов” и „прощение”, съзнателно или несъзнателно, учат своето паство на толстоисткото „несъпротивление на злото”.
Какво ужасно, безнадеждно лукавство!
Какво истинско лицемерие на фарисеите!
„Да не осъждаме никого и за нищо“ – това настроение в съвременното християнско общество е единственото, което искат да постигнат слугите на идващия Антихрист, за да им бъде лесно и просторно да действат, подготвяйки среда в света, благоприятна за бързото възшествие на техния „Господар“.
Наистина ли не е ясно на всеки честен и съвестен християнин в наше време, че безусловното „всеопрощение” е необходимо само за врага на Христос, Антихриста, за да могат хората окончателно да загубят усета за разлика между добро и зло, да се примирят със злото, да го приемат доброволно, а след това и със самия Антихрист, без да мислят да се борят с него?
Нека по всякакъв начин се пазим, братя, от този коварен квас на съвременните фарисеи!
Борейки се решително с всяка най-малка проява на зло и грях в собствените си души, нека не се страхуваме да разкриваме и изобличаваме злото, където и да се разкрива в съвременния живот, не от гордост и себелюбие, а единствено от любов към истината. Нашата основна задача в това коварно време на измамно безсрамие да поддържаме пълна лоялност и преданост към истинскатаЕвангелската истина и Главата на нашето спасение Христос, Животворящият, Победителят на ада и смъртта, възкръснал три дни от гроба от гроба.