воден код
Приемането на Кодекса за водите като цяло е положителна стъпка в законодателната дейност. Основната задача на Кодекса за водите беше и е опазването на водните обекти от замърсяване, причинено предимно от промишлени предприятия, икономическа дейност на различни организации и лица. Изглежда, че тук всичко е наред и това трябва само да се радва. Но се оказва, че всичко е толкова просто. Някои членове от закона засягат пряко или косвено любителския риболов. как? Нека се опитаме да разберем това.
„В границите на водоохранните зони се забранява движението и паркирането на превозни средства (с изключение на специални превозни средства), с изключение на движението им по пътищата и паркирането им на пътища и на специално оборудвани места с твърда настилка.
Има риболовци, които ходят на риболов пеша. Тази точка, разбира се, не ги засяга, но въпреки това по-голямата част от любителите на риболова идват за риболов със собствените си превозни средства. И тук възникват много въпроси.
Първо, как да пренесете оборудването до бреговата линия на такова разстояние, тъй като ширината на водозащитната зона е главно, в зависимост от резервоара, от 50 до 200 метра. Съвременният риболов включва доста тежък набор от съоръжения и други инструменти, необходими за риболов. Не всеки е млад, не всеки е спортист. И след риболов, все още трябва да теглите улова и, като правило, нагоре. Освен това трябва да събирате боклук. Много хора се оплакват, че не могат да ловят спокойно, ако не виждат колата си до себе си. Имаше и случаи, когато сваляха колелата, проникваха в салона. На водоеми, далеч от цивилизацията, няма охраняеми паркинги.
„Път – ивица земя, оборудвана или пригодена и използвана за движение на превозни средстваили повърхността на изкуствена структура. Пътят включва едно или повече платна, както и трамвайни релси, тротоари, банкети и разделителни ленти, ако има такива.
От изброените в последното изречение неща ни интересуват само крайпътните. С други думи, ако в водоохранната зона минава път, включително черен път, тогава можете да се движите по него и да оставите колата отстрани на пътя. В преобладаващата част от случаите няма специално оборудван паркинг на брега на резервоари. Следователно, освен на бордюра, няма къде другаде да застанат превозните средства. И ако колата ви се движи извън пътя и е спряла на тревата близо до брега, тогава има явно нарушение на закона.
„Всеки гражданин има право да използва (без използването на моторни превозни средства) крайбрежната ивица на обществени водоеми за придвижване и престой край тях, включително за любителски и спортен риболов и акостиране на плаващи съоръжения.“
В него се споменават и моторни превозни средства, т.е. за пореден път се казва, че е невъзможно да се използва автомобилен транспорт в рамките на бреговата линия.
Сега трябва да се дефинират понятията: какво е брегова ивица, какво е крайбрежна ивица, какво е водозащитна зона и какво е крайбрежна защитна ивица.
Бреговата линияе границата на водно тяло. Определя се за: 1) морето - от постоянно водно ниво, а при периодични промени в нивото - от линията на максимален отлив; 2) реки, потоци, канали, езера, наводнени кариери - според средногодишното водно ниво през периода, когато не са покрити с лед; 3) езера, водоеми - според нормалното задържащо водно ниво; 4) блата - по границата на торфено находище нанулева дълбочина.
Бреговата ивицае ивица земя по крайбрежието на обществено водно тяло, предназначено за обществено ползване. Ширината на бреговата линия на обществени водни тела е 20 m, с изключение на бреговата линия на канали, както и на реки и потоци, чиято дължина от източника до устието е не повече от десет километра. Ширината на бреговата линия на каналите, както и на реките и потоците, чиято дължина от извора до устието е не повече от десет километра, е 5 m.
Зона за защита на водитее територия, прилежаща към бреговата ивица на морета, реки, потоци, канали, езера, резервоари и на която е установен специален режим за стопанска и друга дейност с цел предотвратяване на замърсяването, запушването, затлачването на тези водни обекти и изтощаването на техните води, както и за запазване на местообитанията на водни биологични ресурси и други обекти от животинския и растителния свят.
Крайбрежна охранителна зона– територия в границите на водоохранната зона, на която се въвеждат допълнителни ограничения за стопанска и друга дейност.
Широчината на водоохранната зона на реките или потоците се определя в зависимост от дължината им от извора до устието: - до 10 km - 50 m; - от 10 до 50 км - 100 м; - от 50 км и повече - 200м.
Ширината на водозащитната зона на езеро, резервоар, с изключение на езеро, разположено в блато, или езеро, резервоар с водна площ по-малка от 0,5 кв. km, се определя на 50 м. Ширината на водозащитната зона на резервоар, разположен на водно течение, се определя равна на ширината на водозащитната зона на това водно течение.
Ширината на водозащитната зона на езерото Байкал се определя отделно (Федерален закон от 1 май 1999 г. № 94-FZ „За опазването на езерото Байкал“).
Ширината на водоохранната зона на морето е 500 m.
Ширината на крайбрежната защитна ивица се определя в зависимост от наклона на брега на водния обект и е 30 m (от бреговата линия) за обратен или нулев наклон, 40 m за наклон до 3 градуса и 50 m за наклон 3 или повече градуса.
За течащи и отпадъчни езера, разположени в границите на блата и съответните водни течения, ширината на крайбрежната защитна ивица е 50 м. Ширината на крайбрежната защитна ивица на река, езеро, резервоар, която е от особено значение за рибарството (хвърляне на хайвера, хранене, места за зимуване на риба и други водни биологични ресурси), е 200 м, независимо от наклона на прилежащите земи. На териториите на населените места, при наличие на централизирани системи за отводняване на дъждовни води и насипи, границите на крайбрежните защитни ивици съвпадат с парапетите на насипите. Ширината на водозащитната зона в такива зони се определя от парапета на насипа. При липса на насип, ширината на водозащитната зона, крайбрежната защитна ивица се измерва от бреговата линия.
ДЪЛЖИНА
Ако всичко е ясно с понятията „брегова линия“ и „брегова линия“ - по дефиниция те се простират в целия резервоар, тогава възниква въпросът: Къде е зоната за защита на водата? Навсякъде, в целия водоем или не? Кодексът за водите определя само ширината на водоохранната зона и крайбрежната защитна ивица, т.е. разстояние от брега. Каква е тяхната дължина?
Дължината на водоохранната зона, както и на бреговата ивица, е равна на дължината на водоема. А дължината на крайбрежната защитна ивица е различна за различните водоеми. Как да разберете границите на крайбрежната защитна ивица?
Указът гласи, че установяването на границите се извършва от държавните органи на субектитеБългария, които осигуряват определянето на ширината на зоната за защита на водите и ширината на крайбрежната защитна ивица за всяко водно тяло, описанието на границите на зоните за защита на водите и границите на крайбрежните защитни ивици на водно тяло, техните координати и референтни точки, показването на границите на зоните за защита на водите и границите на крайбрежните защитни ивици на водните обекти върху картографски материали, установяването на границите на зоните за защита на водите и границите на крайбрежните защитни ивици на водни тела директно върху земята, включително чрез поставяне на специални информационни табели. Информация за границите на зоните за защита на водите и границите на крайбрежните защитни зони на водните тела, включително картографски материали, се въвежда в държавния воден регистър.
Те (държавните органи на съставните единици на България) осигуряват поставянето на специални информационни табели по цялата дължина на границите на водозащитните зони и крайбрежните защитни ивици на водните обекти в характерни точки на релефа, както и на пресичанията на водни обекти с пътища, в зони за отдих и други места за масов престой на граждани и поддържат тези знаци в правилно състояние.
Как може обикновен човек, който няма достъп до картографски материали, с описание на границите на водозащитните зони и границите на крайбрежните защитни зони на водно тяло, техните координати и референтни точки, да знае границите на водозащитна зона или крайбрежна защитна зона? Не по друг начин, освен чрез наличието на специални информационни знаци.
Относно информационните табели за наличието на водоохранна зона и нейната ширина се развихри бурна дискусия сред риболовците. Например, ако няма знак, значи няма забрана. Това е грешно. За разлика от пътните знаци, наличието на знак върху водоем е възможно, но не е задължително. Липсата на информационни знаци, за съжаление, не е такаосвобождаване от отговорност, както и непознаване на законите. Гражданинът е длъжен самостоятелно да спазва изискванията на законодателството в областта на околната среда.
Част 5 от член 6 „Водни обекти за общо ползване“ гласи, че информацията за ограничаване на използването на вода във водни обекти за общо ползване се предоставя на гражданите от местните власти не само чрез специални информационни знаци, но и чрез медиите. Могат да се използват и други средства за предоставяне на такава информация.
НАКАЗАНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ
Какво наказание предвижда Законът за нарушение на параграф 4 от част 15 на чл. 65 от Кодекса за водите?
За нарушение на параграф 4 от част 15 на чл. 65 от Кодекса за водите (движение и паркиране на превозни средства в рамките на водоохранната зона и крайбрежната защитна ивица) предвижда административно наказание по част 1 на чл. 8.42 от българския Кодекс за административните нарушения под формата на глоба - от 3000 до 4500 рубли за всеки нарушител.
ПРЕЧКА ЗА СВОБОДЕН ДОСТЪП ДО ВОДЕН ОБЕКТ
Между другото, не е необичайно да видите бариери, издигнати от определени лица без разрешение.
Ето извадки от чл.6 „Водни обекти за общо ползване” от Кодекса за водите.
Водоемите, които са държавна или общинска собственост, са обществени водни обекти, тоест обществени водни обекти, освен ако този кодекс не предвижда друго.
Всеки гражданин има право да има достъп до обществени водни обекти и да ги използва безплатно за лични и битови нужди, освен ако не е предвидено друго в този кодекс, други федерални закони.
Ивица земя по протежение на бреговата линия на обществено водно тяло (предно крайбрежие)предназначени за общо ползване.
За това нарушение, предвидено в чл. 8.12.1. Кодекс за административните нарушения на България „Неспазване на условията за осигуряване на свободен достъп на гражданите до обществен воден обект и неговата крайбрежна ивица“, се налага глоба на гражданите в размер от 3000 до 5000 рубли; за длъжностни лица - от 40 000 до 50 000 рубли; за лица, занимаващи се с предприемаческа дейност без образуване на юридическо лице - от 40 000 до 50 000 рубли. или административно спиране на дейност до 90 дни; за юридически лица - от 200 000 до 300 000 рубли. или административно спиране на дейността до 90 дни.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ЛОВИ В КРАЙБРЕГОЗАЩИТНАТА ИВА?
Нерядко риболовците имат и следния въпрос: Забранен ли е риболовът във водоохранна зона или крайбрежна защитна ивица?
Не, не е забранено. За да разберем това, нека се върнем към член 65 от глава 6 „Опазване на водните тела“ от Кодекса за водите.
В него се посочва, че във водозащитните зони се установява специален режим за извършване на стопанска и друга дейност, а в границите на крайбрежните защитни ивици се въвеждат допълнителни ограничения за стопанска и друга дейност.
Какво е икономическа дейност мисля, че е ясно, но какво е "друга дейност" изисква пояснение. Любителският риболов не попада в понятието „други дейности“. Друга дейност е преди всичко дейност, т.е. Това е икономическа концепция. А риболовът е развлечение, а не занимание. С други думи, риболовът в крайбрежните защитни ивици не е забранен. Ограничено е само влизането на автомобили.
ПАША И ПОЯНЕ НА БРЯГА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
Между другото, често можете да срещнете на брега паша и поливане на земеделскиживотни.
В допълнение към факта, че пашата на животни причинява определени неудобства за почиващите и по-специално за рибарите, тя е забранена и от същия член 65 от Кодекса за водите, част 17 от която гласи:
„В границите на крайбрежните защитни ивици, заедно с ограниченията, установени в част 15 от този член, е забранено пашата на селскостопански животни и организирането на летни лагери и бани за тях.“
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ИЗМИВАНЕ НА КОЛАТА НА БРЯГА?
Миенето на автомобили в близост до водоеми или в природозащитни зони е забранено в цяла България, само глобите варират по региони. Също така това действие попада в осма глава от Кодекса за административните нарушения: „Административни нарушения в областта на опазването на околната среда и управлението на природата“.