Водянка на тестисите
Дема на тестисите (хидроцеле)
Водянка на мембраните на тестисите (хидроцеле) е натрупване на течност между висцералния и париеталния слой на мембраната на тестисите.
Как се образува водянка на мембраните на тестисите?
Воднянката на тестисите може да бъде вродена или придобита. Вродената воднянка на мембраните на тестисите възниква поради непълно сливане на вагиналния процес на перитонеума. В резултат на това кухината на вагиналната мембрана на тестиса се свързва с коремната кухина. Такава воднянка се нарича общуване. В етологията на придобитата воднянка на тестикуларните мембрани са важни тестикуларната травма, възпалението на тестиса и епидидима, тестикуларната хидатидна торзия, операциите при ингвинална херния и варикоцеле. Основният механизъм за образуване на воднянка на тестиса е нарушение на изтичането на лимфна течност от мембраните на тестиса и натрупването на серозна течност между листата на вагиналната мембрана на тестиса.
Как се проявява воднянката на тестисите?
Водянка на тестикуларните мембрани се проявява чрез увеличаване на половината от скротума поради натрупването на течност във вагиналната мембрана на тестиса. Вродената комуникативна воднянка на тестисите се среща в детска възраст, размерът й се променя през деня и зависи от позицията на тялото. Придобитата воднянка на мембраните на тестисите, достигаща голям размер (5-10 см), може да причини дискомфорт в съответната половина на скротума, да причини дискомфорт при ходене, седене, по време на секс.
Какво изследване е необходимо за воднянка на мембраните на тестисите?
Диагнозата на заболяването не представлява значителни затруднения - характерните оплаквания и данните от прегледа на пациента обикновено позволяват да се постави диагнозата. По време на изследването е необходимо да се разграничи воднянката на мембраните на тестисите от други заболявания, които могат да го наподобяват. На такивазаболяванията включват ингвинално-скротална херния, орхит (възпаление на тестиса), епидидимит (възпаление на епидидима), киста на епидидима, киста на семенната връв, тумор на тестиса. Безценна помощ при диференциалната диагноза на заболяванията на скротума е ултразвукът, при който можете не само да потвърдите диагнозата воднянка на мембраните на тестисите, да изключите други заболявания, но и да се опитате да разберете причината, довела до образуването на воднянка (например хроничен епидидимит). Пренебрегването на използването на ултразвук на скротума може да доведе до факта, че окончателната диагноза ще бъде установена само в операционната зала по време на ревизията на скротума. Ако има съмнение за тумор на тестисите, също е необходимо да се дарява кръв за туморни маркери (hCG, AFP, LDH).
Каква е опасността от воднянка на мембраните на тестисите?
Прогнозата за воднянка на мембраните на тестисите обикновено е благоприятна, но при голяма воднянка и продължително компресиране на тестиса от воднянка може да настъпи атрофия на тестисите, проявяваща се с намаляване на размера и намаляване на функцията.
Как да се лекува воднянка на тестисите?
При воднянка на мембраните на тестисите се използва хирургично лечение. Понастоящем по-често се използват операциите на Винкелман, Бергман или Лорд. Същността на операциите е отваряне на вагиналната мембрана на тестиса, изпразване на воднянката и отстраняване или пластифициране на мембраните на тестисите. Операцията отнема 30 минути - 1 час и може да се извърши с локална или спинална упойка в еднодневен стационар. Следоперативният белег на скротума обикновено има козметичен вид и не се вижда в гънките на кожата на скротума. Използваните по-рано пункционни методи за лечение на воднянка на мембраните на тестисите в момента са изоставени поради ниската ефективност и риска от инфекциозни усложнения.