Водопоглъщаемост и пропускливост на почвата - Всичко за грейдерите
Водопоглъщащият капацитет на почвата е способността да абсорбира вода, без да я пропуска. Тези почви включват глина и черна пръст. Почвите, съдържащи до 5% вода, са сухи; Почвите се считат за влажни, когато съдържанието на вода е до 30% и влажни, ако е над 30%.
Влажността на почвите влияе върху сложността на тяхното развитие; влажните глинести почви се развиват по-лесно.
Пропускливостта на почвата е нейната способност да пропуска вода. Чакълът, пясъчните почви лесно пропускат водата през порите си, глината почти не я пропуска изобщо.
Разрохкването на почвата се характеризира с коефициента на разрохкване и се определя като съотношението на единица обем почва след разрохкване към първоначалния обем на почвата в плътно тяло.
Пясъкът и пясъчната глинеста почва дават най-малко разрохкване от 8-17%, глината и глинеста почва дават най-високо разхлабване от 26-32%.
Способността на почвата да остане на склона се характеризира с ъгъла на откос, т.е. ъгълът, под който почвата в разхлабено състояние е разположена в склоновете на насипа.
Ъгълът на откос за една и съща почва варира в зависимост от степента на нейното съдържание на влага (Таблица 2).
Чакъл и пясъчни почви, пясъчна глинеста почва и глинеста почва се считат за добри строителни материали за изграждане на земни работи.
Глинените и тинестите почви се считат за малко полезни, тъй като по време на механизирано разработване и полагане в насипа те са силно натрупани, отделните буци не са плътно опаковани, така че в тялото на насипа има много кухини, което води до разрушаване на структурата. Калните почви плуват, когато са мокри, което често води до свлачища.
Развитието на почвата е свързано с разнообразна, трудоемка работа, коятохарактеризиращ се с група почви. Колкото по-голям е броят на групата, толкова по-голяма е трудоемкостта на работата (Таблица 3).
Всички почви се разделят на три групи според сложността на развитие: I - леки почви, II - средни, III - тежки.