Волга-Волга, mein mutter (Александър V Дементиев)
Не хващай повече риба за мен Без заплащане и без подкуп. Да живееш без смях, без усмивка, Като Волга без вода.
Силата се смени пак, Животът се отдръпна, Във водата нещо потъна, Не става!
Къде си, бивша шир? В края на краищата, гребане за всяка стъпка, Няма повече свободна воля За крайбрежните хулигани.
Тук не е страхотно, а забавно, - - Пари, пари, дай ми пари! Отзад на острова до средната линия Излиза полицай.
Тук, на брега на високите И на ниските брегове, Докъдето можете да видите с остро око, Всичко е в имоти и дворци.
На моята широка река Не мога да направя нищо, Не се бийте с управителя На стръмния бряг.
Не мога да режа Волга с весло, Защото ще забележат, Ще се оплачат, че не съм трезвен, Да, и мрежите ще бъдат отнесени.
Мълча за динамита, Всичко вече е в миналия ден. Мърморете ми, кажете ми, Как може да се живее в такава държава?
Запалете го като кибрит, Опушете синьото с огън, И напред, - сарин на кичка! Или е нападение от сардини?
Ех, защо не съм ушкуин, Да, не съм страшен вожд? Дори тогава всеки умник Не ми бърка в джоба.
Бих искал свобода, но свобода За репресии и грабеж, Всеки, който гнети гърба на народа Сече с крива сабя.
Отвъд острова до сърцевината, През стръмната вълна... Но къде е българската сърцевина В сегашната ни държава?
Einenzweinen, партизан, Meine mutter, отечество... Е, само "пълзи", Всичко вече е на пътя на врага.
О, чакай обаче, Веднага щом стана сутрин, Да, и във Волга, като куче, Ще хвърля немчуру!
Видяхте ли подарък, Волга, българската река? Така че приемете подаръка възможно най-скоро, От вашия собствен пич.
Той стоеше над Волга, пламенно С вик преряза тишината, И хвърливашата бутилка В настъпващата вълна.