ВРЕДЕН Роман Романович (1867-1934)
Р.Р. Вреден тежко прие тази, по негово мнение, незаслужена обида от родната Академия и не смяташе за възможно да продължи да остава в катедрата. През 1902-1904 г. е водещ хирург и директор на Френската болница в Петербург и хирург-консултант в Николаевската военна болница. През 1903 г. Р.Р. Вреден е назначен за официален служител в Главната военномедицинска дирекция и е изпратен на Международния конгрес на военните хирурзи в Бостън. Отличното владеене на три чужди езика му позволи през следващите години да бъде активен участник в конгреси в Америка, Англия, Германия, Австрия и Швейцария.
Казват, че идеята за създаване на нов институт се е родила съвсем случайно, тъй като 1902 г. не е белязана от нищо особено поразително в историята на страната. Просто императрицата е страдала, очевидно, от ортопедично заболяване, а придворният ортопед К.Х. Хорн (1851-1905), който също има своя малка частна болница на Фонтанка, веднъж й каза, че много хора страдат от подобни проблеми - включително деца. „Тогава защо не направим държавна болница?“ — попита Хорн и започнаха да го строят. Хорн беше инструктиран от императрицата да представи съображения за ново медицинско заведение. За да наблюдава работата, през май 1902 г. е създаден Организационен комитет, който докладва директно на императрицата.
По това време в Лондон има три ортопедични болници, като най-старата от тях - Кралската, с 50 легла, е организирана през 1838 г. и е значително остаряла до началото на 20 век. Останалите две – „Ситей” с 50 легла и „Национал” с 60 легла, също се нуждаеха от модернизация. От Вашингтон бяха получени доклади за 6-те най-добри ортопедични болници в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Балтимор, които споредотстъпва на европейското ниво. Като доказателство в писмото се цитира пример, че професорът по ортопедия Адолф Лоренц е бил извикан от Виена да лекува дъщерята на един от местните милионери. Информация е получена и от Германия, Франция, Италия. Може би най-добрият начин беше да се лекуват ортопедични пациенти в Германия (клиниките на А. Гоф в Берлин и Вюрцбург) и в Италия (Ортопедичният институт в Болоня, основан от Франческо Рицоли и ръководен от известния хирург Алесандро Кодивила). За да се запознае с устройството и организацията на такива институции, през 1902 г. архитектът R.F. Мелцер посети Берлин, Виена и Дюселдорф.
Използваните по това време предимно безкръвни методи на лечение не могат да задоволят Р.Р. Вреден, който има богат опит в оказването на помощ на ранените в Българо-японската война. С право може да се счита за основоположник на оперативната ортопедия у нас. В института все още се съхранява ръкописен от Р.Р. Вреден е списъкът на предложените от него хирургични методи, общо 21. От първите години на работа на Ортопедичния институт в него се извършват такива хирургични интервенции като артротомия, ендопротезиране, артродеза, сухожилна и костна пластика, остеотомия, отворена репозиция на луксации и др., когато Р.Р. Вреден, в стените на института, започва да се занимава с ортопедия точно от позицията на хирург, медицинската общност започва да изразява недоумение: казват, че ортопедията е гипс и бинтове, а след това изведнъж - кървави операции. Те се оплакаха на кралското семейство и тогава от Европа беше извикан много уважаван немски ортопед Алберт Гофа. Той посещава Ортопедичния институт през 1907 г. и дава висока оценка на работата, извършена в него, като направо заявява: „Лошото прави всичко както трябва“. Според мемоарите на хирурзите Р.Р. Вреденопериран спокойно, без да бърза и в същото време бързо, без излишни движения, с прецизна, изчислена техника, базирана на внимателно обмислен план на операцията и стриктно познаване на анатомията. Той обичаше да повтаря, че училището осигурява правилността на операцията, а талантът - успеха на операцията.
Голямо внимание беше обърнато и на педагогическата работа. Ортопедичният институт служи като база за обучение на студенти от Еленинския клиничен институт за усъвършенстване на лекари и студенти от Женския медицински институт. Освен това Р.Р. През 1911 г. Вреден е избран за професор по ортопедия в Психоневрологичния институт и продължава да работи във Военномедицинската академия. Той беше много активен човек, който високо ценяше времето. Операции, лекции, обиколки и амбулаторни прегледи следваха един след друг по стриктно спазван график с една 10-15 минутна почивка за скромна закуска. Той никога не правеше дълги доклади и не пишеше дълги статии, убеден, че най-талантливият оратор не може да задържи вниманието на публиката повече от 15-20 минути.
В началото на Първата световна война Р.Р. Вредни и много мъже лекари отидоха на фронта. Скоро той е назначен за главен хирург на Югозападния фронт. По време на войната 50 легла в Ортопедичния институт са предоставени на офицерска болница. Временно за директор е поверен старши асистент В.В. Дуранте. По това време в състава на Ортопедичния институт са приети три лекарки, включително Елена Кириловна Никифорова (1892-1991), която след завръщането на Р.Р. Наранен от първия си помощник. През 1914 г. завършва Женския медицински институт в Санкт Петербург и е изпратена като асистент в Ортопедичния институт, където работи до 1934 г. Е.К. Никифорова също има голям принос заразвитие на ортопедията, по-специално тя проектира първата сгъваема ортопедична маса, която се използва широко в много клиники в страната.
Случаят, че Р.Р. Вреден, продължил и след смъртта му. От 1939 г. създаденият от него институт става водещият в СССР по проблемите на травматологията и ортопедията. По време на Великата отечествена война в сградата се помещава военна болница, но някои от леглата са запазени за цивилни, нуждаещи се от специализирана помощ. Научната работа продължи. От 1941 до 1946 г. в института са защитени 5 кандидатски и 3 докторски дисертации, издадени са 5 монографии. В най-трудните условия на блокадата тук се обучаваха травматолози, военнополеви хирурзи, операционни сестри, нуждата от които значително се увеличи в сравнение с мирното време.
От 1952 г. институтът става известен като Ленинградски изследователски институт по травматология и ортопедия. Между другото, по едно време комбинацията от ортопедия и травматология беше предмет на спор между две бъдещи светила - основателя на руската хирургична ортопедия Р.Р. Вреден и основоположника на българската неврохирургия А.Л. Поленов. Първият смята, че ортопедията и травматологията са различни специалности, а ортопедията обхваща само това, което се отнася до лечението на крайниците, включително след наранявания. Вторият беше по-обвързан с историческата ситуация: развитието на индустрията, новата икономическа политика, високият травматизъм го убедиха в необходимостта от създаване на Института по травматология. През 1967 г. институтът е кръстен на професор R.R. Вреден. През 1974 г. институтът е награден с Ордена на Червеното знаме на труда за заслуги в развитието на здравеопазването, медицинската наука и подготовката на кадри.
През 1988 г. институтът се премества в нова сграда на улицата. Академик Байков. Клиничната болница разполага с 830 брлегла, 22 отделения, където са застъпени всички области на ортопедията. Институтът разработва проблеми на нараняванията и заболяванията на опорно-двигателния апарат. Широтата на набора от научни и клинични дейности е видима още от простото изброяване на разделите: множествена и комбинирана травма; пластична хирургия с микрохирургична техника; неврохирургия; реконструктивна хирургия, ортопедия. Като част от отдела за експериментална лаборатория, отделът по експериментална клинична хирургия, профилактика и лечение на инфекция на рани, консервация и експериментална трансплантация на тъкани; научни основи на травматологията и въвеждане на научни разработки, отдел за разработване на нови методи за лечение с използване на синтетични и биологични материали. Той все още изпълнява научни, медицински и образователни функции, е клиничната база на катедрите по травматология, ортопедия и военно-полева хирургия на Санкт Петербургския държавен медицински университет. акад. И.П. Павлов и Медицинска академия за следдипломно обучение.
В ортопедичния отдел се лекуват заболявания на крайниците (увреждания на ставите, плоски стъпала и др.) И гръбначния стълб, както вродени, така и придобити, например в резултат на травма. Тук се провежда хирургично и консервативно лечение. Жертвите на автомобилни катастрофи, често с множество и комбинирани наранявания, пациенти с различни фрактури, много от които са възрастни, с една дума, тези, които могат да станат инвалиди или дори да умрат, ако квалифицираната помощ не бъде предоставена навреме, попадат в спешните отделения. В отделението по лицево-челюстна хирургия се оперират вродени малформации (например цепнатина на устната и небцето), механични увреждания на костите и меките тъкани на лицето и възпалителни заболявания. Отделението по спортна и балетна травма е най-младото - открито през 1988ггодина. Лекува наранявания и професионална патология, причинени от претоварване на опорно-двигателния апарат. В неврохирургичното отделение се извършват операции при увреждания на гръбначния мозък и периферните нерви, гръбначни сколиози и остеохондрози. Към института е създаден Център по хирургия на ръката. В момента RosNIITO тях. Р.Р. Вреден е най-голямото лечебно заведение от този профил в страната.
Български научноизследователски институт по травматология и ортопедия на името на Р.Р. Увредени повече от 100 години. Създаден в зората на миналия век, институтът "без работа" никога не омръзва - не е имало време, в което хората да не чупят кости, да не са се мъчили гръбначния стълб и ставите или да не са се раждали с деформации на ръцете и краката. Името на професор Р.Р. Вреден е включен в Златната книга по история на медицината като основоположник на нашата оперативна ортопедия. Неговото житейско мото е: „Животът си струва да се живее само когато работиш, а ако не работиш, значи не си струва да се живее“.
