Времето лекува ~ Поезия (World of Soul)

Всичко минава... мечти и срещи, Любовта, която съхрани... Някой каза - "времето лекува", Превръща всичко в пепел и прах...
Мечтите вече не са толкова вълнуващи. Нито денем, нито нощем, дори насън Не жадуваш за сладки целувки С вкус на кафе на устните.
Леден къс расте на сърцето, Горещината около себе си е смазваща. Ще изчезнат и трохи от далака... Всичко минава... Но ето я душата!
Изведнъж крещи! Отегчен от болка, Разбивам лед на сърцето с вълна В реброто с треска! Отново до кръвта ... Не ... Не мина ... И няма да мине!
Пак си с рана на сърцето Падаш на земята без сили .... Хей, ти, който каза "времето лекува", Обичал ли си някога себе си.
Нищо не лекува ((((дайте рецепта. 3 месеца. Или 9 месеца??

Радвам се за съзвучието на мислите, Катюша. С топлина.

Благодаря, Олушка! много се радвам да се запознаем Най-добри пожелания, Светлана
Времето не лекува. Лекува не време! Пътуванията и новите хора се третират. Пролетта лекува Лекува вълна от впечатления. И чакане – нещо ще има.
Времето не лекува. Но всички вярват в това. Think Time изтрива всички граници. Те чакат обречено отначало девет дни, Четиридесет дни. година. И после чакат с години. Следа от облаци в небето от самолет. Релсите и траверсите се лекуват. И прекъсвачите отзад на кораба. Приятел, прегръщащ приятелски рамене.
Времето не лекува. Времето осакатява Паметта, която отслабва с годините, Чувствата, които вървят към живота, Душите на хората, които понякога се вцепеняват.
Ние лекуваме с вяра, любов, надежда. Поезията лекува, музиката звучи. Лекуваме се от гората, красиви дрехи. Понякога децата и внуците ни лекуват.
Лекуваме се малко по малко. Но тежестта на времето се усеща. Гледаш с други очи - Времето не лекува. Лекува не време.
Това мое старо стихотворение е много в унисон с твоето. Затова реших да ви го изпратя в потвърждение на идеята, че не сте сами. Благодаря ви, че посетихте страницата ми. Явно за наказание, че отказах да играя боцмани и пирати, не получавам много внимание. Така че благодаря ви двойно.

Разбирам, Леношка. Не плачи. защото беше толкова хубаво! Ще му бъде по-лесно, ако се усмихнете. Сърдечно за теб, скъпа моя.

Да, Асенка. Ще ти кажа повече. времето не само не е лечител, но и палач! Благодаря ви!