Върхове без корени
Трудно е да се победи и напълно да се изхвърли от обществения живот (както и всички други грехове), но под лозунга за борба с него е напълно възможно да се унищожи държавата. Става дума за корупция. Името на борбата с този грях измести върху знамената на прогресивното човечество имената свобода, равенство, права на човека, демокрация и пр. Тук не става дума за борба с корупцията, а за унищожаване на държавата под знамето на борбата. Там, където „борците срещу корупцията“ смениха властта (Украйна и редица други жертви на демократизацията на САЩ), корупцията само се увеличи. Както в една карикатура, Ленин каза на работниците: „Защо живеете зле при царя? Нека живееш зле с мен.
Изобщо няма да оправдавам корупцията, но се стремя да внеса малко яснота по въпроса. Първо, корупцията не е отделен грях, а форма на кражба. В особено големи размери той вече дърпа предателство към Родината. Но все пак е наивно и безсмислено да се борим с държавните крадци, без изобщо да се борим с кражбите. Това е първата мисъл.
Мислех второто. Да разрушиш гражданския мир и да се стремиш към насилствено пренастройване на властта в своя полза под лозунга на борба (под лозунга, но без борба) с някаква язва е просто греховно и престъпно. Християните например са против абортите, но държавата е за. Между другото, абортът е грях, по-лош от корупцията. Това е взривоопасна смес от блудство и убийство, с добавка на изключителна гордост. Ето защо е невъзможно да го заклеймите, защото хората в по-голямата си част са наситени с разврат и самоуправство до лудост. Но християните изобщо няма да правят революции на рози, лалета и други жълто-сини тигани само на базата на идеологическата пропаст между тях и държавата по един от наболелите въпроси. Християните са против идеята да се гасят пожари с бензин.
Трето, не вярвам в съществуването на положителен идеал сред борците. откоренното значение, според значението, според което целомъдрието се противопоставя на разврата, а постът на лакомията, покварата се противопоставя на идеята за жертвено служене и безкористност. Незаинтересоваността е разбираема. Тъй като има тема за парите и злоупотребата с тях, тогава трябва да се борят хора, които не обичат парите, отказват ги и които знаят как да се ограничават. В лагера на бойците техният излишък не беше забелязан. И идеалът за обслужване е необходим, тъй като корумпираният служител често не знае как да служи на никого и на нищо, освен на собствения си джоб. Ни Бог, ни Родина, ни ближен. Джобът е неговият олтар, кражбата е неговото свещенодействие с много ритуали. Съвсем правилно Крилов пише: „Който има и съвест, и закон \ няма да открадне, но няма да измами, но дайте на крадеца поне милион, той няма да спре да краде.“
Кражбата е ирационална. Шура Балаганов беше хванат в кражба на стотинка, като вече имаше десетки хиляди в джоба си. И те винаги крадат на едро, не за децата и не от глад. Те крадат, защото това е единствената цел и смисъл на живота. Няма други. Така че трябва да дадем или да се опитаме да дадем на хората смисъла на живота. Трябва да се погрижим за търсенето му. В противен случай кражбата (както блудство, аборт, наркотици и т.н.) е неизбежна и неразрушима.
Борбата с кражбите и изобщо с греховете трябва да бъде духовна. В противен случай няма нужда да разкъсвате гърлото си на чист въздух. Безполезна. Човек първо трябва да назове греха с името му, след това да го свърже с осъдителната воля на Бог. Тогава ще са необходими молитва и вътрешна работа. Тоест, необходимо е да се даде на хората религиозно и морално оправдание за тяхната дейност. Без това всички опити за морално прераждане са смешни. Това каза с горчива усмивка Владимир Соловьов – философ, а не телевизионен водещ: „Хората са произлезли от маймуните, затова трябва да се обичат“. Такъв е фундаментално абсурдният морал на социализма. Както и всеки материализъм, без да изключвам съвременния либерализъм. Духовенняма основание за този морал. Цялата тя е маймуна от християнството, карикатура. Казват: „Нека има и труд, и вярност, и патриотизъм, и честност. Но без Бог, без молитви, без Тайнствата и Църквата.” С други думи, нека има върхове, но без корени. Корени, които мразим, отхвърляме, отказваме да разберем. Но ние много обичаме върховете. Така че дайте ни вкусен портокал, но не на клон, а от нищото.
Хората са произлезли от маймуните, така че трябва да ги е срам да крадат. Е, кой с такава идеология ще постигне честност? Но именно това е скритата и истинска идеология. Друга няма. Любовта, казват, е закон. И защо да обичам фино написана хартия, която ме ограничава в своеволието? Мога да обичам Бог, жена си, децата, другите и себе си, музиката, поезията, първия сняг. Мога да обичам реда и красотата. И в името на тази любов, и красота, и мир ще изпълня закона. Иначе не разбирам на какво ми се предлага да разчитам.
Борци срещу корупцията, те често са борци и срещу Църквата. И абортите, между другото, не ги ужасяват. Божият закон в училище е тяхната мъка и страх. Християнският морал също не ги интересува. За тях то е синоним на лицемерие и изобщо не е нужно, ако не може да се направи на знаме за демонстрация. Те нямат понятие от грях, там е катастрофата. И няма копнеж за Рая, за святост също. Всичко е хоризонтално, няма летене. Моралната нечувствителност е тяхната диагноза. Циници, за които всичко е относително, защото за тях няма Вечна идея и Вечна истина. Това е, който днес крещи за честност.
Говорете с тях на креативни и сериозни теми. Направете опит. Ето едно предложение: „Нека спрем да показваме на децата в училище снимка на маймуна, която се изправя по пътя си и се превръща в човек. Все пак това е лъжа. Нека по-добре да кажем на хората, че са „по образ и подобие“. Да си спомним за Бога и за честността тогавапитам." Предложете го и веднага ще чуете толкова интересни неща за себе си, че разговорът няма да продължи дълго.
Или кажете: „Знаете ли, че в Кавказ, с много грехове и проблеми, няма сиропиталища и старчески домове. Бюджетът не харчи излишни пари, излишни сълзи не текат. Това е така, защото семейството е силно и многодетно, а обществото гравитира към традицията и религията. У нас преди сто години българският селянин също имаше много деца и беше религиозен. Може би ще се опитаме да се върнем към традицията и да се грижим за семейството в най-широк смисъл, а? Все пак си за пълен бюджет и против излишни сълзи. Тук отново рискувате да станете свидетел на слюнчено-пенесто вълнение срещу най-естествените и хуманни идеи. Такъв е атеистът в своята официална любов към истината. Неговите речи са като горещите викове на Дон Кихот. А отвътре има хитрата душа на Санчо Панса. И няма как да бъде иначе.
Тогава защо, питате вие, те все още са срещу греха, срещу кражбата? Не са против кражбите, ще ти отговоря. Наличието на кражба в света на душите им не е от особено значение. Те са срещу един подвид крадци – корупцията. Наистина ги интересува само властта, а греховете на сегашната власт ги правят рицари в собствените им очи. Това са лидерите. А пехотата? Доброволци, малки активисти? В тяхната дълбочина (психологическа дълбочина) техните мотиви могат да бъдат много различни, дори невероятни. Например завистта. Защо за тях е възможно, а за мен не? Искам също! Ще крещя срещу кражби и ще се облизвам на чужда яхта.
Но това вече не е морален протест. Това не е война на светлината срещу тъмнината, а протест на малък демон срещу силата на голям демон. Корумпираният служител е престъпник. В крещящи случаи той е предател на Родината. Но грехът му не се измерва с откраднатите от бюджета суми. Много по-лошо е, че греховете му пораждат умен враг, който да доведе до безсмислиемаси. Греховете му разубеждават обществото в присъствието на поне някаква земна справедливост. Греховете му са саботаж от държавен мащаб. И самата държава, без никаква улица, е длъжна да ограничи това никъде неунищожено и принципно неунищожимо зло. Никъде, повтарям, не е разрушен. Самата държава трябва да изтръгне повода от ръцете на враговете.
Живите същества се нуждаят от органична материя, а истинският морал се нуждае от Господ. Възстановяването не идва от революции, нито от усилията на полицията. Усилията на полицията ограничават, но не лекуват. Лечи само Лекарят на душите и телата, Възкръсналият от гроба. Този, който последователно и неуморно е изгонен от училищата, от книгите, от медийното пространство, от дебрите и кътчетата на изгубените души. Изхождайки от историческия опит на България, трябва да се страхуваме като огън от моралните речи от устата на атеистите. Това са най-неестествените речи и плодовете им са най-отровни.