Второто място на Даря Домрачева е по-скъпо от още една победа

даря

— Алфред, честно казано: вярвахте ли във възможността за медал за Дария?

— Не, мислех, че е нереалистично. По-точно почти нереално. Нямаше увереност в стрелбата на Дария, въпреки че беше наистина добра в тренировките. Но когато имате работа с Домрачева, трябва да сте подготвени за онези чудеса, които само наистина велики спортисти могат да извършат за феновете.

А самата бялобългарска героиня след финала остана някак стъписана от „магическите си таланти“, които не криеше.

— Преследването се възприема като добър шанс да се работи върху грешките, допуснати в спринта, да се концентрира върху намирането на баланс в своя биатлон. Но се оказва, че понякога се сбъдва мечта, за която дори не смеете да мечтаете.

— Дария се справи с емоциите си, включително и на финалната стойка. Въпреки че признавам в духа: бях толкова притеснен, че изобщо не си спомням тази стрелба. Как и къде е попаднала там, все още е тайна за мен. Но такъв беше нервът на момента. Причините за безупречната снайперска способност на Дария се крият в нейната самоотвержена работа. И, разбира се, успехът предопределя благоволението на съдбата. Днес Дария затвори няколко измерения. Но късметът винаги е най-силен. Даша се научи от спринта. В допълнение, успешният старт на състезанието й помогна да намери комфорт както при състезание, така и при стрелба. И ако всичко върви добре за Дария, тогава тя отхвърля съмненията, концентрира се и успява.

Домрачева е мила и чаровна, а миналата неделна вечер Дария беше истински щастлива. Както за себе си, така и за съпругата си Оле Ейнар Бьорндален, който направи своето бронзово чудо в мъжката игра на наваксване. И, разбира се, за дъщеря си Ксения, която отначало подкрепяше майка си в скута на баща си, а след това се тревожеше за баща си в скута на майка си.Дария беше щастлива да говори за това в ексклузивен режим на площада за медали.

— Дария, има спортни семейства, в които съпрузите са затворени един от друг в дните на общите състезания.

—Това не е нашият случай с Оле Ейнар. Подкрепяме се взаимно, споделяме положителни емоции, смятайки това за най-важния фактор за благополучие. И семейството, и спорта.

— Точно така. Заедно с Ксюша гледахме цялото състезание, подкрепяхме страхотния ни баща. Те извикаха на финалната линия!

—Много! Оле Ейнар оцеля, запази скоростта си и спечели бронзовия медал, който е важен за него! Гордеем се с него! Днешният ден ще остане в историята на нашето семейство.

— Нека се подкрепяме — и ще дойдат нови успехи. Дори Световното първенство все още не е приключило.

Пробивът на Дария Домрачева от 27-о до 2-ро място е най-добрият в преследването за Световно първенство за жени през последните 17 години. През 2000 г. французойката Флоран Баверел се изкачи от 29-то на 3-то място.

Макс СТРЕЛКОВ от Хохфилцен.