Вътрешен и външен локус на контрол - Студопедия
Измерване на локуса на контрол. Въпреки че има няколко начина за измерване на ориентацията на контрола, приложими за деца и възрастни, „I-E скалата“ на Rotter (1966) се използва най-често от изследователи в тази област. Състои се от 23 двойки твърдения за принудителен избор, с шест допълнителни въпроса, за да маскират целта на този тест. Някои от твърденията са представени в табл. 8-3. Резултатите са обработени на компютър и за всеки отговор, показващ външна ориентация, субектът получава една точка и така за всички 23 двойки. Резултатите са подредени от нула до 23, като най-високият резултат отразява висок външен ефект. Изследователите, използващи I-E скалата, обикновено идентифицират субекти, чиито резултати попадат извън крайните граници на разпределението (например над 75-ия персентил или под 25-ия персентил). Тези субекти бяха класифицирани като външни или вътрешни, а тези, чиито резултати бяха междинни, бяха изключени от по-нататъшно проучване. След това изследователите продължиха да търсят разликите между двете крайни групи чрез измерване на други мерки за самооценка и/или поведенчески реакции.
Таблица 8-3. Пример за твърдения за принудителен избор на вътрешно-външната скала на Ротер
1. а) Често се оказва, че това, което трябва да се случи, се случва. (Ъъъ)
б) Никога не разчитам на съдбата, когато решавам дали да постъпя или не по определен начин. (И)
2. а) Колкото и да се опитваш, все някой не те харесва. (Ъъъ)
б) Хората, които не успяват да угодят на другите, просто не разбират как да се държат с тях. (И)
3. а) В крайна сметка към хората се отнасят така, както го заслужават. (И)
б) КЗа съжаление, колкото и да се старае човек, често заслугите му остават непризнати. (Ъъъ)
(Източник: Rotter, 1966, стр. 11.)
Характеристики на външните и вътрешните. Проучванията, базирани на I-E скалата на Rotter, показват, че външните и вътрешните се различават не само в техните вярвания за това къде се намира източникът на контрол върху тяхното поведение (Strickland, 1989). Една от ключовите разлики, които отличават външните от вътрешните, е начинът, по който те търсят информация за своята среда. Няколко проучвания показват, че вътрешните са по-склонни от външните активно да търсят информация за възможни здравословни проблеми (Strickland, 1979; Wallston и Wallston, 1981).
Вътрешните също са по-склонни от външните да вземат предпазни мерки, за да поддържат или подобрят здравето си, като например отказване от пушенето, започване на упражнения и редовно посещение на лекар (Strickland, 1978; Wallston и Wallston, 1982). Обяснение за такива последователни факти може да се намери в ранните семейни преживявания на хората, когато са били деца. А именно, Lo (Lau, 1982), сравнявайки външните и вътрешните, установи, че родителите са по-насърчавани от родителите, ако се грижат за здравето си - спазват диета, мият зъбите си добре и редовно се показват на зъболекар и терапевт. В резултат на този ранен опит, вътрешните са по-наясно от външните за това какво може да причини заболяване и са по-загрижени за своето здраве и благополучие.
Проучванията показват също, че хората с външен локус на контрол са по-склонни да имат психологически проблеми, отколкото хората с интервален локус на контрол (Lefcourt, 1982, 1984; Phares, 1978). Например, Fares (Phares, 1976, 1978)съобщава, че тревожността и депресията са по-високи при външните и по-ниски при самочувствието, отколкото при вътрешните. Освен това вътрешните са по-малко склонни да развият психични заболявания, отколкото външните. Дори е доказано, че процентът на самоубийствата е в положителна корелация (r = 0,68) със средното ниво на външни фактори за населението (Boor, 1976). Защо външният фактор се свързва с лоша адаптация? Можем само да разсъждаваме, че хората могат да постигнат повече в живота, ако вярват, че съдбата им е в собствените им ръце. Това от своя страна води до по-добра адаптация на вътрешните органи, което е отбелязано в много изследвания (Parkes, 1984).
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: