Вътрешни механизми за финансова стабилизация

Пари, банки, застраховки, икономика и бизнес

Вътрешни механизми за финансова стабилизация - система от методи за стабилизиране на финансовото състояние на предприятието, използвани от него в случай на заплаха от фалит, за да се преодолее кризата без външна помощ.

Финансовата стабилизация в кризисна ситуация се извършва последователно от предприятието на следните основни етапи:

  1. отстраняване на несъстоятелността. Доколко се оценява мащабът на кризисното състояние на предприятието, най-спешната задача в системата от мерки за финансова стабилизация е да се осигури възстановяване на способността за извършване на плащания по текущите му задължения, за да се предотврати възникването на производство по несъстоятелност;
  2. възстановяване на финансовата стабилност. Въпреки че неплатежоспособността на едно предприятие може да бъде елиминирана в относително кратък период от време чрез прилагането на поредица от спешни финансови мерки, причините, които генерират несъстоятелност в бъдещ период, могат да останат непроменени, ако финансовата стабилност на предприятието, определена от състава на използвания капитал, не бъде възстановена до безопасно ниво. Това прави възможно премахването на заплахата от фалит не само за кратък, но и за относително дълъг период от време;
  3. Промяна на финансовата стратегия с цел ускоряване на икономическия растеж. Пълна финансова стабилизация се постига само когато компанията осигурява стабилно намаляване на цената на капитала и постоянно нарастване на пазарната му стойност. Тази задача изисква ускоряване на темповете на икономическо развитие на базата на извършване на определени корекции във финансовата стратегия на предприятието, което позволяваелиминира заплахата от фалит в стратегическа перспектива.

Всеки етап от финансовата стабилизация на предприятието съответства на определени негови механизми, които в практиката на финансовото управление обикновено се разделят на оперативни, тактически и стратегически.

Оперативният механизъм за финансова стабилизация е система от мерки, насочени, от една страна, към намаляване на външните и вътрешните финансови задължения, а от друга, към увеличаване на паричните активи, които осигуряват тези задължения. Принципът на "отрязване на излишъка", който е в основата на този механизъм, определя необходимостта от намаляване както на текущите нужди (пораждащи съответните финансови задължения), така и на отделните ликвидни активи (с цел спешното им превръщане в пари). Целта на този етап на финансова стабилизация се счита за постигната, ако се премахне текущата несъстоятелност, т.е. стойността на коефициента на абсолютна платежоспособност надвишава единица (това означава, че заплахата от фалит през текущия период е елиминирана).

Тактическият механизъм за финансова стабилизация е система от мерки, основана на използването на модели за финансово равновесие в дългосрочен план. Финансовият баланс на предприятието се осигурява при условие, че общият обем на положителния паричен поток от оперативни (производствени и търговски), инвестиционни и финансови дейности за определен период е равен на обема на отрицателния паричен поток от всички видове бизнес операции. Механизмът за използване на модели на финансово равновесие, насочен към възстановяване на финансовата стабилност на предприятието в условията на неговото развитие на криза, е свързан с увеличаване на обема на положителния паричен поток с намаляване на потреблениетопари на заем. Целта на този етап на стабилизиране се счита за постигната, ако дружеството е достигнало целевите показатели на капиталовата структура, осигуряващи неговата достатъчна финансова стабилност.

Стратегическият механизъм за финансова стабилизация е система от мерки, основана на използването на модели за финансова подкрепа за ускорен икономически растеж на предприятието. Като се има предвид дадения темп на икономически растеж, се правят подходящи корекции във финансовата стратегия и целевите финансови показатели на предприятието. Целта на този етап на финансова стабилизация се счита за постигната, ако в резултат на ускоряване на темповете на икономическо развитие на предприятието се осигури съответно увеличение на пазарната му стойност.