Гай, доверен приятел
Аз нямах кучета, но приятелите ми имаха. Искам да ви разкажа за едно от тях, черно-бялото българо-европейско хъски куче Гая, което се отличаваше с безстрашие, което неведнъж спасяваше и дори спасяваше стопанина си.
От архива на Антон Журавков
Веднъж отидохме на лов във Вологодска област. Настанен в селска хижа. Селото умираше. По време на нашето пристигане, а това беше през „лютите 90-те“, живееха по-малко от десет старци. В селото нямаше живи същества, освен кокошки и котки.
Кучетата бяха изядени от вълци през зимата, които грабваха бедните кучета дори в колибите им. Стопанинът, който ни приюти, разказа как една зима дошъл от град Устюжна в това село на лов за заек. През деня той чу дивия писък на кучето си и изскочи от колибата. В този момент портата се отвори от удара и в нея нахлу хрътка, която влетя в колибата и почти го събори.
Буквално секунда по-късно в двора изтича едър вълк, преследващ кучето. Виждайки човека, вълкът спрял рязко с всичките си лапи и спрял на два метра от ловеца. Няколко секунди звярът и човекът се гледаха в очите и веднага щом ловецът направи крачка в колибата за пистолет, вълкът в огромен скок прескочи ограда от един и половина метра и беше така.
Една сутрин тръгнахме на ново нападение. Кучето тичаше напред, ревеше надясно и наляво. На изхода от селото Гай подгони местната котка, която веднага се втурна към плевнята, а след това от нея към брезата. В вълнение Гай също се качи на оградата до покрива на плевнята и дори успя да преодолее няколко дебели клона на една бреза.
Котката, избягала от преследване, се озова уплашена на най-високия клон. Приближихме се до дървото и Юджийн започна да вика хъскито. Гай, след като се охлади от преследването, се огледа и осъзна, че се е изкачил твърде високо. Той започна да пищи, гледайкипърво надолу към собственика, после нагоре към смъртно изплашената котка, но той не посмя да слезе при нас. Собственикът предложи да отидем по-далеч, като каза, че хъскито в крайна сметка ще се спусне само и ще ни настигне.
Изминаха още няколко сезона, в които Гай винаги играеше важна роля в проследяването, преследването и овладяването на звяра. Сега много други хъскита, които участваха в една и съща група с него, когато ловуваха лос, дива свиня и мечка, намерени в бърлога, се научиха как да се държат правилно, за да не страдат от животински лапи, нокти, рога и зъби, и в същото време да забавят звяра по такъв начин, че да го изложат на изстрел.
Една късна лятна вечер, връщайки се от работа, Евгений забеляза, че няколко десетки мишки и плъхове бягат от къщата. Той реши, че очевидно съседите са инсталирали някакви устройства, за да изплашат гризачите. Излязох да пуша преди лягане. Гай се държеше много странно.
Той изхленчи и хвана собственика за панталоните, опитвайки се да дръпне вратата от заграждението далеч от къщата. Евгений му извика, но забеляза, че кучето не реагира по никакъв начин на тичащия наблизо плъх. Беше много различно от Гай. Издигайки се на втория етаж, той откри дим от съседите. Юджийн взе един от двата налични пожарогасителя.
Гай през цялото това време драскаше по вратата на къщата и лаеше силно. Вече са се появили пламъци. Огънят се засили. Евгений се обади на 01 и закара своя офроуд автомобил на открито място, като постави Гай вътре, за да не пречи на борбата с огъня и случайно да попадне под горящите отломки.
След около двайсетина минути пристигна пожарна кола, но без вода. Пожарникарите започнаха да дърпат ръкави до малко езерце близо до къщата, но те се оказаха пълни с дупки. Накратко, цялата къща изгоря с всичко, което имаше в нея. Оцелели са само документите за колата, които са били съхранявани в нея, самата кола и Гай,като е предотвратил възможната смърт на собственика от пожар или от продукти на горенето, той е заспал преди откриването на пожар.
При първия си лов на лосове с Гай Евгений трябваше да отиде в падока. Ловците взеха и две кучета. След няколкостотин метра Гай проговори. Разбира се, Юджийн се втурна към него. Лосът отиде встрани, но все пак отиде до ръба на пушката и беше хванат. Когато всички се събраха при лоса, ловецът на стрелба забеляза, че Гай след изстрела спря добре лоса, вкопчвайки се в муцуната му. „Вие сте голям късметлия, че имате куче!“ - каза стрелецът, обръщайки се към Евгений. Последният не очакваше такава ловкост и умения от младо хъски и беше много доволен.
Няколко седмици след описания инцидент те тръгват на лос, но вече в друг район. Отново Евгений беше изпратен в корала с Гай. Той много бързо намери следи и изгони лоса. Стрелялият по лоса, както и в предишния случай, обърна внимание на собственика, че след изстрела хъскито му скочи върху лоса, като го хвана за носа. Гай висеше така, докато лосът не падна. „И така, кучето става професионално теле“, помисли Юджийн.
Накрая, по време на следващия лов, той беше поставен на номер, а не изпратен на биячи. Юджийн затвори веригата от дузина стрелци. Знаейки от опит, че звярът може да бъде много по-напред от кучето, Евгений надникна предпазливо в отредения му сектор за стрелба. Изведнъж нещо изпука и той видя лос. Звярът се придвижи бавно към ловците.
Юджийн насочи мухата и дръпна спусъка, но лосът продължи да бяга. След втория изстрел бягането се забави. И тогава Гай изскочи от гората. Той сграбчи лоса в лицето. Той поклати глава, така че Гай отлетя няколко метра, но веднага скочи и отново се вкопчи в главата на падащия лос. Ето с какъв характер Гай беше награден от своите предци!
Един ден през есентаЕвгений беше поканен на лов на мечки. Преди да се стъмни, около пет вечерта, двама ловци се качиха в склада. След няколко часа чакане ловците чули тих лай. Очевидно мечката е решила за всеки случай да изплаши потенциални съперници. Юджийн погледна овеса през мерника и изведнъж, съвсем неочаквано за себе си, видя животно, което вече беше влязло в овеса. Колко тихо мина на десет метра от склада им!
Ловецът се прицели под плешката на звяра, който беше на разстояние около 15 метра, и, задържайки дъха си, плавно дръпна спусъка. Гръмът на изстрела разцепи тишината на нощта. Когато Юджийн погледна часовника си, той показваше дванадесет без четвърт. С рев мечката се втурна в гората, бягайки с такава скорост, че стрелецът нямаше време да стреля втори път.
Съседът предложи да чакат сутринта в склада и да не поемат рискове, тъй като звярът може да пази стрелеца. Разсъмва се. Те бързо последваха Гай, който скоро откри следата, а преди това и двамата вече бяха видели капки кръв по овеса. Така че куршумът е ударил добре стъпалото. Няколко минути по-късно чули гневен лай на куче. Близо до дървото лежеше мечка, която Гай излая срещу него. Решавайки, че звярът е готов, Юджийн не обърна внимание на позицията на ушите на мечката.
И опитните ловци винаги първо внимателно гледат главата: ако ушите са притиснати, звярът е жив, а ако са изпъкнали в обичайната позиция, той е готов. Но дори и в този случай се препоръчва да застреляте мечката на място за клане. Юджийн се приближи на около пет метра и внезапно мечката се втурна към него. Още секунда и ловецът щеше да бъде смазан от него.
И тогава Гай отново се оказа на върха. Той захапа мечката толкова силно за гачи, че тя се обърна бясна, искайки да удари хъскито с лапа. Този момент беше достатъчен, за да стреля Юджийн. Звярът извика и падна на половин оборот. Добавен скочил ловецмечка с прострелян във врата, но звярът вече е „достигнал“. Ако не беше изстрелът на собственика, кучето вероятно щеше да бъде ударено от мощна меча лапа и този лов можеше да е последният за нея. Но всичко е добре, което свършва добре. Кучето и мъжът се редуваха да се спасяват взаимно.
Известни са много истории за предаността на представителите на кучешкото племе към човека. Това е едно от тях, в памет на красивото четириного Гай.