Въведение, Възпитание на командир - Александър Суворов, победи и разочарования

Много трудни и опасни войни се паднаха на участта на страната ни. Неведнъж или два пъти нейната съдба зависеше от мощта на нейните въоръжени сили, от смелостта на нейните войници и, разбира се, от уменията и таланта на нейните генерали и военноморски командири. Славната дейност на Суворов, Кутузов, Нахимов, Брусилов, Жуков, както и на много други забележителни генерали и адмирали, дължим не само на значимите страници от нашата история, но и до голяма степен на престижа на една велика сила, която България има в момента.

И искам да посветя есето си на най-известния военачалник в българската история Александър Василиевич Суворов и искам да разкажа в него за неговата младост, живот и военна дейност. За неговите победи и разочарования.

Когато синът беше на седем години, баща му стигна до заключението, че момчето не може да бъде записано в полка поради лошо здраве. Тогава Саша започна да се калява, като всяка сутрин се обливаше с вода от кладенец и при всяко време яздеше през околните полета на кон. Любимото му четиво бяха Бележките на Юлий Цезар за Галската война. Един ден, след като научи, че родителите му очакват важен гост, момчето се покатери на едно дърво, за да не седи на масата за вечеря: той не обичаше празните празници. Виждайки окуцал кон, който пасеше недалеч, Саша реши да язди. Конят се оказа плах. В кафтан, разкъсан от клони, целият в синини, но доволен от себе си, момчето се върна у дома, където се срещна с госта. Оказа се, че това е артилерийски офицер Ибрагим Петрович Ганибал, ученик на Петър I. Гледайки нещастния ездач, той се засмя и каза на баща си: „Запишете сина си в полка. Добър ще бъде войн! Така бъдещият командир става войник от Семеновския гвардейски полк. Ханибал дойде да поздрави Саша и подари стар меч с надпис в знак на добро начинание.острие: "Петър I". Това беше оръжието на младия цар от времето на "забавните битки" в село Преображенски. Реликвата вдъхновява Суворов до края на дните му - той не може да изпусне от очите си славата на свещеното оръжие.