Възбрана върху предмета на залога без съд е възможна само по начина, посочен в договора,
Що се отнася до извършването на действия, насочени към притежание на предмета на залога, тяхната легитимност ще зависи от тяхното съдържание и от съдържанието на договора за залог. В този случай въпросът е по-скоро не за необходимостта, а за допустимостта на всякакви действия от страна на заложния кредитор.
Залогът е начин за обезпечаване на изпълнението на задълженията, при който кредиторът по заложеното задължение има право да получи удовлетворение предимно от другите кредитори на длъжника за сметка на стойността на заложеното имущество. Но това може да стане само при неизпълнение или неправилно изпълнение от длъжника на неговите задължения. Тази точка не е отразена в зададения въпрос, поради което подчертаваме, че възбрана върху заложеното имущество, както по съдебен, така и извънсъдебн, е допустима само ако длъжникът наруши задължения. Това е най-важната причина за пускането на механизма за възбрана по отношение на обезпеченията. Освен това нарушението не трябва да е никакво, а значително (клауза 2 на член 348 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Да приемем, че длъжникът е нарушил задължения и кредиторът е изправен пред въпроса за възбрана на предмета на залога извън съда в съответствие с условията на сключеното между страните споразумение.
В договора за залог страните могат да предвидят възможността за възбрана върху заложеното имущество извън съда (клауза 2 на член 339 и клауза 2 на член 349 от Гражданския кодекс на Руската федерация). В същото време си струва да се помни, че в някои случаи извънсъдебната процедура за възбрана върху предмета на залога не е приложима (клауза 3 на член 349 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Условието за извънсъдебна възбрана на заложено имущество не се ограничава до посочване на такава възможност, тоследва да съдържа и конкретни методи за възбрана.
Като общо правило схемата е следната: нарушение на длъжника - уведомяване за намерение за възбрана - продажба на имущество на търг. Продажбата на заложено имущество на търг е метод за възбрана, предвиден в закона и прилаган по подразбиране. Въпреки това, ако страните по споразумението са стопански субекти (организация, индивидуален предприемач), а също и ако самото споразумение е сключено от тях като част от такива дейности, тогава възможните начини за възбрана на предмета на залога извън съда се допълват от още две възможности: оставяне на предмета на залог от заложния кредитор на себе си и продажба на предмета на залог на трето лице от самия кредитор или от комисионера въз основа на сключено с него споразумение (клауза 3, член 28). 1 от Закона за залога). Освен това, ако споразумението определя няколко метода за възбрана върху предмета на залога, тогава заложният кредитор има право да избере един от тях по свое усмотрение, освен ако не е предвидено друго в споразумението (клауза 4, член 24.1 от Закона за залога).