Възпитаниците на Химическия факултет на Московския държавен университет са търсени както в България, така и в чужбина – Български вестник
Вече 24 години той е декан на Химическия факултет на Московския държавен университет и най-добре познава проблемите на обучението на химици. РГ разговаря с него в навечерието на Деня на химика, който тази година се отбелязва на 29 май.
Добре известно е, че бивши ученици сега се стремят да влязат в икономически, финансови и юридически университети, въпреки че пазарът за такива професии отдавна е пренапълнен. Валери Василиевич, колко голям е интересът на младите хора към професията на химика?
Валери Лунин:Благодарение на усилията на химическите факултети на българските университети интересът на учениците към изучаването на химия значително се увеличи през последните 3 години. И това може да се изрази в числа. Само преди няколко години 10-11 процента от зрелостниците избираха химия като предмет за полагане на изпит, но сега дори в Москва 13 процента от учениците се явяват на изпит по химия.
Защо "дори в Москва"?
Валери Лунин:Но защото в Москва мнозинството се стреми към тези икономически и подобни университети. В резултат на това 65% от учениците избират социални науки, 20% избират история.Следователно през последните 25 години до 65% от чуждестранните студенти на Химическия факултет, а само останалите 35% са московчани и жители на Московска област.
Нарастващият интерес към химията се влияе и от факта, че местните компании вече обръщат специално внимание на обучението на персонала. Преди няколко години Министерството на образованието и науката въведе целева техника, нова форма на обучение на специалисти. При подготовката на студенти и магистри се взема предвид прекият интерес на всяка компания - получава се нещо като поръчка за специалисти. Например в Научния център „Курчатов“ практически не са останали радиохимици, а ние сме най-многонай-голямата катедра по радиохимия в страната. И по поръчка на Курчатовския център през 2015 г. 8 души бяха записани в групата по ядрена химия и ядрена медицина. Курчатовският център им плаща допълнителна стипендия и те ще трябва да работят в Центъра поне две години. Тази поръчка ще бъде повторена през 2016 г.
Изглежда, че имате и други форми на сътрудничество с бизнеса?
Валери Лунин:Да, наистина, такива компании като EuroChem и SIBUR, заедно с Химическия факултет, провеждат олимпиади по химия в центровете на дейност на тези компании, желаейки да получат висококвалифицирани специалисти в бъдеще. Факултетът също така провежда Дни на кариерата за такива компании и създава базов отдел за смазочни масла за ЛУКОЙЛ. Химическият факултет осигурява фундаментално химическо образование, това е традиционната задача на факултета, но сега се изисква персонал и за разработването на съвременни технологии в заводите на тези компании. За Химическия факултет това е добра възможност да привлече абитуриенти да се обучават за работа в тази важна индустрия. И тогава получават добра и интересна работа в България.
Включително в западни компании?
Валери Лунин:Да, чуждестранните компании, работещи в Руската федерация, никога не са губили интерес към нашите възпитаници. От 90-те до 2000-те успяхме да поддържаме качеството на обучението на специалисти и да осигурим тяхната работа в изследователските центрове на тези компании. Голяма група наши възпитаници работят в Covestro, над 30 в BASF и доста в Chevron. За Covestro, отделен от Bayer, ние обучаваме специалисти за работа в производството на критични полимерни материали като полиуретан и поликарбонат. Съвсем наскоро обсъдихме проблема за създаването на нови материали за различни видове авиациятехници в Научноизследователския институт по авиационни технологии. Такива композитни материали на базата на полимери са изключително перспективни, а областите им на приложение са изключително мащабни. Следователно сътрудничеството с Covestro достига ново, по-високо ниво.
Не е тайна, че през последните две десетилетия много възпитаници на Химическия факултет заминаха да работят в чужбина.
Валери Лунин:Да, за съжаление, когато нямахме пари не само за заплати, но и за самата научна работа - за реактиви, инструменти, различно оборудване, много от нашите възпитаници се опитаха да заминат в чужбина. Особено в края на 90-те години. И ето какво е интересно: ако по-рано, когато кандидатстваха за работа в чужбина, те бяха подложени на всякакви проверки, то с времето там стана ясно, че най-добрата характеристика на специалист от България е дипломата от Химическия факултет на Московския държавен университет. Без повече проверки.
Десетки наши възпитаници работят като ръководители на лаборатории в Германия, Франция и САЩ. Известният MIT (Масачузетски технологичен институт) има много наши възпитаници, а не по-малко известният Caltech (Калифорнийски технологичен институт) изпитва остър недостиг от тях. Химикът е много търсена професия. Ето още един пример: през 2012 г. Световната олимпиада по химия се проведе в САЩ, а през 2013 г. в нашия Химически факултет. Така Научният олимпийски комитет на САЩ се състоеше изцяло от възпитаници на Химическия факултет на Московския държавен университет! Разбира се, ние се гордеем с такъв успех на нашите момчета, но това е и голяма загуба за страната ни.
И така, всичко е ясно с факултета по химия. А какво ще кажете за химическото образование в други институти, които подготвят специалисти за индустрията?
Валери Лунин:За съжаление, в страната се извършва разрушителна реформа на висшето химическо образование. Преди няколко годинина практика елиминира MIHM, който предоставя най-доброто образование в инженерната химия. Първо, по някаква причина, беше обединен с MGUIE, след това с MAMI. Най-старият университет по химични технологии, MITHT, беше обединен с MIREA, а наскоро MISIS беше обединен с Руския химико-технологичен технически университет на името на. Менделеев! И това безсмислено и вредно сдружаване продължава.
В същото време трябва да се разбере, че влиянието на химията и самите химици върху икономиката е огромно, не може да бъде надценено. Сега около 1200 специалисти се дипломират годишно, но само Химическият факултет успя да избегне преминаването към Болонската система бакалавър-магистър. Но в крайна сметка бъдещият студент на химически университет трябва първо да завърши гимназия, а училищната реформа напълно унищожи естественото образование. В 10-11 клас химията се изучава един час седмично! Химическият факултет на Московския държавен университет е единственият в страната, където се изискват 4 сертификата за прием: по български език, математика, физика и химия. Благодарение на това успяваме да поддържаме високо качество на обучението. Що се отнася до средното училище, мултидисциплинарните лицеи, гимназиите, класовете със задълбочено изучаване на специални предмети вече са се превърнали в основен достоен етап на обучение.
И как факултетът успява в такива условия да набере добре подготвени абитуриенти за курса?
Валери Лунин:Един от най-важните методи за подбор е олимпиадата. Химическият факултет е домакин на Международната Менделеевска олимпиада, в която вече участват ученици не само от страните от бившия СССР, но и деца от няколко европейски страни, от Турция, Израел, дори Нигерия. Всъщност тя се превърна в мини-световна олимпиада. А неговите победители са наши ученици. Приемаме и победители от олимпиади от първо ниво без изпити. И ето, например, резултатът: миналата годинаВ курса от 223 души без изпити бяха допуснати 86 души от България, плюс 3-ма от Белобългария, 2-ма молдовци и 1 олимпиаден със златен медал от Казахстан.
Кой според вас е основният човек, който кара едно момче или момиче да решат да станат химик?
Валери Лунин:Разбира се, гимназиален учител по химия. Един от нашите възпитаници изучава ефекта от замърсяването върху растителния състав на водните тела. Той беше вдъхновен да изучава химичните аспекти на екологията от учител по биология, просто беше невъзможно да не се увлече от неговото преподаване. Така е и в нашия факултет: стига да има преподаватели, които влагат душата си в преподаването на предмета, студентите винаги се отзовават и стават отлични специалисти.
В индустриалното образование ролята на големите компании не може да бъде подценявана. По този начин компанията Covestro, работеща в България, се придържа към традиционните европейски принципи, свързани с екологичната отговорност и подкрепата за образователни инициативи. Компанията активно подкрепя образователни инициативи в областта на химията и енергоспестяването. Един от най-сериозните образователни проекти беше участието в създаването на първата в България катедра „Енергийно обслужване и управление на енергоспестяването“, която в момента функционира на базата на МАИ. Основно направление в работата на катедрата е подготовката на бакалаври и магистри по енергиен мениджмънт и енергийно обслужване. Експертите на Covestro участваха както в разработването на учебните програми, така и в лекциите по специализирани дисциплини, включително „Иновативни енергийно ефективни технологии“, „Управление на енергоспестяването“, „Технологии за управление на енергията“ и др. И успяха да пренесат на студентите онези уникални енергийно ефективни компетенции и практики, които компанията използва вреални проекти.
Плодовете от това сътрудничество вече са налице. Катедрата многократно е ставала лауреат на различни международни, държавни и отраслови награди, нейните студенти многократно са участвали в експертни дискусии с ръководителите на Министерството на енергетиката, "Бизнес България", експерти на Комитета по енергетика на Държавната дума. Уникалността на отдела доведе и до висока конкуренция за прием в бакалавърски и магистърски програми, което се обяснява както с уникалността и престижа на професията на енергиен мениджър, високо заплащане за работата му, така и почти 100% заетост на завършилите. Фирма "Covestro" също взема предвид студентите от катедрата при формирането на кадровия резерв.