За деца за сътворението на човека - За Бог и сътворението на света - Стар завет - Статии - Училище на радостта

И Божията воля беше да създаде човека. Бог каза: „Да създадем човека по Наш образ и по Наше подобие, и нека той владее над морските риби и над небесните птици, над живите същества и дивите зверове и над цялата земя.“ Господ Бог взе шепа пръст, създаде от нея тяло на човек и вдъхна в лицето му дихание на живот, и човекът стана жива душа. Бог нарече първия човек Адам.

Докато Адам беше сам, нямаше с кого да говори, с кого да се разхожда, с кого да се радва. Милосърдният Бог съжалил Адам и решил: „Не е добре за човека да бъде сам; нека му направим помощник, който да му е подходящ“. Така и направи Господ, донесе много здрав сън на Адам и когато той заспа, взе едно от ребрата му и създаде жена от това ребро. Когато Адам се събуди и отвори очи, пред него стоеше жена. Адам се зарадва и каза: „Това е точно същият човек като мен“. Той много обичаше жена си и те живееха много щастливо. Адам нарече съпругата си Ева, което означава „живот“, защото тя беше предопределена да стане майка на всички народи.

Ето как целият свят е създаден за шест дни. И когато Бог отново разгледа всичко, което беше създал, той видя, че всичко е красиво.

Господ заселил хората в чудна градина – рай. Там растяха всякакви дървета с красиви плодове, много цветя, живееха мили и нежни животни. Раят беше невероятно красив.

На първите хора Господ е завещал винаги да помнят своя Създател и Творец, да пазят и обработват райската градина. Живеейки в рая, те постоянно чувстваха Божията любов, можеха да говорят с Него, чувстваха, че Бог винаги е близо до тях.

Човекът даде имена на всички животни, беше господар и цар на целия свят.

В началото Адам и Ева живееха праведно и свято. В рая никой никого не обиждаше. Нито животнисе нападнаха един друг, тъй като Бог им даде различни плодове, зеленчуци, корени за храна. Имаше мир в рая.

Адам подобри света, общува с Бога и чрез него Божествената благодат се изля в света. Благодатта е радостта, любовта, която Господ излива върху всеки от нас, добротата, с която ни стопля.

И сега наш дълг е да обичаме всички и да се грижим за всичко наоколо. Ако посадите цвете, трябва да го полеете. Ако имате коте. той трябва да бъде нахранен. В крайна сметка Бог се грижи за целия свят и за нас.

Съставен по текстовете на прот. Соколова (Библия за деца. СПб., 2006.) и прот. Виктор Дорофеев (Основи на православната култура. М., 2006.)