ЗА КАКВО ГОВОРЯТ БЕБЕТАТА, Наука и живот
Списанието е добавено в количката.
ЗА КАКВО БЕБЕ ГОВОРИ
Учените знаят, че всички новородени по света "говорят" един и същи език. А специфичните за родния език звуци се появяват едва през втората половина на живота. И така, знаци, които позволяват на бърборенето да се прави разлика между китайски, арабски, английски и френски бебета, се появяват едва на възраст 8-10 месеца.
Група български и финландски учени изследваха тананикащите звуци на четири български и четири финландски бебета на възраст 3 и 6 месеца, записвайки ги в Санкт Петербург и Турку, когато детето общува с майка си. Използвани са две ситуации: проста комуникация лице в лице и игра с играчка. И в двата случая майката е държала бебето на ръце, но във втория е добавена играчка.
Анализ на 670 звука от български и 936 от финландски бебета показа, че тримесечните финландци произнасят повече звуци и звукосъчетания, когато просто общуват с майка си, отколкото когато играят. Българите нямат такава разлика и до 6-месечна възраст тя е изчезнала сред горещите финландци.
Сред "разговорите" на тримесечните финландци и българчета има общи за двата езика звуци. И двете групи използваха сричките "ба", "ху", "агу", "аха", "да". Преобладаваше звукът, предаван от българската буква "х" (впрочем човекоподобните маймуни също много "хакат"). Но до 6-месечна възраст има тенденция към появата на звуци, характерни за определен език. Така при българите започват да се появяват отсъстващите при финландците звуци “гъ”, “ды”, а последните - “ту”, “му”, “ки”, които българите не са имали. Имаше и звуци, които не могат да бъдат приписани нито на българската, нито на финландската реч и дори би било трудно да се подберат символи, които да ги отразят в писмен вид. Вярно е, че такива звуци представляват само около процент врепертоара на тримесечните, а по-големите изобщо ги нямаше.
Е. Е. ЛЯКСО, М. С. А. СИЛВЕН Сравнителна характеристика на ранните вокализации на финландски и български бебета. "Сензорни системи" № 1, 2002, стр. 65-74.