За какво седи Михаил Ходорковски?
Бизнес проект №1: "Комсомол"
Но случилото се с Ходорковски не може да се нарече съдба - по-скоро системен провал, настъпил в този талантлив, енергичен човек преди много години. Това съвпадна със системния провал на цялата страна, единствената разлика е, че не винаги е възможно да се „рестартира“ човек. Оказва се, че понякога е по-лесно да спасиш държава, отколкото човек?
Михаил Ходорковски, възпитаник на Московския химикотехнологичен институт, влезе в големия живот през 1986 г. Тогава беше лудо време. Генералният секретар Михаил Горбачов обяви перестройката, съдилищата спряха да издават смъртни присъди за валутни измами и лишаване от свобода за спекулации. Миризмата на големи пари се носеше във въздуха.
Ходорковски знаеше от детството си колко е тя, доста пени. Той спечели първите си 80 рубли на 14-годишна възраст - работи на непълен работен ден в пекарна в продължение на 2 месеца. Оттогава, въпреки факта, че семейството не беше бедно по съветските стандарти, единственото дете на инженерите, за разлика от връстниците си, посвети почти цялото си свободно време не на книги, музика или игри, а на намиране на работа на непълен работен ден. Пари ли искаше? Или се е наслаждавал на процеса на печеленето им? Но лошо ли е, че първото, че второто?
Докато учи в Московския химико-технологичен институт, Ходорковски командва студентски строителен екип. Който хвана този път, си спомня: студентите спечелиха истински пари не в онези строителни екипи, където вените бяха разкъсани, а където техните командири знаеха как компетентно да затварят поръчките. Казват, че Ходорковски знаел как.
През 1986-1987 г. възникват първите кооперации в страната. В Централния комитет на Всесъюзния ленински младежки комунистически съюз излязоха със своя комсомолско-студентски аналог - центровете за научно-техническо творчество на младежта (съкратено NTTM). Те се превърнаха в истинска хранилка за комсомолските лидери - доходите, получени там, не бяха и мечтани от собствениците на кооперативни заведения.
Тук проектът "Комсомол" и спечелиМайкъл изцяло. През 1987 г. Михаил Ходорковски и Сергей Монахов регистрират свой собствен център за NTTM в областния комитет на Комсомола във Фрунзенски. Монахов беше първият секретар на областния комитет на Фрунзе, Ходорковски беше негов заместник.
Ходорковски се наричаше Хайдър
Създаденият център е наречен "Междусекторни научно-технически програми" (оттук и съкращението "МЕНАТЕП"). Тогава младият Ходорковски беше практически невидим на фона на златодобивач Владимир Туманов, кооператор Артем Тарасов и други „възрастни“ предприемачи. Но той беше решителен, предприемчив и чаровен.
По-късно биографите на MBKh ще уверят, че "Междусекторните научно-технически програми" са се занимавали с продажба на научни разработки. Това като цяло е вярно, но не без хитрост. Екипът на Ходорковски си играеше не толкова с епруветки, колкото с пари. Подобно на много кооператори от онова време, те се "вдигнаха" върху превръщането на безналичните пари в брой.
На доценти със студенти и техните шефове наливаха луди пари за онова време.
- Официално тогава получих 180 re, - каза пред Известия един от участниците в такива временни младежки групи. - И някак си той се прибра и хвърли пакет петици на масата - 500 рубли. След това още един и още два за сто червонца. Жена ми си помисли, че съм го копирал някъде и се шегувам. Никога преди не съм виждал толкова много пари. Тогава тя се уплаши: „Ще те вкарат в затвора“. И аз казвам: "Не се страхувайте, сега работим с правилните момчета, всичко ще бъде наред."
Но тези, които изведнъж започнаха да получават прилични пари за работата си, дори не можеха да мечтаят колко са депозирани в сметките на тези NTTM центрове. Въпреки това, още през 1988 г., всеки и всеки отидоха в бизнеса с пералня. "Пералните" започнаха да се множат като гъби. Вестниците бяха пълни с призиви "Ще тегля!"падна бързо - 20, 15, 10, 5, 3 процента. Стигна дори до 1%. Но по това време Ходорковски и неговият екип вече бяха напуснали този бизнес - появиха се много по-печеливши проекти.
Бизнес проект #2: Население
С парите, спечелени в NTTM, Ходорковски и компанията започват да купуват невиждани в България стоки, които носят стотици проценти от печалбата. Между другото, "MENATEP" организира масови доставки на компютри от Франция. Те обаче не пренебрегнаха дори по-прозаични стоки - запомняща се вносна напитка с надпис "Наполеон" на етикета, според някои източници, също премина през търговската къща "МЕНАТЕП".
Екипът на Ходорковски отиде в чужбина не само за стоки, но също като Петър Велики - за наука. Сред новите съдружници са съветски емигранти, научили "новите българи" на полулегални и непознати досега схеми за кражба на пари от данъци. По-специално чрез офшорни компании.
Иван Иванович взе скривалището, отиде от Ташкент в Андижан, където се намираше регионалния офис на "МЕНАТЕП", и купи акции за 9 хиляди рубли. Вярно, оказа се, че акциите са маркирани със "сертификат" и плащането не е 333 рубли, а повече. С различни надбавки - 541 рубли.
Година по-късно Иван Иванович отново се обади в офиса на "МЕНАТЕП". Но там вече имаше други хора. Във вестник "Труд" видях, че офисът на "МЕНАТЕП" отвори врати в Ташкент. Зарадва се, отиде, но и там никой не беше чувал за някакъв "МЕНАТЕП".
Нечаев пише до московския офис на МЕНАТЕП. Учтиво му беше отговорено, че според закона не могат да платят дела на поискване. Неспокойният старец писа лично на Ходорковски, на Юрий Шчекочихин в Литгазета, който водеше рубриката „Антибизнес“, и изпрати запитване до Централната банка. В същото време се втурна от количкатаГлавна прокуратура да се справи с измамниците.
С голяма трудност, пътувайки няколко пъти от Ташкент до Москва, възрастният мъж през 1994 г. най-накрая успява да накара MENATEP да купи акциите му. 50 хиляди рубли са върнати на пенсионера. Но за това Иван Иванович беше принуден да работи още веднъж за MENATEP.
- Пускам телевизора и там Ходорковски с посинено око разказва как редовно връща пари на акционерите - казва Нечаев. - И вика името ми. И кани всички жители на ОНД, които искат да върнат акциите си, да дойдат в Москва на улица Колпачен. Е, не сте измамник? Когато събрах пари, отворих офиси навсякъде, но как да се върна - така че елате в Москва. Кой ще отиде при него от далечни градове? Може би съм единственият такъв, на когото са се върнали. Изглежда, че той не е посочил други имена в тази програма.
От лековерното население "МЕНАТЕП" събра около 2,5 милиона рубли, почти удвоявайки стойността на активите си. Но ако Михаил Борисович не беше направил това, щеше да се намери някой друг. Може би така се оправда, че ограбва стари хора?
Бизнес проект #3: "Мощност"
Веднага след като приватизацията беше разрешена, Ходорковски започна яростно и безразборно да купува акции на различни предприятия. Нямаше система: купиха се заводите за производство на минерални торове във Воскресенск и прословутия Апатит. Металургия - завод за производство на фина мед "Uralelektromed", Среднеуралски и Кировоградски медни заводи, Красноярска металургия, Волжска тръба. И дори най-големият производител на титаниева гъба в България Ависма АД. А също текстил, дървен материал, хранително-вкусова промишленост - цял хипермаркет.
По-голямата част от тези предприятия са закупени на инвестиционни търгове. Който обещае повечеполучава предприятието. Само тогава е необходимо да се изпълнят обещанията и да се инвестират пари. На практика почти никой не е правил това. Е, и Ходорковски, разбира се, също.
Следващият и може би най-мощен пробив на Ходорковски бяха известните търгове заеми срещу акции от 1995 г. Тази идея, казват, е на българския банкер Владимир Потанин. Правителството имаше нужда от живи пари и българските банки му дадоха 2 милиарда долара, обезпечени с големи пакети акции в най-добрите индустриални предприятия в България. Но правителството дори не си помисли да изкупи заложените акции.
Акцентът на търга беше Юкос, втората по големина петролна компания в България и първа по петролни запаси. Първият заместник-председател на борда на "МЕНАТЕП" Константин Кагаловски каза: "ЮКОС" ще бъде наш. "Консорциумът от Инкомбанк, Алфа-банк и банка "Български кредит" също предяви претенциите си към ЮКОС. Последният предложи 350 милиона долара за акциите на ЮКОС. Но регистрацията на участниците в търга беше на "МЕНАТЕП" - заявлението на конкурента s не беше прието по формални причини.
В резултат на това 45 процента от акциите на ЮКОС отидоха при фиктивна компания, представляваща MENATEP, за 159 милиона долара, само с 9 милиона долара повече от началната цена. Освен това "MENATEP" действаше с "Юкос" като питон, бавно издърпвайки тялото си върху жертвата. Към 45 на сто от акциите се добавят още 33, получени чрез инвестиционни търгове. Последва допълнителна емисия акции, която допълнително намали дела на държавата в компанията. До есента на 1996 г. MENATEP притежаваше 90 процента от акциите на Юкос.
Пет старици вече са рубла
Е, хората на Ходорковски носеха някаква помия под прикритието на френски коняк. Не е най-лошото, между другото. Самият аз, така беше, изпих този "Наполеон", наивно го приемайки за истински. Ипатриотично отбелязвайки, че той, оказва се, не може да се сравни с арменски и грузински и молдовски (съветски времена) коняци. Но в края на краищата никой не се е отровил от този "Наполеон"!
А за компютрите няма какво да кажем - с този продукт Ходорковски отвори нова ера за българите. Това, че парите са депозирани в офшорки, а не в Министерството на финансите - е, това не ме дразни. Преди пътувах без билет. Като се вземе предвид разликата между нашите финансови възможности и тези на Ходорковски, размерът на присвояването е съвсем съизмерим.
Търговете заеми срещу акции също са без измама. Правителството знаеше какво прави. Акции в най-големите предприятия получиха не гангстерите от уличката, а доказани, ефективни мениджъри. Търговете със заеми срещу акции са може би най-честната и открита сделка между бизнеса и правителството. Дори да приемем, че това е плащане за финансиране на предизборната кампания на Борис Елцин.
Ходорковски прави пари от нищото. Той измисля гениални схеми за укриване на данъци, купува предприятия на ниска цена, след което ги продава, но на по-висока цена. Подобрява ли живота? Моя, не негова. Не се подобрява. Създава ли нещо ново в страната? Не, не произвежда нищо. Ядосан ли съм му за това? Не, не наистина, по някакъв начин.
Но случаят с пенсионера Нечаев е друг. Тя е проста и лишена от каквато и да е политическа икономическа основа. Той показва, че спецификата на истинския капиталист е, че не го интересува как да получи пари. Когато му е изгодно, влиза в сделка с държавата. Когато е печеливша, ограбва тази държава. А когато е още по-изгодно, ограбва хората. Както в онзи виц: пет старици - една рубла. Защото смисълът на живота на капиталиста са парите, само парите и нищо друго освен парите. Наистина ли беше прав старият Маркс, когато твърдеше, че няма такова престъпление, което един капиталист да не извърши в името на триста процента печалба? Не,определено не е правилно. Печалбите на Михаил Ходорковски бяха много по-високи. И за да постигнат тези печалби, Ходорковски и неговите другари бяха готови на всичко. Но повече за това в следващия брой.