За кокошката, която снесе златните яйца
Живели дядо и една жена, имали шаркано пиле. Три години хранеха кокошката, от ден на ден очакваха от нея яйца.
Точно след три години една кокошка им сложила тестис и то тестисът не бил прост, а златен. Радват се дядо и жена, не знаят какво да правят с този тестис, не вярват на очите си, че кокошката е снесла златно яйце.
Опитахме се да го счупим, но е толкова здраво, че не се чупи. Дядо бил-бил, не счупил, жената би-бил, не счупил. Слагат яйцето на рафта; една мишка изтича, пипна я с опашката си, едно яйце падна на масата и се счупи. Дядото плаче, жената плаче, а кокошката се кикоти: - Не плачи, дядо, не плачи, жено, ще ти донеса друга, не проста, а златна, чакай три години.
Дядото и жената събрали златните миди и ги продали на евреите. Малко пари се получаваха. Искаха да построят нова хижа, но нямаше пари, трябваше да чакат още три години, докато хижата се насити. Чакаха седмица, чакаха втора, чакаха трета, стори им се болезнено дълго, умориха се да чакат.
Та дядото казва на жената: - Знаеш ли какво, старице? Вместо да чакаме цели три години, нека веднага да заколим кокошка и да вземем златно яйце от нея. Да, ето го, очевидно, не един, може би има три от тях или дори четири. Така че ще живеем тогава, ще имаме нова колиба, ще купим земя и няма да се кланяме на никого. — О, наистина, дядо, да заколим! Заклали кокошка, но в средата на тестиса не намерили нито едно. Дядото и жената пак започнаха да плачат.
Мишката подала главата си от дупката и казала: - Не плачи, дядо, не плачи, жено, зарови си пилето в градината, на кръстопътя, почакай три години и тогава изрови съкровище на това място. Да, отрежете го на носа си, за да помните до смъртта си, че всичко, което желаете, не се получава веднага.
Жената зарови пилето близо до градината на кръстовището, съвсем близообрасъл, заби пръчка за знаци. Чакат една година, чакат втората - нямат търпение, искали бързо да изровят съкровището. Третата година вече дойде и всички чакат. Тук жената казва на дядото: - Хайде, дядо, да видим. — Не бързай, стара, ще почакаме малко, не остава много. По-дълго чакане, сега има по-малко за чакане. — Не, старче, няма да пипаме нищо, само ще видим дали нашето съкровище кълве там. — Виж, стара жена, за да не развалиш всичко. — Не бой се, дядо, нищо лошо няма да се случи.
Отидоха с лопата в градината. Те копали, копали и изровили цял куп златни буболечки. Бръмбари бръмчаха и се пръснаха във всички посоки.
И така дядото и жената останали да живеят в старата хижа, нямали шанс да си сложат нова.
И мишката подаде главата си от дупката и каза: - Вече си стар, но глупав. Защо не изчакаха да станат на три години? Ако сте имали голяма купчина червонци, сега всички те са се разпръснали.