За края (Nanny Ogg)
Резах Чучу при Баба Зоя. Баба Зоя тежи 200 килограма, не излиза от вкъщи, но се занимава с уроци по скайп. Баба Зоя, пенсиониран филолог, явно се е отегчила, поради липсата на други забавления. Винаги водим много интересен разговор с нея, докато режа Чучу. На заден план нещо излъчваше телевизия и това стана епицентърът ...
„Тук всички казват, че пак е краят на света“, провъзгласи баба Зоя.
- ... ъъъ, а ти колко пъти вече каза...
- Не, със сигурност извънземните на три ескадрили кораби се приближават към Земята. Чуча! Не ритай. Не искате извънземните да ви виждат като грозен.
- Видях и Скорсезе потвърждава, че идват при нас на междузвездни кораби!
Опитах се да преведа разговора в по-близки линии, - - Казват, че 21 изобщо не е краят на света, а рожденият ден на Сталин.
- О, спомням си как с майка ми отидохме на тържествена среща по случай рождения му ден. Мама сложи найлонови, добре, не е същото като сега ...
Да, помня какви бяха чорапите. Мама имаше такива.
-Сланата беше 30 градуса Мама в чорапи. Тогава живеехме на „Советская“, а срещата беше на „Вокзальная“. Тя беше напълно замръзнала, когато стигна там. И аз също.
- Направо ми е интересно как ще се оправдаят всички тези екстрасенси, като не дойде краят на света.
-О, 100 пъти му е пророкувано. Вече 60 пъти той не дойде.
Една костенурка изпълзя от ъгъла и започна да се придържа към лявата ми ръка. -Нашата костенурка не спи през зимата. Храним я със зеле. И тя краде храна от Чучи.
- Имаме плъх. гол. Гаден! Мразя гризачи. Когато работех във вивариума, ги хранехме, чистехме ги през делничните дни. В събота само хранеха. В неделя никой не работеше. В понеделник лабораторията миришеше толкова лошо. Оля също не чисти, плъхът смърди повече от всички кучетаи котки.
Имахме и плъх. Да, вонят! Сега Лена е някакъв вид ... ммм ... тя казва, перуанска катерица ... това е хибрид на катерица, чинчила и бурундук, тя го взе някъде. Да, изглежда като катерица с плешива опашка ... Продължавам да си мисля, добре, как тези чинчили с бурундук са получили тази катерица ... Но тази катерица не мирише!
-А аз вчера свалих коте от покрива. Имаме тераси от края на къщата, свързани с пожарна стълба. Входът там, поне от нашия етаж, е затворен. Чувам котката да крещи в края на коридора, отидох там да погледна, но тя изобщо не крещи в коридора, а пред вратата, на улицата. Отидох, качих се на покрива на мазето, така или иначе, не мога да го взема, но се обадих и той отиде право в ръцете ми. Опашката е замръзнала отзад. Сигурно ще падне. Изяде една кутия и половина храна. Не се спука. Той е на три месеца.
-Какво ще правиш с него?
- Изглежда, че е уцелил ловко до момента. Нека живее. Макар че първите дни ходеше, ръмжеше на всички. Не се страхува много от котки, но с кучетата е по-трудно. Саня, кучка такава, нападна купата, от която щеше да яде. Търсих го из цялата къща. Намерих го под печката.
- Имаме двадесета заплата. Двадесет и едно е краят на света. Всички купуват сол в магазините.
- Не знам. Така че винаги, когато нещо се случи у нас, всички купуват сол. И свършихме, трябваше да купя пакет. Беше толкова неудобно!
Чуча излезе на свобода, напълно готов за края на света и за среща с извънземни. Хубаво е на Баба Зоя!