За нас - християнски запознанства онлайн
Проектът Bible Online стартира през 2003 г. Постоянно се стремим да го развиваме. Сега решихме да го разширим и да го направим една от неговите части - Християнски онлайн запознанства, запознанства с цел създаване на семейство.
И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; Нека му направим подходящ за него помощник. (Библия, Битие 2:18)
Желанието на нашето сърце е да помогнем на вярващите хора да се оженят и този брак да бъде един и до края на живота им. В същото време те биха разчитали на Господ в изграждането на връзката си.
Какво вярваме
Концепцията за Троицата в много отношения е голяма мистерия за нас. Но в същото време това е точно обобщение на много библейски истини за природата на нашия удивителен и необикновен Бог.
Вярваме в Бог Отец, Всемогъщия, Създателя на небето и земята
Има един истински Бог – Този, в когото християните вярват. Боговете на другите религии са измамници, идоли, фалшиви богове. Бог е единственият истински Бог, който има силата да създава, унищожава и спасява.
Господ е Бог и няма друг освен Него... (3 Царе 8:60) Ти, Боже, си сам. (Псалми 85:10) Ти, Господи, си един Бог. (Четвърта книга на Царете 19:19) защото има един Бог... (Римляни 3:30) Вие вярвате, че Бог е един: правите добре; и демоните вярват и треперят. (Яков 2:19)
Има само един Бог. Това беше вярно във времената на Стария завет. Това беше вярно в дните на Новия завет. Това беше вярно в ранните векове на Църквата. Това важи и днес.
В днешния свят, освен християнството, има много други религии - индуизъм, шинтоизъм, езичество, черна магия, ислям, юдаизъм, всякакви племенни вярвания и т.н. Но техните богове не са нищо повече от идоли. Някои се покланят на демони. Някой почита сътворения свят. И някой боготвориплод на вашето собствено въображение. Библията казва, че само християнският Бог е наистина Бог; само християнският Бог ще съди света и единствено християнският Бог има силата да ни спаси.
Силата на Отца няма граници, защото Той има силата и способността да прави всичко, което Му е угодно. Неговата сила е несравнима, защото Той е единственият, който има такава сила, а само Бог е всемогъщ.
Ние вярваме, че нашият Бог е създателят на небето и земята, че само Бог е създал вселената. И само Бог продължава да дава живот на всички неща, поддържайки вселената, създадена от Него.
Въпреки че Отец има водеща роля в създаването и поддържането на небето и земята, виждаме от Писанието, че цялата Троица участва в тези дейности. Така Синът беше средството или инструментът, чрез който Отец създаде света и чрез който го поддържа до ден днешен. Участието на Светия Дух в сътворението на света не е толкова ясно изразено в Писанието.
В началото Бог създаде небето и земята. Земята беше безформена и празна, и тъмнина беше над бездната, и Божият Дух се носеше над водите. (Битие 1:1,2)
ДумитеБожият Дух буквално се отнасят за Бог във всичките Му въплъщения. Въпреки това, от нашата новозаветна гледна точка, виждаме, че тук се подчертава дейността на едно от Лицата на Троицата, Светия Дух.
Исус Христос
В продължение на двадесет века милиони хора се покланят на Исус от Назарет, следват Неговите учения и провъзгласяват Неговите добри новини. Историята на човечеството не познава друг човек, който да е имал такова значително влияние върху човешкото общество. Вдъхновени от Неговия образ, художници, музиканти и писатели създават своите произведения. На основата на Неговото учение са формирани цели нации и култури. Дори сметките в много страни се извършватот Коледа.
Ние вярваме в Исус Христос, Единородния Син Божий, нашия Господ, заченат от Светия Дух, роден от Дева Мария; И който страда при Пилат Понтийски, който беше разпнат, който умря и беше погребан; И слезе в ада; И възкръсна на третия ден от мъртвите; И се възнесе на небето; И седейки от дясната страна на Бог Отец Всемогъщият, оттам ще дойде да съди живите и мъртвите.
Новият завет говори за Исус като Божи Син, посочвайки Неговото участие в Троицата. Той говори за присъщата божественост на Исус и за Неговото предвечно, преди земното въплъщение, синовство. Исус е единственият вечно роден и винаги пребъдващ Син на Бог.
Тогава евреите още по-усърдно започнаха да търсят поводи да убият Исус, защото Той не само наруши съботата, но и нарече Бог Свой Баща, приравнявайки Себе Си с Бог. (Св. Йоан 5:18, съвременен български превод)
Исус също беше завършен човек, Той беше заченат от Светия Дух и роден от Дева Мария. Неговият живот, както живота на всички хора след Адам и Ева, Той е роден в утробата на майката, бременността на Мария е протекла естествено и своевременно е разрешена от раждането на Исус, и това събитие също е съвсем естествено. Това дори накарало нейния годеник Йосиф да се усъмни във верността на булката, но Бог му разкрил истината насън. Тоест виждаме, че Бебето Исус е роден по същия начин, както се раждат обикновените човешки деца.
От Писанието виждаме, че Исус страда при Пилат Понтийски, беше разпнат, умря и беше погребан. Тоест, говорим за събития, които Исус може да преживее само като истински човек.
Умиращият Исус говори за своята „душа“ или „дух“:
Исус, като извика със силен глас, каза: Отче! в твоите ръце предавам духа си. И като каза това, предаде духа си. (Св.Евангелие от Лука 23:46)
Умирайки на кръста, Исус осъзнава, че въпреки че тялото Му ще бъде погребано в гроба, Неговият човешки дух (т.е. душа) ще отиде при Бог Отец.
Ние също виждаме от Писанието, че смъртта на Христос изкупва греха, тъй като Христос стана заместник за нас. Исус пое вината за нашия грях върху Себе Си и плати наказанието за този грях. Когато дойдем до вяра в Христос, постиженията на Неговата смърт се прилагат към нас и ние получаваме опрощение на греховете и помирение с Бог.
С Възкресението Исус победи смъртта, която вече няма власт над Неговия народ. Да, ние умираме от физическа смърт, но душите ни са безсмъртни и не страдат от смъртни страдания. В допълнение, възкресението на Исус означава, че някой ден Бог ще ни даде възкресени тела – същите, каквито Исус има сега – вече неподвластни на смъртта.
Исус е центърът на нашата вяра. Той е Господарят на Вселената, центърът, около който се върти цялата история на човечеството. Той е нашият Бог, нашият Първосвещеник, нашият Цар. И нашето спасение е да Го познаваме, да Го обичаме и да намерим живот в единство с Него.
Светия Дух
Вярвам в Святия Дух.
От 4-ти век насам божествеността на Светия Дух е практически безспорна. То е недвусмислено потвърдено в Светото писание и последователно подкрепяно от църквата. Дори в първите векове на християнството божествеността на Светия Дух е била поставяна под въпрос много рядко и само от онези, които настоявали, че Бог е една Личност.
Има пасажи в Писанието, където Светият Дух е изрично наречен „Бог“.
Анания! Защо позволи на Сатана да вложи в сърцето ти мисълта да излъжеш Святия Дух и да се скриеш от цената на земята?… Ти излъга не хората, а Бога. (Деяния на апостолите 5:3,4)
Когато се покланяме на Бог, ние разпознаваме и провъзгласяваме божествеността на Светия Дух. Ниепрекланяме се пред Него и Му служим вярно. Обръщаме молитвите си към Него, възхваляваме Го в песни и обръщаме внимание на Неговото служение към нас чрез тайнствата и духовните дарове.
Светият Дух присъства директно и лично във всяко творение. Чрез Своя Дух Бог е с нас и живее в нас. Със силата на Духа Бог създава, поддържа, прави чудеса и т.н.
Когато чуете думата „църква“, повечето хора си представят сграда, в която християните се събират за богослужение. Може да е голяма, богато украсена катедрала. Може да е малък обикновен параклис или дори бивш склад. Църквата може да бъде нечия къща, хижа или дори пещера, където се събират вярващи. Но в Библията „църквата“ се отнася предимно за Божия народ, святата общност, състояща се от онези, които изповядват, че вярват в Отца, Сина и Светия Дух.
Вярвам... В светата вселенска Църква И в общението на светиите.
Много християни днес не виждат необходимостта от съществуването на Църквата. Често искрено вярващите вярват, че църквата като организация е чисто човешко изобретение, което само пречи на личната връзка на човека с Бог. Въпреки това, библейското учение е, че Църквата е Царството Божие на земята, събирането на Неговия народ и основното средство, чрез което Той дава благодат на тези, които са Му верни. Според Писанието Църквата играе ключова роля в установяването и поддържането на нашата връзка с Бога.
(Исус Христос:) ... Ще създам Църквата Си и портите на ада няма да й надделеят ... (Св. Матей 16:18)
От старозаветния произход на църквата следва, че тя не е нова институция. Това са същите хора от завета. Бог винаги е имал Свои хора, които са били наричани с много различни имена през цялата история. Важното е, че Църквата винаги е била част от Божия план за света.
Като гледаме как Църквата се е развила от Стария завет в новозаветното Тяло на Христос, за нас е ясно, че Бог я подкрепя. Църквата съществува, защото Бог го иска и защото служи на Божиите цели. Това не е човешко изобретение или отклонение от Библията. Църквата е невестата на Христос и Тялото на Христос; тя е обичана от Бог и е предназначена за Негова служба и за Негова слава.
Животът на съвременната църква се различава в много отношения от живота на ранните вярващи и вярващите по времето на съставянето на Апостолския символ на вярата. Но същността на църквата не се е променила. Той все още обединява хората на Божия завет. Както и преди, тя е съд, избран от Бога, за да провъзгласи Благата вест на света и да го превърне в Царството Божие на земята. Ние, Църквата, сме свети на Господа. Ние сме Неговото царство. Ние сме Неговите хора. В Него ние сме един с друг. И сам Господ работи чрез нас.
Ние обичаме нашия велик Бог – Отец, Син и Свети Дух. Ние ценим Църквата, която Той създаде. Но най-голямата ни радост е Добрата новина, че имаме обещанието за спасение. Ние се радваме на увереността, че Бог ни обича, че Той прощава греховете ни и ни е подготвил чудесна съдба, както в този свят, така и в следващия.
Вярвам... В опрощението на греховете
Християните, които вярват в библейската истина, признават, че един от основните проблеми, които смъртта на Исус трябваше да реши, беше проблемът с греха. Грехът ни отчуждава от Божиите благословения и носи Божието проклятие върху нас. И ние не можем сами да решим този проблем. Когато говорим за проблема с греха, имаме предвид, че грехът води до нашето осъждане. И ако сме извън Христос, нямаме средства да се освободим от присъствието на греха или неговите последствия.
Който върши грях, върши и беззаконие; а грехът е беззаконие. (I Йоан 3:4)
Грехът подложенчовечеството към Божието проклятие, прекъсна нашето общение с Бог и ни направи невъзможно да се помирим самостоятелно с Него. Той ни обрече на вечно осъждение и само Бог в Своята милост намери за възможно да ни изпрати Изкупител.
Проблемът с греха наистина е изключително труден. Цялото човечество е осъдено на осъждане и смърт. Ние не можем да се спасим. Ние сме обречени да търпим вечно Божието наказание. Не сме в състояние да отвърнем на Неговото благоволение или по някакъв начин да покрием греха си. Без милостивата Божия прошка нямаме надежда за спасение.
Защото по благодат сте спасени чрез вяра и това не е от вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой. (Ефесяни 2:8,9)
Отец ни обича точно както Исус. Планът за нашето спасение не принадлежеше на Исус, а на Отец. Отец изпрати Сина да умре за нас. Любовта на Отец към нас е толкова голяма, че в името на нашето спасение Той доброволно реши да пожертва Сина Си.
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Св. Евангелие от Йоан 3:16)
Писанието ясно ни учи, че Бог не прощава греховете на всеки. На някои хора им е простено, на други не. Защо е така? От нашата човешка гледна точка причината е, че процесът на прошка обикновено включва някакъв елемент на лична отговорност. Най-общо казано, хората, които изпълняват своята отговорност, получават прошка; тези, които избягват тази отговорност, нямат прошка.
Ако изповядаме греховете си, тогава Той, бидейки верен и праведен, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда. (I Йоан 1:9)
Вярвам ... в телесно възкресение
Също така ясно виждаме, че Писанието ясно учи товаПри второто идване на Христос не само душите ни, но и телата ни ще бъдат прославени.
Тялото ни умира поради грях; физическата смърт е наказанието за човешкото беззаконие и падението в греха. Но Добрата новина провъзгласява прераждането на нашето тяло. Там се казва, че Исус дойде да изкупи човека в цялата му пълнота – и душата, и тялото му. И това възкресение е пълно със слава. Това е причината за нашата голяма радост и триумф. С възкресението на нашите тела най-накрая можем да провъзгласим окончателната победа над смъртта. Най-накрая можем да наследим всички благословии, които Бог е подготвил за нас в новите небеса и новата земя. И най-накрая можем да видим със собствените си очи победата на Исус Христос.
Вярвам... във вечния живот.
От една страна, вечният живот започва за нас от момента на нашето прераждане. Нашият дух е съживен и никога няма да умре. От друга страна, вечният живот няма да започне напълно, докато нашето тяло също не бъде съживено във възкресението.
Това е волята на Този, Който Ме е пратил, всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (Св. Евангелие от Йоан 6:40)
В известен смисъл е справедливо да се каже, че вечният живот за нашата душа в този живот започва в момента, в който се прераждаме. Но няма да сме напълно живи, докато телата ни не бъдат възкресени в Деня на Страшния съд. Само тогава цялото ни същество ще бъде живо пред Бога. Дотогава ние имаме само предчувствие за вечен живот, благодарение на изкуплението на нашите души. Така че само когато бъде даден нов живот и на телата ни, ние ще живеем както Бог първоначално е възнамерявал.