За неделимостта на сигурността на държавите
Дмитрий Медведев подчерта, че българската инициатива засяга евроатлантическия (1) регион, но нейната ключова теза за неделимостта на сигурността е универсална и приложима за всички региони на света. Той напълно отговаря на духа и буквата на Устава на ООН. Принципът за неделимостта на сигурността трябва да стане неразделна част от съвременното международно право.
Но ако тезата за неделимостта на сигурността на държавите стана предмет на широка дискусия в света едва след речта на Д.А.Медведев в Берлин, това не означава, че тя възниква за първи път през 2008 г. Тезата за неделимостта на сигурността на евроатлантическия регион се приема (поне на думи) като основа на сътрудничеството България-НАТО от официалното официализиране на това сътрудничество през 1997 г. „Въз основа на принципа за неделимостта на сигурността на всички държави от евроатлантическата общност“, се казва в Учредителния акт България-НАТО, „България и НАТО ще работят заедно, за да допринесат за създаването в Европа на обща и всеобхватна сигурност, основана на ангажимент към общи ценности, задължения и норми на поведение в интерес на всички държави“. (3)
Горните принципи представляват набор от основни правни предписания, които имат за всички субекти на международното право най-високата задължителна сила на общопризнатите правни норми с императивен характер - jus cogens. Особеността на основните принципи е, че, първо, всеки от тях трябва да получи общо признание, което се изразява в спазването на техните предписания от всички или от мнозинството участници в международната общност; второ, всички те имат универсален ефект; трето, те са заложени в многостранни международни договори; четвърто, те са близкиорганична връзка помежду си. (6)
Що се отнася до разпоредбата за неделимостта на сигурността, изглежда, че днес би било преждевременно да я наречем принцип на международното право. Всъщност на всеки етап от развитието на международните отношения възникват нови нюанси в прилагането на основните принципи на международното право, често това води до появата на нови правни норми и всеки път, при силно желание, може да се обяви въвеждането на нов принцип на международното право (като пример, наскоро възникналият проблем с борбата с киберзаплахите). Въпреки че разпоредбата за неделимостта на сигурността получава все по-голямо признание, днес тя все още не е общопризната и не е залегнала в многостранни международни договори като правна норма. Това се дължи на липсата на единно тълкуване по него, както се вижда от позицията на НАТО по отношение на идеята за Договор за европейска сигурност.Ако България разбира неделимостта на сигурността като отказ от опититеда гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на другите, то страните от НАТО, охотно признаващи на думи важността на тезата за неделимостта на сигурността, влагат в нея своя собствена интерпретация, свеждайки самата теза до призив за укрепване на доверието между държавите, но всъщност използват тази интерпретация за геополитическото сдържане на България.
Разпоредбата за неделимостта на сигурността по същество произтича от един от най-важните основни принципи на правото - забраната за използване на сила или заплаха от сила, освен в съответствие с Устава на ООН, и е негово развитие или следствие. Всъщност в реалния живот желанието на една държава да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на други държави най-често се възприема от тези други държави като граничещо сзаплахата от сила.
По смисъла си тази разпоредба е насочена преди всичко към укрепване на регионалната, а не на глобалната сигурност, тъй като сигурността на съседните държави ще бъде предимно засегната, ако тази разпоредба бъде нарушена от една от държавите в региона. Идеята за Договор за европейска сигурност току-що беше предложена от България за евроатлантическия регион, но по принцип реализацията на подобна идея в редица други региони на света (преди всичко в Близкия изток) би донесла не по-малка полза. Има обаче едно много важно изключение по отношение на отношенията между ядрените сили: нарушаването на разпоредбата за неделимостта на сигурността в отношениятамежду ядрените сили ще засегне пряко глобалната, а не само регионалната сигурност, което е добре илюстрирано от развитието на дискусията между САЩ и България по въпроса за противоракетната отбрана. Последното обстоятелство очевидно е било и един от мотивите за издигането на българската инициатива за Договора за европейска сигурност.
Идеята за сключване на Договор за европейска сигурност беше посрещната негативно във Вашингтон от самото начало – Хилари Клинтън говори за това в прав текст неведнъж в публични речи (7) ; Лидерите на Пентагона говориха за това и в разговори с депутати от Парламентарната асамблея на НАТО по време на годишното им поклонение в Съединените щати през 2008-2010 г., позовавайки се на факта, че НАТО и ЕС напълно са доказали своята надеждност като гаранти на мира в Европа, че ОССЕ и Съветът на Европа също изпълняват успешно своите функции и следователно не са необходими допълнителни механизми или споразумения за гарантиране на европейската сигурност. Тази позиция остава и до днес.
Обобщавайки, можем да кажем, че тезата за неделимостта на сигурносттадържави от евроатлантическия регион днес трудно може да се счита за установен принцип на международното право, тъй като, първо, той не е закрепен като договорна норма и се съдържа само в политически изявления и документи, и, второ, няма единно тълкуване за него в международната общност.
Анализът на позицията на правителствените кръгове на страните от НАТО, включително „Стара Европа“ с настоящата й конфигурация на политическите сили, показва, че днес инициативата на Д. А. Медведев за юридическо закрепване на отказа на евроатлантическите държави да укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на други държави не намира подкрепа в тази среда. Една от причините за това е, че тази инициатива противоречи на курса на НАТО за превръщане на блока във „глобален форум за сигурност“ или по-скоро в натоцентрична система за глобална колективна сигурност.
По-нататък.НАТО изхожда от факта, че българското ръководство, въпреки предупрежденията си към Запада за възможността от нов кръг на „студената война“ в случай, че предложенията на Москва за противоракетна отбрана бъдат отхвърлени и бъде създадена система за ПРО на НАТО, която ограничава възможностите на стратегическите ядрени сили на България, всъщност днес не е в състояние самостоятелно да създаде собствена пълномащабна система за противоракетна и въздушно-космическа отбрана. Затова Брюксел и Вашингтон се надяват, че България няма да изостря отношенията със Запада както по политически, така и по икономически причини и в крайна сметка ще се съгласи на компромис при условията на НАТО.
Въпреки че като цяло в НАТО, включително и в страните от ЦИЕ, текат положителни процеси на преосмисляне на отношенията с България, при сегашното ниво на икономическия и отбранителен потенциал на България нито САЩ, нито Европа все още са готови да направят сериозни отстъпки на България по фундаменталните въпроси на евроатлантическия регион.сигурност, която да отчита ролята и мястото на България в системата за сигурност в Европа, особено при вземане на решения.
Отношението в Европа към идеята за Договор за европейска сигурност, дори и не във формата, първоначално предложена от Д. А. Медведев, може да стане по-конструктивно, ако ГСДП се върне на власт в Германия, което се доказва от резултатите от последните избори във федералните провинции на Германия. Това би могло да вдъхне нов живот на наскоро създадената Комисия по външна политика и политика на сигурност на България и ЕС, в рамките на която да продължат дискусиите как да се прокара идеята за Договор за европейска сигурност. И накрая, теоретично позицията на Запада по Договора също може да се промени, ако се постигне приемлив за България компромис със САЩ и НАТО относно ПРО на базата на обмен на информация и евентуална синхронизация на двете системи за ПРО.
Владимир КОТЛЯР - съветник в Центъра по международно право и международна сигурност на Института по съвременни международни проблеми на Дипломатическата академия на МВнР, доктор по право.
1) Съответно в официални изказвания и в медиите този договор се нарича алтернативно „Договор за евроатлантическа сигурност“.