За нов живот и работа - в Heihe - Работа - Два пъти две
В случая сИван Петров всичко се случи съвсем просто. Тъй като границата с Китай беше отворена в началото на 90-те години, той започна да посещава редовно там. Първо проучих Хейхе нагоре и надолу, след това Харбин, отидох до Шанхай. За няколко години пътуване животът от другата страна на Амур започна да изглежда много розов и безгрижен за Иван. У дома имаше само проблеми - развод със съпругата му, проблеми в работата. Ето защо, за да забрави и да започне всичко от самото начало, мъжът решава да се премести в Китай. А именно – в Хейхе. Този град, граничещ с Благовещенск, макар и не голям по размери, е готов да приеме всеки чужденец. Вярно, за това той трябва да предложи нещо на този град в замяна. Например познанията ви по английски. Иван Сергеевич използва този коз.
„Имах интерес към английския от малък“, казва той. - Първо усърдно го учех в училище, после в университета. Но не беше възможно да свържа работата си с него. Около 15 години работих в една от федералните структури на региона. Той си играеше с книжата, чиста скука. В свободното си време ходех на курсове по английски език. Той активно го използва в пътуванията си в Китай, Тайланд и Корея. Не мислех, че някой ден ще преподавам този език в Средното царство!
В Хейхе Иван имаше много познати китайци, които знаеха, че той говори английски. Те също знаеха, че той иска да се премести в Китай. Но за това първо трябваше да вземе решение за работа. И тогава един ден чрез познати Петров получава покана за интервю от директора на едно от частните училища в Хейхе. Имаха нужда от учител по английски език. Предлага се месечна заплата от 2500 юана (11 250 рубли)първо шокира мъжа. В България е получавал почти път и половина повече. Желанието да започне нов живот обаче беше по-силно от материалната страна.
Не беше трудно да влезеш за постоянно в страната. Беше необходимо само да се представи пакет от документи, включващ валиден задграничен паспорт, попълнен формуляр, една цветна снимка и оферта за работа. Според Иван Сергеевич трудностите са възникнали още при пристигането и са били свързани с владеенето на китайски език.
- Започнах да уча китайски още преди да се преместя в Хейхе - казваИван Петров. - Знаех няколко десетки думи за ежедневна комуникация - в магазин, такси и ресторант. Когато започнах да живея в Китай, където всички наоколо говорят китайски, това ми помогна да го изучавам по-добре. Като цяло езикът е много труден. Нищо чудно, че китайците уважават чужденците, които го познават. Лично аз все още имам трудности в комуникацията.
Питате: „Защо в този случай не общувате на английски?“ Уви, това е почти невъзможно. Въпреки статистиката, която показва, че 10 милиона китайци смятат този език за свой втори език, много е трудно да срещнете разбираем англоговорящ китаец по пътя си. Особено в Хейхе, където на изучаването на английски се обръща внимание едва през последните години. И дори тогава в него се обучават само богати китайци. В училището, където преподава Иван Сергеевич, доскоро това бяха само деца от 7 до 18 години. Преди година започнаха уроци за възрастни.
Сега по отношение на жизнения минимум в Китай. Състои се от два компонента - плащане за жилище и храна.
Разбира се, ако все още не сте спечелили милионите си, най-подходящото решение за вас е не да купувате апартамент, а да го наемете. Цената варира споредв зависимост от района, вида на двора, годината на построяване на къщата, разпределението и площта на апартамента, наличието на метростанция в близост, инфраструктурата на района и други фактори. Средната цена в града за обикновен едностаен апартамент е 1500 юана (6750 рубли) на месец. Иван Сергеевич реши, че не му трябва целият апартамент и затова нае стая в хостел за 600 юана (2700 рубли) на месец.
- Когато за първи път попаднах в новия си дом, бях малко уплашен - усмихва се мъжът. - Изтъркани стени, проблем с окабеляването. Въпреки че за такава цена нищо друго не можеше да се очаква. Ремонтирах всичко, купих мебели. За три години вече свикнах с дома си. Съседите в секцията не бяха лоши, станахме приятели. В близост до хостела, в който живея, има аптека и магазини. Има само 10 минути, за да стигнете до работа с автобус. Таксата е 2 юана. Храня се предимно в ресторанти и заведения.
Между другото, за храната. Всички китайци не готвят много у дома, а вместо това посещават ресторанти и заведения за хранене всеки ден. Както знаете, цените им са много разумни. Но това са китайците. Кухнята им е много специфична – с изобилие от пикантно и тлъсто. Не всеки чужденец ще го хареса. Но ако сте доволни от яденето му всеки ден, тогава 250-300 юана на седмица са ви достатъчни. Друго нещо е, ако такава диета не ви подхожда. В този случай не само жизненият минимум, но и задълженията ще се увеличат значително. Например, млечните продукти и още повече техните производни, като заквасена сметана или кефир, не могат да бъдат намерени в Heihe.
Пристигайки в Китай, много чужденци започват да мислят за получаване на гражданство в тази страна. И така, необходимо ли е или можете без него?
- Не съм чувал чужденците в Китай целенасочено да са предприели тази стъпка, -Казва Иван Петров И не ми трябва. Първо, получаването на китайско гражданство изисква да се откажете от всяко друго гражданство. Второ, като чужденец нямам особено неудобни ограничения, но се чувствам сигурен. И ако нещо се случи, тогава ще отговарям според китайските закони, без значение какъв паспорт имам. Трето, китайски гражданин с туристическа виза може да напусне страната само ако е платен депозит от 50 000 юана (5000 евро). А получаването на виза с китайски паспорт е съвсем друга история.
Всъщност много страни допускат китайците изключително неохотно, с опасения. Защото нека, като вече се беше заселил там и доведе всичките си многобройни роднини. Така че за чужденец в Китай, за комфортен живот, е достатъчно да има работна виза и разрешение за работа. И няма особен смисъл да получаваш гражданство.