За повечето енориаши пътят към храма започва с личността на свещеник или енориаш
ИА „Вода на живота“ продължава да публикува резултатите от социологическо проучване сред енориаши на петербургски храмове. Мотивът на анализираното интернет изследване беше темата „Откъде започва храмът?“.
Следващите резултати от това проучване се отнасяха до въпросите „Как се озовахте в енорията? Кой те доведе? Какво ви мотивира да станете енориаш?“
Повечето от анкетираните посочват, че са доведени от други православни: майка, баба, съпруг, познати, свещеник. Общо 45% от вярващите са дошли в храма по този начин. 22% от анкетираните отговарят, че са мотивирани от мъка, болест и други житейски проблеми. А за 17% се оказва достатъчно църквата, на която са енориаши, да е в близост до дома или работата им. Имаше и други отговори – харесаха храма, личността на свещеника и т.н.
Веднъж попаднали в енорията, хората започват да общуват. Някои го правят активно, други предпазливо. На въпроса „Какви групи, ателиета, кръжоци, лекционни зали, събрания в храма посещавате редовно?“ - отговорите бяха разпределени по такъв начин, че около една трета от енориашите са активни в енорията, една трета не са много активни, а една трета са пасивни.
Сред активните групи, клубове и други дейности най-популярни сред енориашите са неделните училища за деца и възрастни, курсовете по библейско богословие и др. - така отговарят повече от 12% от всички енориаши, 11% харесват разговорите и лекциите на свещениците. Църковното пеене и хорът са посочени от 6% от анкетираните, а клубовете и братствата интересуват около 5% от анкетираните.
В това проучване енориашите също бяха помолени да идентифицират основните характеристики на тяхната енория. 34% смятат, че основната черта са личностите на енорийските свещеници. 32% посочиха самите енориаши, връзката между тях иенорийски дейности. 12% отбелязват самия храм като архитектурна структура, а за 11% богослужението е специално. 9% посочват спокойствието, домашната атмосфера на престоя в храма. За 6% процесът на възстановяване или изграждане на енорийска църква и съответно провеждане на служби в „полеви“ условия е изненадващ.
На въпроса за размера на енорийската църква според броя на хората, идващи на неделните служби, отговорите са разпределени по следния начин: 50% смятат, че тяхната църква отговаря на броя на посетителите, 46% отбелязват, че е пренаселена, а 4% казват, че службите се провеждат в полупразна църква. Трябва да се отбележи, че за някои респонденти незаетите църкви са предимство, тъй като в тях „можете спокойно да се молите“.
Следващият въпрос във въпросника беше формулиран по следния начин: „Смятате ли, че увеличаването на броя на енориашите в близко бъдеще ще бъде добро за вашата енория?“ 55% от енориашите се затрудниха да отговорят. 5% смятат, че увеличаването на доходите не би било благословия. 68% смятат, че ще бъде „доста добре“, има несигурност в отговорите им. И само 27% са твърдо убедени, че увеличаването на броя на енориашите ще има положителен ефект.
Интересен е и този факт. На въпроса „Колко души от енорията познавате по име?“ 37% отговарят, че познават по-малко от 10 души. 16% могат да посочат 20-30 енориаши, 20% познават 30-50 души, а 27% отговарят, че знаят повече.
Последният въпрос от анкетата предизвика голям интерес, на него отговориха почти всички респонденти. „Какво трябва да се направи, така че кръстените, но не църковните хора да започнат да идват по-често на църква?“ 50% от енориашите смятат, че е необходимо да бъдем мисионери, да ги просвещаваме, да общуваме с тях. 18% отбелязват, че „посетителите“ трябва да бъдат третирани възможно най-много по време на престоя си в храмагостоприемно. 7% предлагат да действат чрез личен пример, 6% са сигурни, че трябва да бъдат поканени на обявата, а 5% предлагат да се въведе позицията на служители на църквата, които ще помагат на новодошлите.
По традиция във всеки въпросник респондентите са поканени да зададат въпрос по изследваната тема. Този път някои отговориха вместо това на въпроса „Къде започва храмът?“. Ето някои от тях: „Често храмът започва със свещник и щанд за свещи“, „Храмът започва с молитва“, „Извънземният храм започва с мърморлива баба и молбата й да си сложи забрадка“, „От благоговението и любовта към Бога“, „От двора“, „От призива на човек към Бога“.
Обобщавайки резултатите от изследването, може да се каже, че за повечето съвременни енориаши пътят към храма започва с личността на свещеник или енориаш.