ЗА ПЪРВОНАЧАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОСЛОВИЦАТА HOMO HOMINI LUPUS EST
Поговорката Homo homini lupus est обикновено се тълкува в смисъла „човек за човека е звяр“. Изглежда обаче, че подобно тълкуване противоречи на етномитологичните представи на българския народ за животно катовълк.
Вълкът заема специално място в пантеона на животинските същества. Анализът на българските народни приказки показа, че вълкът в тях е: 1) простосърдечен, 2) наивен и доверчив, 3) състрадателен и вярва повече на думите, отколкото на доказателствата за непристойни дела; 4) страда от собствената си лековерност; 5) завършва живота си плачевно: а) като самотен бирюк, б) като глупак, в) като спътник на мечка и лисица; 6) понякога поумнява и отказва да се занимава с лисицата: „Не, лебеде, излез от колибата ми, за да не те видя!“ Лисицата си тръгна, но вълкът продължи да живее и да съхранява мед.
Но представители на какъв род (етнос) сред българите се смятат за простодушни, лековерни, жалки („съжаляваш значи обичаш”), обичащи словото и страдащи от своята лековерност? - Самите те. Представителите на коя етническа група ценят колективизма (съборността) и разума? - Български. Нека дадем само един цитат: „Българският народ, според архиепископа на Българската задгранична църква Аверкий, е виновен в това, че се е показал твърде наивен и доверчив към съблазнилите го врагове, поддал се е на хитрата им пропаганда и не е оказал достатъчно силна съпротива” (цит. по: [О. А. Платонов: 217]). Оказва се, че в приказките за животнивълкът действа като тотемно животно на българския народ, като всъщност въплъщава всичките му най-характерни черти (за по-пълна мотивация вж.: А.В. Пузирев 2007, 2008а, 2008б).
- никога не напада човек [А.А.Меняйлов: 63];
- изключително умен и способен на многопосочни комбинации [A.A. Menyailov:26];
- изключително колективно животно в рамките на вълча глутница, включваща стотици и хиляди семейства на огромни територии [А.А. Меняйлов: 97];
- използва мишки и други гризачи като основна храна (изобщо не е случайно, че в някои региони на Украйна вълкът се нарича "миши бог"), вълците излизат на едра игра само през зимата и само от глад, а здравите индивиди на тяхна територия не само не се докосват, но дори се пазят [виж: А. А. Меняйлов: 158, 193];
- отличава се с благородство и вярност в семейния живот („Ако умре скъп приятел, тогава оцелелият не влиза в нови сексуални контакти. Вдовецът се присъединява към пълно семейство и участва в отглеждането и храненето на вълчетата си като „чичо“ [А.А. Меняйлов: 25]);
- смята лисицата за най-лош враг и дори в ловна заплата, когато види лисица, първо я хваща и удушава и едва след това продължава пътя си [А. А. Меняйлов: 100];
- защитава мил и възвишен човек и отрязва кучета и други живи същества от свещеници, момичета с лесна добродетел и нечестни хора [А.А. Меняйлов: 73-78].
Анализът на българските народни приказки доведе до извода, че те съдържат съвет-предупреждение към носителя на етномитологичното мислене на българския народ – да бъде умен и внимателен в общуването си с представители на други общности, особено с тези, които като лисица: а) са враждебни и същевременно активно се стремят да се угаждат; б) е склонен към кражба, измама и манипулация, в) смята себе си за по-висш от близките си, г) е отмъстителен и обикновено д) се облича в тогата на учител на живота [A.V. Puzyrev 2007, 2008a, 2008b]. Приказките са съвет и предупреждение в образна форма: "Приказката е лъжа, но в нея има намек, урок за добри хора."
Ето защо е интересно да сравним две поговорки: English Dog eats dog(Кучето яде кучето) и латински Lupus non mordet lupum (Вълкът вълка не хапе). Поведение като "акме" се постулира от втората от тези поговорки, която утвърждава принципите на колективност, съборност на поведението. Известно е, че когато победата на един от тях стане очевидна в битката на вълците, победеният излага врата си на врага, за да нанесе последния удар, но победителят, ревейки, се отдалечава [Л. Б. Ителсон: 138]. Това поведение на вълците е отразено и от не по-малко известната българска поговорка „легналия не бият”. С други думи, латинските поговорки Lupus non mordet lupum и homo homini lupus est първоначално съдържат кодекса на моралната личност:човек на човек Човек иличовек на човек е приятел и Учител.
Английската поговорка Куче яде куче постулира принципите на демократично поведение, формулирани от Платон: „Всеки е във война с всеки друг както в обществения, така и в личния живот, и всеки [е във война] сам със себе си.“ Известният философ А. Ф. Лосев нарече този принцип проповядването на „зверската борба на всички срещу всички“ [Платон: 40].
От гледна точка на моралните ценности на българския народ поведението на вълка – на ниво генетична памет – е много по-предпочитано от поведението на кучето. Изключение правят кучетата канака [А.А.Меняйлов: 14-19, 265-266]. От това следва, че по-късната поговорка „Кучето е приятел на човека“ в крайна сметка – на ниво генетична памет – може да не е съвсем вярна.
Ителсън Л.Б. Лекции по обща психология: Учебник. - Минск: Жътва; LLC "Издателска къща AST", 2000. - 896 с. – (Библиотека по практическа психология).
Меняйлов А.А. Гледайте, гледайте внимателно, о, вълци! / Меняйлов А.А. – М.: Крафт+, 2005. – 480 с.
Български народни приказки от А. Н. Афанасьев: В 3 тома -T. I. - М.: GIHL, 1957. - 516 с.
Платон. Събрани съчинения: В 4 т. Т. I / Общ. изд. А. Ф. Лосева и др.; авт. влизам. статии на А. Ф. Лосев; Забележка. А.А.Тахо-Годи; пер. от старогръцки - М.: Мисъл, 1990. - 860, [2] с.
Платонов O.A. Предателство. – М.: Алгоритъм, 2004. – 576 с.
Българско културно пространство: Лингвокултурологичен речник: кн. първи / И. С. Брилева, Н. П. Волская, Д. Б. Гудков, И. В. Захаренко, В. В. Красных. – М.: Гнозис, 2004. – 318 с.
Пузирев А.В. Етномитологични аспекти на образите на вълка и лисицата в българските народни приказки // Езикова система и речева дейност: лингвокултурологични и прагматични аспекти. Материали на Междунар научен конф., посв в памет на професорите A.N. Савченко, М.К. Милих, Т.Г. Хазагеров. - Ростов на Дон: НМЦ "Логос", 2007. - С. 102-104.
Пузирев А.В. Образите на вълк, лисица и мечка в българските народни приказки като проява на генетична памет // Език и мислене: Психологически и лингвистични аспекти. Доклади на YIII международна научна конференция (Уляновск, 13-17 май 2008 г.) / Ред. изд. проф. А. В. Пузирев. – М.; Уляновск: Институт по лингвистика РАН; Уляновски държавен университет, 2008a. - С. 26-35.