За трудностите на операцията за отваряне на ушния канал
Всичко за микротия и атрезия на ушния канал
Търсене в сайта
Д-р, ръководител на отделението по ушни заболявания на NCCO, отохирургът Хасан Диаб говори за сложността на операциите за отваряне на ушния канал и как хирурзите се справят с тях.
При извършването на тези операции, т.е. при елиминиране на атрезията на слуховия канал, има много нюанси. Като се започне от факта, че няма ориентири, по които да се ръководи хирургът при всяка операция на ушите, тъй като всяка операция на ушите е трудна, това са високотехнологични операции и ето ориентирите, които са навигатор за хирурга на всички етапи от операцията на ухото. При аномалия ориентирите липсват или са разположени неправилно, тоест не на място. Ето защо тук е от голямо значение опитът на отохирург, познаването на всички анатомични структури и тяхната връзка в нормални и патологични състояния. Тук много помага и апаратурата на операционната зала, тоест трябва да има мониторинг на лицевия нерв, навигационна система, която да има в операционната за такива сложни операции.
И за да се извърши операцията с минимална травма на структурите на вътрешното ухо и структурите на средното ухо, защото в ушната хирургия има едно златно правило – „не отстранявай това, което трябва да се спаси, и запази това, което не трябва да се отстранява“. В тази връзка е много важно по време на такива операции да се запази слуха, който детето има.
Много е важно по време на такива операции да се запази слуха, който детето има.
Оказва се, че когато има атрезия, ние нямаме ушен канал, тоест липсват част от костите. Ако не всички осикули липсват, както обикновено, чукът и инкусът са деформирани и конгломерат. При отстраняване на атретичната плочаима вибрация и травма на вътрешното ухо, която се предава през стремето. За да се предотврати развитието на сензоневрална загуба на слуха, е разработен метод, т.е. се прави метод за предотвратяване на сензоневрална загуба на слуха при елиминиране на атрезията. Преди отстраняването на атретичната пластина се прави задна тимпанотомия, това е един от етапите на кохлеарната имплантация. Това може да се направи от хирург, който владее техниката на кохлеарна имплантация. След извършване на задната тимпанотомия се разединява наковалня-стремеца и след това се отстранява атретичната пластина, отстраняват се деформираните кости и се прави тимпанопластика с помощта на протеза, прави се осикулопластика и се възстановява слуха.